В лекция 4.2 са разгледани различните въздействия на измененията в климата върху хранителната система – производствени и непроизводствени дейности, социални ефекти и въздействия в селски райони. Ще чуете втори откъс от интервю с екоактивистката д–р Вандана Шива, в което тя говори за нуждата да се прекрати сегашното индустриално земеделие.
Още от най-дълбока древност, много преди инструменталното измерване на температурата, хората са отбелязвали и записвали важни моменти от развитието на природата и растенията – като цъфтежа на вишните, узряването и прибирането на лозята, стопяването на снежната покривка, оцветяването на листата. Данните оформят календар на природата на дадено място, който поради цикличния характер на времето, носи ценна информация. Този календар има и съществено практическо значение за основните земеделски дейности, за развитието на пчеларството и е свързан и с определени културни прояви. Тази публикация отваря прозореца към науката фенология и историята на организираните фенологични наблюдения, връзките между температурата и фазовото развитие на растенията и търси отговор на въпроса дали в резултат на климатичните изменения се променят сезоните и вегетационният период на растенията.
Нашият автор Тери Врабчева с интервю пред “24 часа”, в което говори за рисковете от изменението на климата върху храните и земеделието.
Диазотният оксид е по-познат като райски газ, използван в медицината при анестезия, но увеличаването на антропогенните емисии на N2O в атмосферата не се дължи на зъболекарите, а предимно на азотните торове, използвани в селското стопанство. Естествените емисии пък са резултат от дейността на микроорганизмите в почвите и океаните, както и от топенето на пермафроста в арктически условия. У нас и в световен мащаб обаче се прилагат и разработват множество методи и добри управленски практики за справяне с N2O, които същевременно допринасят за плодородието на почвите и адаптиране към последиците от измененията в климата.
Продоволствената сигурност – надеждният достъп до безопасна, достъпна и питателна храна, е неразривно свързана с предсказуем климат и здрави екосистеми. Изменението на климата и свързаните с него тежки метеорологични условия, суши, пожари, вредители и болести вече застрашават производството на храни по целия свят. Ако не действаме решително, тези проблеми ще се влошат, най-бедните и най-уязвимите ще страдат непропорционално и нестабилността ще се увеличи.
Животновъдството представлява около 18% от антропогенните емисии на парникови газове, но това не са само емисии от храносмилателната система на говедата. Най-големият дял на емисиите, свързани с отглеждането на добитък, идва от обезлесяването. Отделянето на газове от кравите са няколко процента от общите ни емисии на парникови газове.
