Как разхищението на храна допринася за климатичната криза?

1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата. Ресурсите, инвестирани в производството на храна – вода, земя, енергия и труд – се пропиляват, когато храната се озовава в сметищата, вместо да изхранва хората. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, но при нас разхищението е съсредоточено предимно в производствения сектор (земеделие) и веригата на доставките.

Каква би могла да бъде екологичната алтернатива на синтетичните пестициди?

Приблизително 99% от всички синтетични химикали – включително пестицидите, се извличат от изкопаеми горива. Но пестицидите получават много по-малко внимание от азотните торове – друг ключов селскостопански химикал, който създава опасни нива на емисии на парникови газове. Изследванията показват, че производството на 1 кг пестицид изисква средно около 10 пъти повече енергия от 1 кг азотен тор. Търсенето и прилагането на техни алтернативи е начин да допринесем за изпълнението на целите за климата. Такава алтернатива в земеделието са ентомопатогенните нематоди. Устойчивостта на много съвременни пестициди и липсата на патогенен ефект върху растенията, земните червеи и гръбначните животни позволява използването на тези паразити в програми за борба с вредителите от насекоми. С еднократно приложение на нематоди, растенията са защитени от вредители през вегетационния период.

Рискуваме да загубим подземното богатство, което крепи биоразнообразието в горите

Участие на Радина Калдамукова в предаването “Made in green” по Bloomberg TV относно ролята на гъбите за опазването на околната среда.

Полуестественото отглеждане на пчелите зидарки – стратегия за запазване на популацията в условията на променящ се климат

Дивите пчели могат да са основни опрашители в природни, селскостопански и градски екосистеми. Въпреки че пчелите зидарки не са медоносни пчели, те се считат за най-добрите опрашители на растения, особено на градински дървета, като череши, сливи, ябълки, круши и др. За съжаление, популациите на много от тях са намалели през последните години. Една от причините за това, наред с използването на пестициди и загубата на естествени местообитания, е глобалната промяна на климата. Възможна стратегия за обръщане на тази тенденция е възможността част от дивите опрашители да бъдат отглеждани при полуестествени условия. По този начин бихме могли да им помогнем да се адаптират по-лесно към климатичните промени.

Какво не знаем за гъбите – тези подземни супергерои, и как те спомагат за дългосрочната регулация на климата?

Огромни гъбични мрежи под земята играят решаваща роля в подпомагането на горите да абсорбират въглерод и да ограничат изменението на климата, твърдят учените. Същевременно гъбите са едни от най-малко изучените и документирани организми, които обаче имат съществено значение за човешкия, растителния и животинския свят. Наблюдения от скорошни проучвания показват, че когато подземните гъбични мрежи деградират, надземните екосистеми също се влошават и биоразнообразието намалява. В ход е проект за картографиране на тези микоризни мрежи и общества на Земята, тъй като в момента информацията за тях е оскъдна и е предимно от лабораторни изследвания. В последните години се разработват и тестват препарати на гъбична основа, които могат да се използват като форма на добавка в селското стопанство, за да се намалят въглеродните емисии, да се подобрят важни почвени характеристики и да се гарантират високи добиви. Други иновативни продукти от мицел също се разработват като екологична алтернатива на съществуващи такива.

Как агролесовъдството може да смекчи последиците от промените в климата?

Когато мислим за изменението на климата и емисии на парникови газове, обикновено си представяме електроцентрали, фабрики, коли и комини, които бълват дим, а не ферми и стопанства. Оказва се обаче, че аграрният сектор и начинът, по който управляваме земята, както и глобална хранителна система, са сред най-големите източници, допринасящи за изменението на климата. Агролесовъдството е древна и същевременно отново възродена практика, при която съзнателно се интегрират дървета със земеделски култури и/или добитък върху една и съща единица земя. По този начин се постига трансформиращо, многофункционално решение за използване на земята и намаляване на парниковите емисии. Агростопанствата могат да се подготвят за измененията в климата, като сведат до минимум риска от загуба на реколта чрез диверсификация на продукцията и агролесовъдство.

Роман Рачков: Ако тенденцията с климата у нас продължава, в България няма да бъде подходящо да се извършват земеделски дейности

Интервю на Роман Рачков от авторския ни екип за Focus News относно значимостта на студа за растенията.

Защо студът е важен за растенията?

Климатичните промени имат силно въздействие върху фенологията на много и различни видове. И ако промените в явленията, които наблюдаваме през топлите периоди на годината са лесно забележими, то не такива са тези, които протичат през зимата, когато растенията в умерения пояс са в покой. В своето еволюционно развитие растенията от умерения пояс са се приспособили към сезонната промяна на времето и са изградили видово и сортово специфични изисквания както към положителните суми на ефективните температури, така и към количеството студ, необходим за нормалното им развитие. Недостатъчното количество охлаждащи единици през зимата може да доведе до сериозни проблеми свързани с тяхното развитие. Това от своя страна пък води до загуба на добиви и по-ниско качество на селскостопанската продукция. Това налага земеделските производители и у нас да предприемат мерки свързани с адаптацията на земеделските си практики към един променящ се и в бъдеще климат.

Изменението на климата може да доведе до увеличени икономически щети, причинени от нематоди

Нематодите са активно движещи се, свободно живеещи или паразитни червеи и са една от най-големите групи животински организми срещани днес на Земята. Повишените нива на CO2 и температурата, в следствие от климатичните промени, са съществени фактори, които влияят върху биологията на нематодите ускорявайки развитието на популацията. Все по-вероятно е, че развитието на нематодите може да се ускори при по-висока температура на почвата и от там да повлияе на взаимоотношенията растение – паразитен нематод. Освен това част от нематодите са способни да унищожат реколтата от ключови за изхранването на човечеството селскостопански култури.

Климатични и биосферни граници на индустриалното земеделие

В момента човечеството развива дейности, поради чиито резултати се намира отвъд няколко от границите на позволеното за съществуването си, в рамките на предвидимия за нас риск. Нарастващото производство и изпускане в околната среда на големи обеми нови химикали и голям брой нови за природата субекти с разнообразни рискови потенциали, надвишават способността на обществата да извършват оценки и мониторинг, свързани с безопасността. Ако рискът от агротехническите ни действия става непостижим за предвиждане, тогава плановете ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – съвсем не толкова сигурна.