Скритите бодли на цветната индустрия
Красивият букет е продукт на глобализиран пазар с високи въглеродни емисии и интензивна употреба на ресурси
Красивият букет е продукт на глобализиран пазар с високи въглеродни емисии и интензивна употреба на ресурси
Ежедневните избори като храната и транспорта, както и социалните роли, оформят неравенствата в емисиите
Как нови европейски правила ни дават повече избор и намаляват разходите ни
Декември е време за равносметка и близост — но и за лавина от покупки. Как празничната консумация влияе на поведението ни, бюджета, околната среда и климата?
1,2 млн. къщи се нуждаят от обновяване. При „дълбока“ реновация спестяванията на енергийно потребление могат да достигнат до 75%
Новата схема за търговия с емисии ще засегне домакинствата, които се отопляват на газ и въглища и шофьорите на ДВГ автомобили, докато токът, дървата и пелетите остават извън обхвата.
• Открития от поведенческата икономика и вземането на решения могат да бъдат приложени за справяне с климатичните промени под формата на „зелени побутвания“, които подтикват хората да взимат по-екологични решения.
• Оптимизирането на потреблението на енергия е едно от най-важните решения в постигането на климатичните цели.
• За да вземем устойчиво решение е нужна среда, която дава добра възможност, мотивация да предприемем действие и достатъчно информация и умения, за да се чувстваме способни.
• Няколко стъпки към ефективни политики са: премахване на административните и информационните бариери, фокус върху дългосрочните ползи и управление на достоверни източници на информация.
• Учени изследват има ли пикове и спадове в различните сезони при проявите и случаите на домашно насилие, както и връзката между проявите на агресия и високите температури. Темата става все по-значима и актуална в контекста на глобалното затопляне.
• ООН предупреждава, че климатичните промени засилват социалния и икономическия стрес, който е причина за повишените нива на насилие срещу жени и момичета и може да допринесе до 10% ръст на насилието до края на века.
• Още през 1842 г. е въведен т. нар. „термичен закон“ в криминалистиката, според който престъпленията срещу личността, включително домашното насилие, се увеличават през лятото.
• При сценарий със затопляне с 2°C, 40 млн. повече жени и момичета вероятно ще стават жертва на домашно насилие ежегодно до 2090 г. При сценарий на затопляне с 3,5°C – този брой скача повече от два пъти – т.е. над 80 млн.повече.
• При горещи вълни през лятото в Мадрид случаите на фемицид от интимен партньор нарастват с до 28%, установява дългогодишно проучване.
• Високите температури ускоряват репродуктивното стареене при жените и понижават качеството на сперматозоидите при мъжете.
• Горещите вълни, пожарите и наводненията увеличават риска от спонтанни аборти, преждевременни раждания и ниско тегло на новородените. Четири или повече последователни дни на екстремни горещини са свързани с 2% по-висок риск от преждевременни раждания и 3% по-висок риск за ранни раждания.
• Бременните жени са особено уязвими към горещините поради физиологичните промени през бременността и често поемат допълнителен риск, ако работят на открито – проучване в Индия показва, че при жените, работещи при високи температури, рискът от мъртво раждане или спонтанен аборт е 2 пъти по-висок.
• Векторно-преносимите заболявания като малария и зика, стимулирани от глобалното затопляне, представляват сериозна заплаха за бременните жени – маларията е причина за 25% от майчината смъртност в Субсахарска Африка, а вирусът Zika води до тежки увреждания на плода.
• Все повече хора преразглеждат желанието си да имат деца – близо 30–38% от младите американци смятат, че климатичните промени трябва да се вземат предвид при семейното планиране.
• В България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен.
• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Как ще продължи обновяването за енергийна ефективност в жилищния сектор, остава загадка повече от 15 години след началото му в България.
• С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава.