Възможно ли е екологично и достъпно строителство на сгради? 

Строителството е една от индустриите с най-голям негативен ефект върху околната среда от гледна точка на материалите, които се използват, както и от гледна точка на начина, по който сградите функционират. От една страна, използването на материали създава по-голямо търсене и потребление на повече ресурси, обвързани в глобална мрежа за доставки. От друга страна, климатичният отпечатък на строителната индустрия продължава да расте. Според последните данни на ООН, през 2021 г. строителният сектор е бил отговорен за над 34% от търсенето на енергия, както и за около 37% от замърсяването с въглероден диоксид, в резултат на енергоемкостта и управлението на строителството на сгради. В допълнение, последващият ефект от една сграда идва от начина, по който тя ще функционира. Какви са възможните решения за балансиране между пазарните ползи, достъпността и екологично съобразните решения в строителството? Комплексните подходи в сертифицирането на сгради с международно установени стандарти, които имат и пазарна функция, могат да окуражат инвеститорите да строят сгради и комплекси с добри екологични показатели. Цялостният подход към сертифицирането, който обхваща както материалите, така и функционирането на сградата води до по-висококачествено строителство и до сграден фонд, който има по-малки негативни ефекти върху околната среда. 

Умната енергия намалява разходите за електроенергия и помага на градовете да използват ресурсите си по-ефективно

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как и защо умната енергия помага за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве. Представени са успешни примери и инициативи в няколко общини у нас. Разглеждат се и потенциалните мерки в публичния и частния сектор, свързани с необходимостта от промяна на енергийната политика в България.

Енергийната ефективност спестява разходи, опазва природата и здравето на хората

Енергийно ефективното реновиране на жилищния фонд в България е приоритет, целящ намалено потребление на енергия и оптимизиране на финансовите разходи, а по този начин ограничава и енергийната бедност, поощрявайки енергийната автономност. Този тип реновиране също така допринася за значителното подобряване на здравето, комфорта, благоденствието и условията на живот за хората. В същото време подпомага и опазването на околната среда и спомага за намаляване на климатичните промени.

Позитивно енергийните квартали – иновативно решение за умно управление на доставката и потреблението на енергия

Градовете и урбанизираните територии са сред най-големите консуматори на енергия поради концентрацията на население и икономическа активност. В резултат, урбанизираните територии потребяват значително количество енергия и в по-честия случай са единствено ползватели на енергия, дори ако част от нея се произвежда в рамките на града. В същото време климатичните промени силно засягат градските територии и често водят до още по-голямо търсене на енергия. Амбициите за постигане на справедлив енергиен преход и климатична неутралност в Европейския съюз и несигурността на доставките на газ в резултат на войната на Русия в Украйна изискват търсенето на иновативни решения за доставка и производство на енергия и активна политика на национални и местно ниво в тази посока. Позитивно енергийните квартали са амбициозна идея в градското планиране, която в момента е в процес на развитие и се тества с пилотни проекти в различни градове. Концепцията може да е водеща в разработването на нови жилищни комплекси или обновяването на съществуващи такива, въвеждайки технологични, планировъчни и общностни решения за производство, трансфер и потребление на енергия, произведена в малки мащаби от енергийни общности или сгради и комплекси, които са изградени с технологии, които позволяват производство, съхранение и пренос на енергия. 

Ползи от интелектуалната собственост за решаване на проблеми, свързани с климатичните промени

В рамките на икономиката на знанието, под давлението на която светът функционира днес, интелектуалната собственост под формата на знания, умения и опит, е ключов фактор във всички сфери и техните дейности. Това с особена сила се отнася за иновативните сфери или за проблеми, чието решаване изисква използване на иновации. Изключение не правят и проблемите, свързани с климата, върху които интелектуалната собственост може да повлияе в няколко различни аспекта – създаване на иновации, с които да се разреши проблемът; създаване на иновации, които да окажат влияние върху причинителите; използване на интелектуална собственост за генериране на финансови потоци, които да се инвестират в борбата с климатичните промени. 

Как ефективното приложение на първата нискоемисионна зона за автомобили в България ще подобри въздуха в София?

През декември 2022 г. Столична община въведе една от първите зони с ниски емисии за автомобили в Централна и Източна Европа. Зоната ще влезе в действие през настоящия отоплителен сезон – от 1 декември тази година, и ще остане в сила до края на февруари 2024 г. Въпреки че началната дата е след броени дни, контролът за прилагането на разпоредбите остава неясен и практически усложнен. При силна политическа воля и активен диалог със заинтересованите страни, зоната с ниски емисии има потенциала да се превърне в една от най-амбициозните мерки за осигуряване на по-здравословна среда за гражданите на София. Необходимо е обаче дебатът за политиките за чистота на атмосферния въздух да се измести от въвеждането на ограничителни мерки към представяне на положителните въздействия като здравните аспекти, намаляването на трафика и подобряването на начина на живот в градовете.

Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение

Индустриалният коноп е универсално, устойчиво растение с различни приложения. Той има потенциала да предложи решение на кризата с изменението на климата, тъй като е жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Въпреки че индустриалният коноп е разпространена селскостопанска култура от древни времена, в много страни, производството му доскоро е било забранено поради асоциацията му с растения, отглеждани заради психоактивните си вещества. През 1952 г., преди да бъде забранен за отглеждане, конопът е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Бързо нарастващата популярност на конопа в Европа и Северна Америка в последните години може да се отдаде на неговия потенциал за устойчивост, както и приложението му като възобновяема суровина. Заедно с това той спестява много  вода, особено след като сушите стават все по-чести с изменението на климата.

Системи, които спасяват живот

Освен ефективна борба с последиците от наводненията и другите природни бедствия, не по-малко важно е осъществяването на мониторинг и превенция, както и изграждането на надеждни системи за ранно предупреждение. Тези системи са важен компонент от стратегиите за адаптация към климатичните промени и управлението на риска от бедствия. За разлика от системите за прогнозиране на наводнения, които оценяват риска от наводнения, основната цел на системите за ранно предупреждение е да известяват населението, когато предстои наводнение или то вече се случва. В статията се анализира ролята на технологиите, които предоставят важна информация за бърза реакция и защита срещу наводнения. Отчитат се предимствата и ограниченията на такива системи. Подчертава се тясната връзка между космическите и наземни ресурси за осъществяване на своевременно предупреждение на гражданите при наводнения.

Какво не знаем за микроводораслите и къде е тяхната сила?

Технологиите за улавяне и съхранение на въглероден диоксид са решение за смекчаване и намаляване на концентрацията на този газ в атмосферния въздух. Те се делят на физически и биологични – т.нар. зелени технологии. От биологична гледна точка, фотосинтезата, която се извършва от растения и водорасли, е най-екологичното и устойчиво решение за улавяне на въглероден диоксид. Този процес може да се стимулира чрез технологични решения, като изкуственото култивиране на микроводорасли.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.