“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

Международни политически стратегии за справяне с климатичните промени: еволюция на Протокола от Киото

Въпреки редица политически, социални и икономически предизвикателства, през последния четвърт век се правят политически усилия в насока формулиране на работещи международни стратегии за справяне с климатичните промени. Като такава стратегия може да се разглежда и Протоколът от Киото. След като ключови страни по протокола не спазват своите ангажименти, се стига до формулирането на Парижкото споразумение относно изменението в климата. Негова цел е ефективно да замени Протокола от Киото. Парижкото споразумение се стреми да разпределя открито и справедливо ангажиментите между развити и развиващи се страни, а България – като страна-членка на Европейския съюз, трябва да допринася за постигането на общите цели, заявени от съюза.

Въглеродна неутралност и негативни емисии

В статията се разглежда понятието въглеродна неутралност и свързаните с него проблеми. Описани са основните видове негативни емисии – естествени „поглътители на въглерод“ (carbon sink) и технологии за улавяне на CO2.

България изостава значително в намаляването на въглеродните емисии от енергетиката

Енергийният сектор е сред основните източници на емисии на парникови газове в световен мащаб. Резултатите от сравнителния анализ извършен от неправителствената изследователска организация EMBER показват, че седем държави, вкл. и България изостават в намаляването на въглеродните емисии в електроенергийния сектор.

Какво е „климатична справедливост“

Всекидневно ставаме свидетели на последиците от климатичните промени – опустошителни пожари, урагани и бури, наводнения и засушавания. Климатичните промени макар и с различни проявления се случват навсякъде и засягат всеки един от нас. Но не всеки един е засегнат еднакво и докато последиците за едни могат лесно да бъдат преодоляни, то за други по-уязвими групи от обществото те могат да бъдат катастрофални. Това поражда необходимостта да се гледа на климатичните промени не само от екологична гледна точка, но и от политическа, етична и социална и икономическа. Именно с тези въпроси се занимава и „климатичната спаведливост“ (climate justice).