Планът за сградно обновяване: добрата диагноза не е достатъчна
Новият проект правилно назовава проблемите в сградния сектор. Истинското предизвикателство е дали България може да изгради работеща система за тяхното решаване.
Новият проект правилно назовава проблемите в сградния сектор. Истинското предизвикателство е дали България може да изгради работеща система за тяхното решаване.
Държавата ще определя кои са енергийно бедните, но реалните права и финансова помощ са отложени за бъдещи политики
Втората версия на Социалния климатичен план е по-добре структурирана и съдържа конкретни предложения в сравнение с първия вариант.
В плана вече има данни за транспортната бедност и са заложени мерки за обновяване на жилищния фонд.
Заделя и значими инвестиции в нулев емисионен транспорт, насочени към отдалечени и слабо обслужвани райони – знак за социална справедливост.
Експертни и неправителствени организации са включени като страна в процеса на подготовка.
Остават въпроси как и кои са механизмите, гарантиращи, че средствата действително ще достигнат до уязвимите групи.
Основният риск е свързан с прилагането и административния капацитет.
Новата схема за търговия с емисии ще засегне домакинствата, които се отопляват на газ и въглища и шофьорите на ДВГ автомобили, докато токът, дървата и пелетите остават извън обхвата.
Проектът цели да подпомогне уязвими групи, но има голям риск мерките да не стигнат до тях, предупреждават експерти • Проектът…
• Традиционната българска архитектура е използвала естествени и местни материали, които днес се завръщат като модерни, устойчиви и здравословни.
• Прогнозите са, че пазарът на екологично чисти мебели ще има годишен ръст от 8,6% до 2030 г.
• Овчата вълна и кокосовите влакна притежават забележителни акустични свойства и са особено подходящи за изолация. Клетъчната структура на корка осигурява добра звукоизолация и поглъщане.
• Автомобилната индустрия вече използва материали – например ананасови влакна и овча вълна – за намаляване на шума в интериора на купетата.
• Много от масово използваните интериорни материали у нас – като стиропор и формалдехид – са много опасни за здравето, замърсяват и отделят вредни емисии. Те са доказано токсични, а често са и нерециркулируеми.
• Съществуват безвредни, екологични и функционални алтернативи – естествени влакна, глина, мицел, линолеум, рециклирани материали.
• Реалната промяна изисква не само екологични решения, а трансформация в нагласите и разбирането, насърчаване на местното производство и дългосрочна визия в строителството и дизайна.
• Секторът „Отопление и охлаждане“ (2О) задоволява ежедневните нужди на хората от енергия в домовете им. В по-широк смисъл той обхваща и всички останали сгради: административни, обществени, производствени и др.
• Близо 2 милиарда климатици работят по целия свят – 70% са в жилищния фонд, охлаждането е един от водещите двигатели на нарастващото търсене на електроенергия.
• Секторът има голям потенциал за развитието на чисти и достъпни решения. До 2030 г. България планира 44% от енергията за отопление и охлаждане да идва от ВЕИ, а до 2050 г. този дял да нарасне до ¾ от сектора.
• В България липсват официални статистически данни за енергийните потоци за отопление и охлаждане, и свързаните с тях разходи.
• Цялостната ситуация в момента е притеснителна: остарял сграден фонд, инвестиции в енергийна ефективност без видими резултати и липса на данни и прогнози за отоплението и охлаждането. Това води до по-ниско качество на живот и високи сметки за гражданите.
• Проблемите са решими, но трябват политическа воля, прилагане на най-добрите практики и ефективно използване на ограничените финансови ресурси, включително привличане на лични финанси от гражданите и фирмите.
• В България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен.
• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Как ще продължи обновяването за енергийна ефективност в жилищния сектор, остава загадка повече от 15 години след началото му в България.
• С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава.
Арх. Веселин Веселинов от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София относно нуждата от пасивни сгради в България.
Енергийните общности придобиват все по-голяма популярност, но тепърва прохождат у нас. В Западна Европа те се развиват от повече от десетилетие, докато у нас това се случва едва сега. Отчасти причината е в забавянето на внасяне на промени в законодателството, които легитимират енергийните общности, които бяха нанесени едва през октомври 2023 г. Другата причина е свързана с липсата на конкретни подзаконови актове, които да определят ясно правилата за тяхното функциониране.. Въпреки това у нас вече има няколко активни енергийни общности, като някои от тях дори са инициирани от общински ръководства. Енергийната общност в Габрово вече функционира и се разраства, а в Бургас нова общност набира все повече участници до края на октомври.