Слънцезащита за растенията: ролята на каолиновата глина

Акценти:
• Силните летни жеги са способни да предизвикат слънчеви изгаряния и при растенията, като най-податливи са доматите, чушките, гроздето и ябълковите дървета.
• Все по-често земеделците търпят и ще търпят сериозни икономически загуби вследствие на това.
• Каолиновата глина действа като „крем с висок фактор“ за растенията, отразява UV лъчите и намалява риска от изгаряния по листата и плодовете. Както белите дрехи пазят човека в жегата, така и каолинът намалява температурата на растенията и забавя загубата на влага.
• Освен срещу изгаряния, каолинът пази от вредители, забавя развитието на болести и подобрява фотосинтезата. Освен това третираните растения дават по-едри, по-цветни и по-здрави плодове, дори при горещи и сухи условия.
• В България тази практика все още е почти непозната, въпреки че разполагаме с големи запаси от каолин – около 200 милиона тона.
• Използван от векове в Азия, този метод се утвърждава и днес като част от устойчивото земеделие. Каолинът е решение което е достъпно, природно, лесно за прилагане и на добра цена.

Азолата – едно инвазивно растение, ни поставя пред избор дали да го култивираме или унищожаваме

Климатичните промени благоприятстват и улесняват проникването на чужди и инвазивни видове на нови територии. Тук идва въпросът как да се справим с тях? Дали използвайки методите на химичната и биологична растителна защита или търсейки, нов и иновативен подход, който, от една страна, да ограничава тяхното разпространение, а от друга – да носи икономически и екологични ползи. Такъв е случаят с инвазивното водно растение Азола (Azolla filiculoides), което произхождаща от тропическите райони на Северна Америка, но днес е широкоразпространено по света, включително и в България. Както много инвазивни видове, така и този носи много проблеми, защото азолата има бърз темп на растеж и за кратък период водната папрат може да покрие цялата водна повърхност, като лиши от слънчева светлина и нормален достъп до кислород другите растения и животните, които обитават водоемите. В този случай британските учени съветват да се унищожат заразените с азола реки и езера, но в Азия подходът към този вид растение е съвсем друг – там азолата се отглежда за получаване на органични торове за подхранване на оризовите полета. 

Каква би могла да бъде екологичната алтернатива на синтетичните пестициди?

Приблизително 99% от всички синтетични химикали – включително пестицидите, се извличат от изкопаеми горива. Но пестицидите получават много по-малко внимание от азотните торове – друг ключов селскостопански химикал, който създава опасни нива на емисии на парникови газове. Изследванията показват, че производството на 1 кг пестицид изисква средно около 10 пъти повече енергия от 1 кг азотен тор. Търсенето и прилагането на техни алтернативи е начин да допринесем за изпълнението на целите за климата. Такава алтернатива в земеделието са ентомопатогенните нематоди. Устойчивостта на много съвременни пестициди и липсата на патогенен ефект върху растенията, земните червеи и гръбначните животни позволява използването на тези паразити в програми за борба с вредителите от насекоми. С еднократно приложение на нематоди, растенията са защитени от вредители през вегетационния период.