Какво е антропоцен и станаха ли хората геоложка сила?

Антропоценът е изцяло нов етап от историята на планетата, в който хората са движещата сила, която изменя околната среда – необратимо.
Въпреки отхвърлянето му като официална единица в геоложката скала на времето, антропоценът ще продължи да се използва като безценно описание на човешкото въздействие върху земната система.
„Голямото ускорение“ започнало от 50-те години на миналия век е период на резки изменения на множество планетарни фактори, които са от критично значение за нас и климата.
Антропоценът все повече влияе върху психичното ни състояние, особено на по-младите.
Една от проявите на това влияние е соласталгията, „тъгата по дома, която изпитваме, докато все още сме у дома“.

Защо Арктика се затопля по-бързо и какво означава това за нас?

Затоплянето в Арктика е около 3 пъти по-бързо от средното за света, а този факт се нарича полярно усилване. Само през последните 10 години районът на Арктика се е затоплил с около 0,75°C. Причините за това включват множество физически механизми, като най-същественият от тях е връзката между топенето на морския лед и допълнителното поглъщане на слънчева енергия от по-тъмната океанска вода. При най-песимистичните сценарии на IPCC, до края на века затоплянето в района вероятно ще превиши 8°C, тотално променяйки характеристиките му. Затоплянето има множество последствия – от топенето на леда и вечнозамръзналата почва в Гренландия, до ефекти върху времето в различни краища на света.

Могат ли обратните връзки да направят климатичните промени необратими?

Смята се, че затопляне на земната атмосфера над 2°C от прединдустриалната епоха е опасно за климата на Земята, тъй като е в състояние да го промени необратимо. Затова и международната общност полага усилия да ограничи затоплянето на климатичната система до тази точка. Причината е, че чрез системи от положителни и отрицателни обратни връзки (т. нар. climate change feedbacks) затоплянето може да бъде многократно усилено и да се стигне до неконтролируемо и необратимо повишение на температурите.

Климатични и биосферни граници на индустриалното земеделие

В момента човечеството развива дейности, поради чиито резултати се намира отвъд няколко от границите на позволеното за съществуването си, в рамките на предвидимия за нас риск. Нарастващото производство и изпускане в околната среда на големи обеми нови химикали и голям брой нови за природата субекти с разнообразни рискови потенциали, надвишават способността на обществата да извършват оценки и мониторинг, свързани с безопасността. Ако рискът от агротехническите ни действия става непостижим за предвиждане, тогава плановете ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – съвсем не толкова сигурна.

Последици от климатичните промени върху здравето на хората

Зачестилите екстремални климатични явления поставят под заплаха живота и здравето на хората, нанасят материални щети и лишават населението от средства за съществуване. Горещите вълни и необичайните застудявания могат да доведат до топлинен удар или хипотермия и да повишат смъртността от сърдечно-съдови и респираторни заболявания. Нивото на запрашеност на въздуха с цветен прашец и други алергени се повишава при висока температура на въздуха, от което страдат болните от астма. Затоплянето на климата способства за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания. Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини – като малария, жълта треска, Западнонилска треска, денга и др. България не е бяло петно на картата на здравния риск, свързан с промените в климата.