Мисия възможна: как разходите за сигурност и отбрана да работят и за климата?

• Държавите членки на НАТО, сред които и България, ще трябва да отделят по 5% от своя БВП в разходи за отбрана или до 950 млрд. долара годишно – за членките на НАТО и ЕС.
• Огромните финансови нужди за военни цели ще наложат трудни решения и поставят реален риск това да застраши целите на ЕС за климатична неутралност.
• Съществуват редица възможности за инвестиции “с двойно предназначение”, особено по отношение на отбраната и адаптацията към климатичните промени.
• Специалното оборудване, сателитните наблюдения, автономните технологии, включително въздушните и морски дронове, могат да се използват и за реакция при метеорологични бедствия или за тяхното прогнозиране и мониторинг.
• Възстановяването на природните екосистеми като крайречни влажни зони и , поглъщащи въглерод, осигуряващи вода, може да има и отбранителна функция.
• Концепцията за “устойчивост на цялото общество” е важна и означава всеки да бъде подготвен – не само армията, но и гражданите, институциите и общностите. Това е ключът към справяне с всякакви кризи – военни, икономически или климатични.
• Важно е да инвестираме умно, за да предпазим обществото си не само от военни заплахи, но и от различни други кризи едновременно.

ООН: Всеки 1°C повече води до 4,7% ръст на домашното насилие

• Учени изследват има ли пикове и спадове в различните сезони при проявите и случаите на домашно насилие, както и връзката между проявите на агресия и високите температури. Темата става все по-значима и актуална в контекста на глобалното затопляне.
• ООН предупреждава, че климатичните промени засилват социалния и икономическия стрес, който е причина за повишените нива на насилие срещу жени и момичета и може да допринесе до 10% ръст на насилието до края на века.
• Още през 1842 г. е въведен т. нар. „термичен закон“ в криминалистиката, според който престъпленията срещу личността, включително домашното насилие, се увеличават през лятото.
• При сценарий със затопляне с 2°C, 40 млн. повече жени и момичета вероятно ще стават жертва на домашно насилие ежегодно до 2090 г. При сценарий на затопляне с 3,5°C – този брой скача повече от два пъти – т.е. над 80 млн.повече.
• При горещи вълни през лятото в Мадрид случаите на фемицид от интимен партньор нарастват с до 28%, установява дългогодишно проучване. 

Какви са рисковете за новия живот в новата климатична реалност?

• Високите температури ускоряват репродуктивното стареене при жените и понижават качеството на сперматозоидите при мъжете.
• Горещите вълни, пожарите и наводненията увеличават риска от спонтанни аборти, преждевременни раждания и ниско тегло на новородените. Четири или повече последователни дни на екстремни горещини са свързани с 2% по-висок риск от преждевременни раждания и 3% по-висок риск за ранни раждания.
• Бременните жени са особено уязвими към горещините поради физиологичните промени през бременността и често поемат допълнителен риск, ако работят на открито – проучване в Индия показва, че при жените, работещи при високи температури, рискът от мъртво раждане или спонтанен аборт е 2 пъти по-висок.
• Векторно-преносимите заболявания като малария и зика, стимулирани от глобалното затопляне, представляват сериозна заплаха за бременните жени – маларията е причина за 25% от майчината смъртност в Субсахарска Африка, а вирусът Zika води до тежки увреждания на плода.
• Все повече хора преразглеждат желанието си да имат деца – близо 30–38% от младите американци смятат, че климатичните промени трябва да се вземат предвид при семейното планиране.

От опасност към отговорност: Защо климатичните промени изискват нов поглед върху човешките права?

Климатичните промени носят висок риск за нарушаване на човешките права в глобален аспект. И ако досега сме свикнали да търсим защита от правителството, вече е време да зададем въпросите си към тези предприятия, които замърсяват и остават ненаказани за щетите върху околната среда и върху качеството на живот на хората. Въпросът е дали можем да направим нещо и как да се справим с проблемите със замърсяването и покачването на температурите? Правото на чиста околна среда е уникално в това, че е колективно право, което цели да сплотява всички ни под една кауза – човешките права и бъдещото на планетата.

Огнена заплаха: Управление на горските пожари в България

Климатичните промени, горските пожари, трансконтиненталният пренос на дим са тясно свързани явления, които оказват сериозно влияние върху околната среда и обществото. Промяната на климата допринася за увеличаване на честотата и интензивността на горските пожари, като по-високите температури и промените в режимите на валежите увеличават риска от запалване и разпространение на пожарите. Екстремните метеорологични условия, обусловени от климатичните промени, създават подходящи условия за по-големи и по-продължителни пожари. Честотата и интензивността на горските пожари се очаква да се увеличат с изменението на климата. Човешката дейност, която не отчита реалната обстановка – високите температури, изсушаване на растителността, продължително засушаване, също може да доведе до възникване на неконтролируеми пожари. Разгледани са видовете горски пожари, причините за тяхното възникване и техните последици върху здравето на гражданите и околната среда. Дискутира се и важността на въпросите за картиране на опасностите от пожари и прилагане на превантивни мерки за борба с пожарите.

От секюритизация към етика на грижата: климатичното време на жените

Проблем на сигурността ли са климатичните промени? Статията проследява как, ако следваме наложената линия, че климатът е проблем на сигурността, то това е сигурност, различна от “секюритизацията” като силов подход, а сигурност, основана на етика на грижата, в смисъла на “свобода от тревога”. Мотивира се и се предлага потребността от мобилизиране на феминистка “научност” и се описва начинът, по който тези перспективи изискват спешно да променим радикално разбирането ни за света.