Климатични и биосферни граници на индустриалното земеделие

В момента човечеството развива дейности, поради чиито резултати се намира отвъд няколко от границите на позволеното за съществуването си, в рамките на предвидимия за нас риск. Нарастващото производство и изпускане в околната среда на големи обеми нови химикали и голям брой нови за природата субекти с разнообразни рискови потенциали, надвишават способността на обществата да извършват оценки и мониторинг, свързани с безопасността. Ако рискът от агротехническите ни действия става непостижим за предвиждане, тогава плановете ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – съвсем не толкова сигурна.

Предимства на биологичното земеделие

Храната е най-мощното “лекарство” за ума и тялото и ние я консумираме ежедневно. В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие. Какво представлява органичното земеделие? Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата. В тази публикация ще се докоснем до органичното производство и ще отговорим на въпросите кои са положителните страни на това направление и защо принципите му са припознати като метод за борба с климатичните изменения?

Климатичните промени и дивите опрашители

Пчелите са като кислорода – те са навсякъде, невероятно важни за нас и в по-голямата си част са невидими. Въпреки че често ги пренебрегваме, тези насекоми формират важна част от отношенията на човека със заобикалящата го природа. Когато говорим за пчели обикновено в представите ни изниква европейската медоносна пчела (Apis mellifica), но тя е само един от над 20 000 вида пчели обитаващи днес земята. 10% от тях се срещат в Европа. Исторически растенията и пчелите взаимно са коеволюирали, така че днес около 80% от растителните видове се опрашват от тях. Без наличието на опрашителите при повече от половината, значително ще намалее броя на образуваните семената и съответно ще спадне добива, когато става дума за селскостопански култури. Промените в климата днес засягат както ареалите на разпространение на различните видове диви пчели, така и фенологията им. По-високите средни температури, свързани с изменението на климата, могат да окажат сериозно въздействие върху растенията и животните, като нарушат взаимноизгодните им отношения и така могат да застрашат и съществуването на видовете. Опазването на дивите пчели-опрашители е от ключово значение за бъдещето на планетата ни.

Какви са възможностите и предизвикателствата пред агриволтаичните системи в прехода към нисковъглеродна икономика?

Все повече проучвания и научни трудове подчертават потенциала на агриволтаиците (APV) за подобряване на ефективността на използване на земята, производство на регионална храна и подкрепа на местните икономики, и като едно от решенията в борбата с климатичните промени. Различни агриволтаични конфигурации – като комбиниране на фотоволтаични технологии с обработваеми земи, пасища или местообитания на пчели и други опрашващи насекоми могат да допринесат за постигането на целите за възобновяема енергия и чиста храна, като същевременно намаляват местната съпротива срещу разполагането на фотоволтаични инсталации.

Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.

Влияят ли климатичните промени върху качеството на виното?

Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на грозде? Дали тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли благоприятно върху качеството на гроздето?

Волфия една “нова храна”, но и възможност за борба с климатичните промени

Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, фокусът основно е насочен върху решенията за чиста енергия. Но глобалната верига, свързана с производството и разпределението на храни е също така значителен източник на въглеродни емисии, за който все още няма трайно решение. Промяната на хранителната диета, включително и чрез отглеждане и консумиране на “нови храни” е част от възможното решение на проблема. Пример за една такава “нова храна” е волфията, която бе одобрената на 10 декември 2021 г. с Регламент за изпълнение за територията на ЕС.

Каква е ролята на биовъглена за постигане на целите за устойчиво развитие

Според скорошни доклади на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) при сегашните темпове на затопляне се очаква Земята да задмине безопасната граница от затопляне с 1,5°C около 2040 г. В XXI век се нуждаем от решения, които да се борят едновременно с климатичните предизвикателства, деградацията на почвите, енергийната криза и да допринесат за доброто управление на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс. Едно такова решение е използването на биовъглен: то би могло да спомогне за опазването на хранителната и енергийната сигурност, както и за смекчаване на климатичната криза. Биовъгленът е едновременно древна практика и нова технология, чието производство тепърва се разглежда в индустриален мащаб. Наскоро той беше идентифициран като една от само шестте технологии, които имат отрицателни емисии, признати от IPCC.

Как влияе повишената консумация на месо върху климатичните промени?

Търсенето на месо и други животински продукти в световен мащаб се увеличава поради ръста на населението, нарастващите доходи на потребителите и други социокултурни фактори. Тази тенденция е глобален проблем, тъй като производството на месо е една от основните причини за задълбочаващите се климатични промени. Животновъдната промишленост допринася за загубата на биологично разнообразие и е основен източник на антропогенни емисии на парникови газове. Следователно, намирането на начини да направим диетите по-устойчиви чрез намаляване на консумацията на животински протеини се превърна във въпрос на продоволствената сигурност и на общественото здраве.

Екстремалните метеорологични явления увеличават уязвимостта на земеделските култури

Още от най-дълбока древност, много преди инструменталното измерване на температурата, хората са отбелязвали и записвали важни моменти от развитието на природата и растенията – като цъфтежа на вишните, узряването и прибирането на лозята, стопяването на снежната покривка, оцветяването на листата. Данните оформят календар на природата на дадено място, който поради цикличния характер на времето, носи ценна информация. Този календар има и съществено практическо значение за основните земеделски дейности, за развитието на пчеларството и е свързан и с определени културни прояви. Тази публикация отваря прозореца към науката фенология и историята на организираните фенологични наблюдения, връзките между температурата и фазовото развитие на растенията и търси отговор на въпроса дали в резултат на климатичните изменения се променят сезоните и вегетационният период на растенията.

  • 1
  • 2