Подземните герои, които правят живота на Земята възможен

Участие на Радина Калдамукова от екипа ни за БНР – Програма Христо Ботев относно ролята на гъбите за живота на Земята.

Какво не знаем за гъбите – тези подземни супергерои, и как те спомагат за дългосрочната регулация на климата?

Огромни гъбични мрежи под земята играят решаваща роля в подпомагането на горите да абсорбират въглерод и да ограничат изменението на климата, твърдят учените. Същевременно гъбите са едни от най-малко изучените и документирани организми, които обаче имат съществено значение за човешкия, растителния и животинския свят. Наблюдения от скорошни проучвания показват, че когато подземните гъбични мрежи деградират, надземните екосистеми също се влошават и биоразнообразието намалява. В ход е проект за картографиране на тези микоризни мрежи и общества на Земята, тъй като в момента информацията за тях е оскъдна и е предимно от лабораторни изследвания. В последните години се разработват и тестват препарати на гъбична основа, които могат да се използват като форма на добавка в селското стопанство, за да се намалят въглеродните емисии, да се подобрят важни почвени характеристики и да се гарантират високи добиви. Други иновативни продукти от мицел също се разработват като екологична алтернатива на съществуващи такива.

Опустиняването: Какво представлява и какви са рисковете за света?

Приблизително 1/3 от сушата на Земята е заета от пустини. Опустиняването е процес на широка разпространена деградация на земята в сухи райони, вследствие от естествени процеси или такива, които са пряко или косвено предизвикани от човека. В момента процеси на опустиняване се наблюдават в някои райони на света, но те не са повсеместни. В условията на климатични изменения обаче съществува риск за значително разширение на сухите земи в бъдеще, което би имало неблагоприятни последствия за хората и околната среда.

Предимства на биологичното земеделие

Храната е най-мощното “лекарство” за ума и тялото и ние я консумираме ежедневно. В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие. Какво представлява органичното земеделие? Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата. В тази публикация ще се докоснем до органичното производство и ще отговорим на въпросите кои са положителните страни на това направление и защо принципите му са припознати като метод за борба с климатичните изменения?

Влияят ли климатичните промени върху качеството на виното?

Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на грозде? Дали тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли благоприятно върху качеството на гроздето?

Каква е ролята на биовъглена за постигане на целите за устойчиво развитие

Според скорошни доклади на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) при сегашните темпове на затопляне се очаква Земята да задмине безопасната граница от затопляне с 1,5°C около 2040 г. В XXI век се нуждаем от решения, които да се борят едновременно с климатичните предизвикателства, деградацията на почвите, енергийната криза и да допринесат за доброто управление на отпадъците и превръщането им в ценен ресурс. Едно такова решение е използването на биовъглен: то би могло да спомогне за опазването на хранителната и енергийната сигурност, както и за смекчаване на климатичната криза. Биовъгленът е едновременно древна практика и нова технология, чието производство тепърва се разглежда в индустриален мащаб. Наскоро той беше идентифициран като една от само шестте технологии, които имат отрицателни емисии, признати от IPCC.

Екстремалните метеорологични явления увеличават уязвимостта на земеделските култури

Още от най-дълбока древност, много преди инструменталното измерване на температурата, хората са отбелязвали и записвали важни моменти от развитието на природата и растенията – като цъфтежа на вишните, узряването и прибирането на лозята, стопяването на снежната покривка, оцветяването на листата. Данните оформят календар на природата на дадено място, който поради цикличния характер на времето, носи ценна информация. Този календар има и съществено практическо значение за основните земеделски дейности, за развитието на пчеларството и е свързан и с определени културни прояви. Тази публикация отваря прозореца към науката фенология и историята на организираните фенологични наблюдения, връзките между температурата и фазовото развитие на растенията и търси отговор на въпроса дали в резултат на климатичните изменения се променят сезоните и вегетационният период на растенията.

Как климатичните промени влияят на сектор земеделие?

Растителните организми са фенологични индикатори на времето и климата и често се използват като безинструментално средство за неговия анализ. Реакциите на земеделските култури, техните растеж и развитие са пряк резултат от условията на околната среда. Слънчевата радиация, температурата на въздуха и валежите са основните фактори, които определят продуктивността им. В търсене на връзката околна среда – растение е възникнала науката земеделска метеорология. В този доклад са систематизирани някои основни предизвикателства пред земеделието и основни мерки за адаптация на сектора към съвременните климатични условия.

Тери Врабчева пред “24 часа”: 1/3 от храната, която произвеждаме, или се губи, или се изхвърля

Нашият автор Тери Врабчева с интервю пред “24 часа”, в което говори за рисковете от изменението на климата върху храните и земеделието.

Диазотният оксид – парниковият газ, за който никой не говори

Диазотният оксид е по-познат като райски газ, използван в медицината при анестезия, но увеличаването на антропогенните емисии на N2O в атмосферата не се дължи на зъболекарите, а предимно на азотните торове, използвани в селското стопанство. Естествените емисии пък са резултат от дейността на микроорганизмите в почвите и океаните, както и от топенето на пермафроста в арктически условия. У нас и в световен мащаб обаче се прилагат и разработват множество методи и добри управленски практики за справяне с N2O, които същевременно допринасят за плодородието на почвите и адаптиране към последиците от измененията в климата.