Чуфата е древна суперхрана, устойчива на климатичните промени

За бъдещото развитие на растениевъдството е от съществено значение да се получат нови, високопродуктивни сортове, които да отговорят на предизвикателствата на климатичните промени. Чуфата, известна също като земен или тигров бадем, има редица предимства за отглеждане в България, особено в контекста на променящите се климатични условия. Тази култура се отличава със своята устойчивост и адаптивност, което я прави жизнеспособна алтернатива на традиционните култури, въпреки че в момента все още е рядко срещана в страната. Чуфата може да замести фъстъците, бадемите и соевите зърна, като предлага отлични диетични качества. Отглеждането на чуфа в България може не само да осигури значителни икономически ползи, но и да допринесе за развитието на селските райони. Високата хранителна стойност на плодовете, потенциалът за добив и разнообразните пазарни възможности я превръщат в привлекателна алтернатива в условията на климатичните промени. 

Защо “африканската краставица” може да предизвика интереса на българските фермери?

За да се справят с предизвикателствата, породени от изменението на климата, и да осигурят доставките на храна, дребните земеделци и домашни производители трябва да възприемат устойчиви и адаптивни практики. Една от тези практики е да разширят разнообразието от култури, като включат нови сортове, които са устойчиви на високи температури и суши. Има многобройни култури, които могат да се отглеждат в България и съчетават устойчивост с кулинарна привлекателност. Някои ще бъдат издръжливи навън, други може да са нежни и да се нуждаят от защита, но е време да разширим хоризонтите си. Една такава култура е и Африканската краставица, позната още като мелотрия и мини диня.

Кивано – далечен родственик на краставицата, и възможна алтернативна култура в родното земеделие

Отглеждането на алтернативни култури има голям потенциал за повишаване на устойчивостта на системите за отглеждане на земеделски култури и допринася за по-разнообразни и здравословни диети. С напредването на изменението на климата нарастват и рисковете от загуба на реколта. Необходимо е да се намалят емисиите от хранителните системи, като същевременно се увеличи тяхната устойчивост. Огромният неизползван потенциал за постигане на тези двойни цели се крие в трансформирането на агро-хранителните системи към по-разнообразни, базирани на растения и регионални системи за производство на храни. Това може да се постигне и чрез отглеждане на нови и нишови култури, каквато за нашата страна е видът кивано. Кивано е част от семейството на тиквовите култури, чиято технология на отглеждане не се отличава съществено от тази на близкия му родственик – краставицата. А имайки едно по-сложно сеитбообращение, с повече култури в полето, нуждата от употреба на синтетични пестициди за борба с плевелите, болестите и неприятелите намалява и имаме повече органично вещество в почвата, което допринася косвено и за намаляването на последиците от климатичните промени.

Сладкият картоф – една алтернативна култура на фона на променящия се климат

Въздействието на изменението на климата се влошава, температурите нарастват и това принуждава растителните видове да мигрират или дори някои от тях да изчезнат. Тази тенденция е валидна и за земеделието. Едно от последствията е, че традиционните култури не могат да се адаптират към променящия се климат и дават по-ниски добиви. Една от стратегиите, с която това може да се компенсира е интродукцията на нови за района култури. Сладкият картоф, който също е известен като батат и неговото въвеждане по-масово в култура е такава алтернатива. Бататът превъзхожда картофа по някои критерии, заради които специалистите го нареждат в редиците на суперхраните. С чудесните си вкусови качества и балансиран хранителен състав, добрите средни добиви без необходимост от значими финансови вложения в технологията му за отглеждане, той е една от културите, които могат по-трайно да навлязат в едно балансирано и устойчиво сеитбообращение у нас.

Климатични и биосферни граници на индустриалното земеделие

В момента човечеството развива дейности, поради чиито резултати се намира отвъд няколко от границите на позволеното за съществуването си, в рамките на предвидимия за нас риск. Нарастващото производство и изпускане в околната среда на големи обеми нови химикали и голям брой нови за природата субекти с разнообразни рискови потенциали, надвишават способността на обществата да извършват оценки и мониторинг, свързани с безопасността. Ако рискът от агротехническите ни действия става непостижим за предвиждане, тогава плановете ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – съвсем не толкова сигурна.

Предимства на биологичното земеделие

Храната е най-мощното “лекарство” за ума и тялото и ние я консумираме ежедневно. В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие. Какво представлява органичното земеделие? Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата. В тази публикация ще се докоснем до органичното производство и ще отговорим на въпросите кои са положителните страни на това направление и защо принципите му са припознати като метод за борба с климатичните изменения?

Kлиматичните промени и здравето на жените

Постигане на равенство между половете и борба с изменението на климата – това са 2 от 17-те Глобални цели за устойчиво развитие, приети от ООН за периода 2016 – 2030 г. На пръв поглед различни, те всъщност тясно се преплитат, защото изменението на климата задълбочава съществуващото от векове социално и икономическо неравенство между двата пола. Климатичните промени са и двигател на здравните неравенства. Женският пол е по-уязвим към измененията на климата заради по-крехката физиология, по-ниския среден доход, зависимото положение в обществото, специфичните активности при изпълняване на семейните задължения и т.н. В световен мащаб природните бедствия като суша, горещи вълни, наводнения и бури убиват повече жени, отколкото мъже, особено засегнати са жените в по-млада възраст. Тези последици зависят, освен от естеството на събитието, и от социалния статус – ефектите на разликата между половете върху продължителността на живота са по-големи при по-тежки бедствия и в региони и държави, в които социално-икономическият статус на жените е особено нисък.

Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.

Как влияе повишената консумация на месо върху климатичните промени?

Търсенето на месо и други животински продукти в световен мащаб се увеличава поради ръста на населението, нарастващите доходи на потребителите и други социокултурни фактори. Тази тенденция е глобален проблем, тъй като производството на месо е една от основните причини за задълбочаващите се климатични промени. Животновъдната промишленост допринася за загубата на биологично разнообразие и е основен източник на антропогенни емисии на парникови газове. Следователно, намирането на начини да направим диетите по-устойчиви чрез намаляване на консумацията на животински протеини се превърна във въпрос на продоволствената сигурност и на общественото здраве.

Застрашени ли са зърнените култури в Европа от нови гъбични токсини в резултат на климатичните промени?

Микроскопичните гъбички, известни още като плесени, образуват голям набор от токсини, наречени микотоксини. Гъбичките и техните токсини са широко разпространени в природата и замърсяват хранителните продукти, основно зърнените култури. Попадайки в организма на хората и животните, те предизвикват тежки заболявания и са сериозен проблем за общественото здраве. Сред най-опасните микотоксини се откроява групата на афлатоксините. За тяхното образуване са необходими високи температури, поради което те се срещат предимно в страните с тропически и субтропически климат. В резултат на глобалното затопляне средните годишни температури в Европа се увеличават с всяка измината година и условията на стария континент стават много подходящи за образуването на опасните афлатоксини в зърнени култури и други хранителни продукти. Ако затоплянето продължи с тези темпове, афлатоксините ще се превърнат в сериозен проблем за здравето на хората и селскостопанските животни.