Зими с нов характер – игра на топло и студено

• Затоплянето не означава край на студа. Въпреки климатичните промени, студените вълни не изчезват напълно, а понякога дори стават по-интензивни.
• Промените в климата правят полярния вихър по-нестабилен и вълнист, което може да доведе до проникване на студен въздух по-далеч на юг и издигане на топъл въздух на север.
• Студените вълни в региона на Южна Европа и в България са все по-редки, а зимите – осезаемо по-топли, но с внезапни застудявания.
• Тенденцията на затопляне е ясно изразена в голяма част от света, най-силно в Североизточна Европа, Сибир и Канада, където температурите се покачват с над 1°C на десетилетие. В България и Балканите затоплянето също се усеща, но в по-слаб темп.
• Според анализ на учени, България и Румъния ще бъдат сред страните с най-голямо увеличение на загубите на човешки живот вследствие на климатичните промени.

Студените вълни носят риск за човешкото здраве

Въпреки че вече е широко известно, че изменението на климата е основната причина за увеличаване честотата на горещите вълни, малко известен факт е, че по-високите глобални температури могат също да доведат до екстремни студени явления. Докато Арктика в момента се затопля три пъти по-бързо от останалия свят, полярният вихър, който е традиционен метеорологичен модел, е станал силно нестабилен и като резултат маси от студен полярен въздух могат да се насочат към Екватора, водейки до бързи и резки спадове в температурата. Установено е, че общата и сърдечно-съдовата смъртност се увеличават при ниски температури, причиняващи свиване на кръвоносните съдове и повишаване вискозитета на кръвта. Под влияние на ниските температури зачестяват ангините, фарингитите, трахеитите, бронхитите, пневмониите и др. Освен хронично болните, уязвима група са възрастните, при които по правило също се наблюдават сърдечно-съдови изменения, работещите на открито и бездомните хора. Последни проучвания откриват връзка между студените вълни и броя на хоспитализациите и смъртните случаи сред пациентите с диабет.

Идва ли студена зима и какъв може да е приносът на полярния вихър?

Тази година се очаква сурова зима с тежки арктически студове – подобна прогноза се среща във все повече новинарски емисии. Истината обаче е, че не можем да определим с точност каква ще бъде зимата: дългосрочните прогнози за времето невинаги са точни, особено тези за територията на Европа. Полярният вихър, на който се основават много от прогнозите за аномално студено време, е сложен атмосферен феномен, въз основа на който не могат да се направят категорични изводи. Измененията на климата, увеличаващото се затопляне на Арктика, в съчетание с по-бързото топене на ледовете, могат да нарушат циркулацията в стратосферата, но в момента все още не може да се определи със сигурност съдбата на полярния вихър.