Какво се случва с българската земя? Засушаването и рискът от опустиняване

Емил Гачев 23 June 2026

Около 30% от територията на България е изложена на риск от засушаване и деградация на почвите, а климатичните промени задълбочават…

Бомбардиране със семена: алтернатива за възстановяване на природата?

Роман Рачков 07 April 2026

Методът обещава бързо и евтино възстановяване на растителност, но ефектът му зависи от конкретни условия Роман Рачков е част от…

Защо България редува суши и наводнения?

Емил Гачев 21 January 2026

Климатичните крайности засягат ежедневието ни – живота и сигурността ни, земеделието и достъпа до вода и храна. Решенията не могат да чакат следващата криза

Регенеративното земеделие: защо почвата е първата линия на адаптация към климата

Роман Рачков 14 January 2026

Как се намаляват рисковете, разходите и деградацията на почвите при екстремно време

Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена

Роман Рачков 14 October 2025

Храна, фураж и биоетанол в едно – с ниски изисквания за отглеждане и с внимание към инвазивността

Суша в почвите: риск за есенниците у нас

Климатека 01 October 2025

Нивата на почвена влага в България са под нормалните за сезона и могат да затруднят поникването на пшеницата, а прогнозата за силни дъждове в комбинация с пресъхнали почви крие риск от наводнения.

Защо е важно да пазим почвите?

Роман Рачков 04 December 2024

– Здравите почви са основата на живота, екосистемната стабилност и ефективната борба с климатичните промени.
– Почвите съхраняват около два пъти повече въглерод от атмосферата, което ги прави ключов природен буфер. Неустойчивите земеделски практики обаче водят до освобождаване на този въглерод и засилват климатичните промени.
– Устойчиви практики като регенеративно земеделие, оптимално сеитбообращение и енергоспестяващи технологии са ключови за опазването на почвеното здраве.
– Липсата на целенасочена стратегия и държавна политика за опазване на почвите в България остава сериозен проблем, който изисква спешни действия.

Калцият в почвата – ново средство за борба с климатичните промени

Роман Рачков 09 April 2024

Без калций почвата и растенията не биха могли да съществуват толкова хармонично. Използването на калций в селското стопанство може да донесе редица ползи и за климата. Фермери и градинари традиционно добавят калций към почвата по много причини, свързани с подобряване на здравето на почвата, намаляване на почвената ерозия и подобряване на усвояването на хранителните вещества. От друга страна, в глобален план, почвите съдържат значителни количества въглерод, повече от растенията и атмосферата взети заедно, така че задържането на въглерода в почвите може да помогне за справяне с изменението на климата. Последните научни открития разкриват и нови ползи при употреба на калций в почвите – оказва се, че той може да е и инструмент за поддържане и подобряване на органичната материя в обработваемите почви, а с това и фиксирането на въглероден диоксид от атмосферата. Изводът до който стигат учените е, че ако можем да увеличим въглерода в почвата, вероятно можем да намалим увеличението на атмосферния въглероден диоксид. Това откритие може да се превърни във важен елемент в борбата с климатичните промени.

Пластмасата замърсява и има висок въглероден отпечатък още преди да е стигнала до боклука

Надежда Ангелова 15 January 2024

Пластмасовите продукти са отговорни за 4,5% от глобалните емисии на парникови газове. Това е притеснително предвид темповете, с които се увеличава глобалното търсене на пластмаса – до 2050 г. се предвижда удвояване, а до 2100 г. – утрояване на нуждата. Този ръст върви с почти съответстващо увеличение на емисиите на въглероден диоксид. Въглеродният отпечатък на пластмасовите продукти е свързан с тяхното производство, обработка, транспортиране и преработка на отпадъка. В зависимост от вида пластмаса и пътя ѝ след кофата за боклук – рециклиране, горене, сметище – могат да се отделят и други парникови газове в атмосферата. Съответно са необходими промени на всеки един етап от живота на пластмасовия продукт, за да се избегнат обезпокоителните прогнози.