Калцият в почвата – ново средство за борба с климатичните промени

Без калций почвата и растенията не биха могли да съществуват толкова хармонично. Използването на калций в селското стопанство може да донесе редица ползи и за климата. Фермери и градинари традиционно добавят калций към почвата по много причини, свързани с подобряване на здравето на почвата, намаляване на почвената ерозия и подобряване на усвояването на хранителните вещества. От друга страна, в глобален план, почвите съдържат значителни количества въглерод, повече от растенията и атмосферата взети заедно, така че задържането на въглерода в почвите може да помогне за справяне с изменението на климата. Последните научни открития разкриват и нови ползи при употреба на калций в почвите – оказва се, че той може да е и инструмент за поддържане и подобряване на органичната материя в обработваемите почви, а с това и фиксирането на въглероден диоксид от атмосферата. Изводът до който стигат учените е, че ако можем да увеличим въглерода в почвата, вероятно можем да намалим увеличението на атмосферния въглероден диоксид. Това откритие може да се превърни във важен елемент в борбата с климатичните промени.

Пластмасата замърсява и има висок въглероден отпечатък още преди да е стигнала до боклука

Пластмасовите продукти са отговорни за 4,5% от глобалните емисии на парникови газове. Това е притеснително предвид темповете, с които се увеличава глобалното търсене на пластмаса – до 2050 г. се предвижда удвояване, а до 2100 г. – утрояване на нуждата. Този ръст върви с почти съответстващо увеличение на емисиите на въглероден диоксид. Въглеродният отпечатък на пластмасовите продукти е свързан с тяхното производство, обработка, транспортиране и преработка на отпадъка. В зависимост от вида пластмаса и пътя ѝ след кофата за боклук – рециклиране, горене, сметище – могат да се отделят и други парникови газове в атмосферата. Съответно са необходими промени на всеки един етап от живота на пластмасовия продукт, за да се избегнат обезпокоителните прогнози.

Подземните герои, които правят живота на Земята възможен

Участие на Радина Калдамукова от екипа ни за БНР – Програма Христо Ботев относно ролята на гъбите за живота на Земята.

Какво не знаем за гъбите – тези подземни супергерои, и как те спомагат за дългосрочната регулация на климата?

Огромни гъбични мрежи под земята играят решаваща роля в подпомагането на горите да абсорбират въглерод и да ограничат изменението на климата, твърдят учените. Същевременно гъбите са едни от най-малко изучените и документирани организми, които обаче имат съществено значение за човешкия, растителния и животинския свят. Наблюдения от скорошни проучвания показват, че когато подземните гъбични мрежи деградират, надземните екосистеми също се влошават и биоразнообразието намалява. В ход е проект за картографиране на тези микоризни мрежи и общества на Земята, тъй като в момента информацията за тях е оскъдна и е предимно от лабораторни изследвания. В последните години се разработват и тестват препарати на гъбична основа, които могат да се използват като форма на добавка в селското стопанство, за да се намалят въглеродните емисии, да се подобрят важни почвени характеристики и да се гарантират високи добиви. Други иновативни продукти от мицел също се разработват като екологична алтернатива на съществуващи такива.

Опустиняването: Какво представлява и какви са рисковете за света?

Приблизително 1/3 от сушата на Земята е заета от пустини. Опустиняването е процес на широка разпространена деградация на земята в сухи райони, вследствие от естествени процеси или такива, които са пряко или косвено предизвикани от човека. В момента процеси на опустиняване се наблюдават в някои райони на света, но те не са повсеместни. В условията на климатични изменения обаче съществува риск за значително разширение на сухите земи в бъдеще, което би имало неблагоприятни последствия за хората и околната среда.

Предимства на биологичното земеделие

Храната е най-мощното “лекарство” за ума и тялото и ние я консумираме ежедневно. В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие. Какво представлява органичното земеделие? Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата. В тази публикация ще се докоснем до органичното производство и ще отговорим на въпросите кои са положителните страни на това направление и защо принципите му са припознати като метод за борба с климатичните изменения?

Влияят ли климатичните промени върху качеството на виното?

Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на грозде? Дали тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли благоприятно върху качеството на гроздето?

Каква е ролята на биовъглена за постигане на целите за устойчиво развитие

Според скорошни доклади на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) при сегашните темпове на затопляне се очаква Земята да задмине безопасната граница от затопляне с 1,5°C около 2040 г. В XXI век се нуждаем от решения, които да се борят едновременно с климатичните предизвикателства, деградацията на почвите, енергийната криза и да допринесат за доброто управление на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс. Едно такова решение е използването на биовъглен: то би могло да спомогне за опазването на хранителната и енергийната сигурност, както и за смекчаване на климатичната криза. Биовъгленът е едновременно древна практика и нова технология, чието производство тепърва се разглежда в индустриален мащаб. Наскоро той беше идентифициран като една от само шестте технологии, които имат отрицателни емисии, признати от IPCC.

Екстремалните метеорологични явления увеличават уязвимостта на земеделските култури

Още от най-дълбока древност, много преди инструменталното измерване на температурата, хората са отбелязвали и записвали важни моменти от развитието на природата и растенията – като цъфтежа на вишните, узряването и прибирането на лозята, стопяването на снежната покривка, оцветяването на листата. Данните оформят календар на природата на дадено място, който поради цикличния характер на времето, носи ценна информация. Този календар има и съществено практическо значение за основните земеделски дейности, за развитието на пчеларството и е свързан и с определени културни прояви. Тази публикация отваря прозореца към науката фенология и историята на организираните фенологични наблюдения, връзките между температурата и фазовото развитие на растенията и търси отговор на въпроса дали в резултат на климатичните изменения се променят сезоните и вегетационният период на растенията.

Как климатичните промени влияят на сектор земеделие?

Растителните организми са фенологични индикатори на времето и климата и често се използват като безинструментално средство за неговия анализ. Реакциите на земеделските култури, техните растеж и развитие са пряк резултат от условията на околната среда. Слънчевата радиация, температурата на въздуха и валежите са основните фактори, които определят продуктивността им. В търсене на връзката околна среда – растение е възникнала науката земеделска метеорология. В този доклад са систематизирани някои основни предизвикателства пред земеделието и основни мерки за адаптация на сектора към съвременните климатични условия.