Как климатичните промени влияят върху психологията на хората?

Елица Станева-Бритън от авторския ни екип пред БНР “Христо Ботев” относно конспиративните теории в областта на климатичните промени.

Елица Станева – Бритън: Нужни са самодисциплина и много усилия в борбата с конспиративните теории за климата

Елица Станева от авторския ни екип в интервю за БНР Благоевград относно конспиративните теории за климата.

Климатични и биосферни граници на индустриалното земеделие

В момента човечеството развива дейности, поради чиито резултати се намира отвъд няколко от границите на позволеното за съществуването си, в рамките на предвидимия за нас риск. Нарастващото производство и изпускане в околната среда на големи обеми нови химикали и голям брой нови за природата субекти с разнообразни рискови потенциали, надвишават способността на обществата да извършват оценки и мониторинг, свързани с безопасността. Ако рискът от агротехническите ни действия става непостижим за предвиждане, тогава плановете ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – съвсем не толкова сигурна.

От секюритизация към етика на грижата: климатичното време на жените

Проблем на сигурността ли са климатичните промени? Статията проследява как, ако следваме наложената линия, че климатът е проблем на сигурността, то това е сигурност, различна от “секюритизацията” като силов подход, а сигурност, основана на етика на грижата, в смисъла на “свобода от тревога”. Мотивира се и се предлага потребността от мобилизиране на феминистка “научност” и се описва начинът, по който тези перспективи изискват спешно да променим радикално разбирането ни за света.

Не поглеждай нагоре: социалният механизъм на катастрофата

Статията изследва умората ни от рискове и загуба в симулакрума – сбор от симулакри, т.е. “копия, които изобразяват неща, които или никога не са имали оригинал, или вече нямат оригинал” (Голдман и Папсън, 2003) и как тя води до катастрофа. Науката, движена от капитала, ни залива със знания за рискове на всички нива, на които реагираме с отричане, за да се справим с тревожността и ужаса. Това се усилва от медиите, които влияят на субективното ни възприятие за света като измислица. Изтощени от експлоатация, загуби и тревоги, като общество сме се самоимунизирали срещу преживяването за опасност и не реагираме нито навреме, нито успешно. В инерцията си летим стремглаво към катастрофи не само като климатичната криза, но и като пандемията от COVID-19, ендемичното насилие над жени и злоупотребата с деца, бедността и засилващите се неравенства, застаряващото население. Статията е основана на анализа на серия от култови филми и използва вълнението от тях в опит за осмисляне на явленията, свързани с пренебрегването на климатичните промени.