Когато земята гори. Защо пожарите в торфищата са толкова опасни?
Как сушите и високите температури превръщат едни от най-ценните хранилища на въглерод в скрито гориво и има ли такъв риск в България?
Как сушите и високите температури превръщат едни от най-ценните хранилища на въглерод в скрито гориво и има ли такъв риск в България?
Пожарите през юли край Бордо показаха, че дори модерната техника и добре подготвените служби могат да се окажат безсилни пред огнените стихии. Какво означава това за България и защо превенцията става по-важна от всякога?
Екипът на Спасителния център за диви животни претърсва опожарените територии, лекува намерените животни и документира жертвите, които рядко попадат в статистиката
Глобалното затопляне достига 1.43°C, океаните акумулират рекордни количества топлина, очаква се нов Ел Ниньо през лятото на 2026 г.
Щетите от екстремни явления в Европа се измерват в десетки милиарди евро годишно, в България застрахователното покритие остава минимално – плащаме все повече, без реална защита
Реколта, пожари, епидемии: как полярното струйно течение диктува екстремното време и живота в Европа през вековете и до днес
Излезе нов европейски доклад за икономическите щети от климатичните промени – Dry-roasted NUTS. Данните показват тревожни тенденции за България и поставят страната сред най-засегнатите в целия Европейски съюз. Климатека потърси мнението на експерта Генади Кондарев, който обобщава какво значат данните и изводите от документа за страната ни.
Нивата на почвена влага в България са под нормалните за сезона и могат да затруднят поникването на пшеницата, а прогнозата за силни дъждове в комбинация с пресъхнали почви крие риск от наводнения.
През 2024 г. в България са регистрирани 379 горски пожара, като засегнатите територии обхващат значителна част от страната. Северозападна България е регионът с най-много пожари, а особено тревожен е фактът, че голяма част от огъня е обхванал защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Там са изгорели над 23 хиляди декара гори – около 38% от всички засегнати площи през годината (или близо 60 хиляди декара общо). Само в НАТУРА 2000 са регистрирани 70 пожара, което е почти 1/5 от всички за 2024 г.
Тези тревожни данни се оказаха предвестник на тежката ситуация през лятото на 2025 г., когато мащабните пожари отново показаха липсата на достатъчна превенция и подготовка от страна на отговорните институции. Климатека отправи запитване за коментар на ситуацията и данните към експертите по горите доц. д-р Георги Костов и доц. д-р Момчил Панайотов.
• Най-уязвими са иглолистните гори, особено изкуствено създадените култури на малка надморска височина при големи гъстоти.
• При интензивни пожари се уврежда силно почвата: загиват голяма част от естествените микроорганизми, става податлива на ерозия при поройни валежи.
• За разлика от степните и средиземноморските видове, които могат да се възстановяват бързо дори след сериозни щети, екосистемите в България не са адаптирани към чести пожари.
• Засаждането на по-устойчиви растения след пожар понякога не е изобщо лесно. Често тези видове не могат да оцелеят при влошената след огъня почва и среда. В планински райони може да отнеме от 70 до 100 години гората да възвърне предходния си облик.
• Въпреки това, масовата нагласа у нас продължава да приема горите като безкраен склад за дървесина.
• Необходими са съвременни системи за картографиране и оценка на риска, които да позволят навременна превенция и целенасочени действия. Горите трябва да се управляват като уязвими екосистеми, изискващи дългосрочни грижи, знания и политики, съобразени с климатичните реалности.
Климатека e отворена платформа за знание, която има за цел да направи науката за климата достъпна за всички. Авторите в Климатека са учени, специалисти в областта на климата, а основната ни цел, е чрез техните знания и аналитични умения да обясним климатичните промени по лесен и разбираем начин.
Ако искаш да се свържеш с нас, пиши ни на info@climateka.bg
Този уеб-сайт използва „бисквитки“, за да предостави по-добро потребителско изживяване.