Пластмасата – тихият убиец, който унищожава нашата планета (подкаст)
Д-р Надежда Ангелова от авторския ни екип в подкаста на Обекти – “Ти и науката”, където разказва относно проблема със замърсяването с пластмаса.
Д-р Надежда Ангелова от авторския ни екип в подкаста на Обекти – “Ти и науката”, където разказва относно проблема със замърсяването с пластмаса.
Д-р Надежда Ангелова от колектива ни пред БНР – Радио Благоевград относно възможностите за справяне със замърсяването от пластмаса.
Пластмасовите продукти са отговорни за 4,5% от глобалните емисии на парникови газове. Това е притеснително предвид темповете, с които се увеличава глобалното търсене на пластмаса – до 2050 г. се предвижда удвояване, а до 2100 г. – утрояване на нуждата. Този ръст върви с почти съответстващо увеличение на емисиите на въглероден диоксид. Въглеродният отпечатък на пластмасовите продукти е свързан с тяхното производство, обработка, транспортиране и преработка на отпадъка. В зависимост от вида пластмаса и пътя ѝ след кофата за боклук – рециклиране, горене, сметище – могат да се отделят и други парникови газове в атмосферата. Съответно са необходими промени на всеки един етап от живота на пластмасовия продукт, за да се избегнат обезпокоителните прогнози.
Нашата планета в момента е изправена пред три взаимосвързани кризи: климатични промени, загуба на биоразнообразие и замърсяване, известни също като тройна планетарна криза. Всяка криза засилва другата, а всички те имат една и съща основна причина: неустойчиви модели на производство и потребление. Но има и добри новини, съществуват решения, които са насочени и към трите кризи, които имат много ползи и са икономически изгодни и ефективни. Примери за това са решения, основани на природата, и регенеративни бизнес модели, които са особено подходящи за България. Те подпомагат напредъка в постигането на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., осигуряват множество екосистемни услуги, възстановяват почвите, почистват въздуха и водните басейни, помагат на общностите и секторите да се адаптират и подпомагат социално-икономическото развитие.
В днешния консуматорски свят ежедневно се произвеждат и купуват огромно количество текстилни продукти. Част от тях са с растителен или животински произход, а други са синтезирани от петролни продукти под формата на влакна. Всяка материя има своя въглероден отпечатък върху климата в резултат на добив, енергия за производство, транспортиране, третиране на отпадъците. Текстилната индустрия има значително влияние върху световната екология и се обръща все повече внимание на регулирането ѝ и преминаването към по-устойчиви практики на производство.
Михаела Александрова от екипа ни в телевизионно интервю по Bloomberg TV, където тя говори по темата за “зеленото измиване” – т.нар. грийнуошинг.
Все по-ефективните технологии, оказва се, не намаляват глобалния разход на ресурси и енергия. Точно обратното. Този противен на привидната логика и сетивата ни “парадокс” е познат отдавна и въпреки това продължава да бъде причина за стратегически грешки с последствия върху природата и климата, културата и качеството ни на живот.
Статията дискутира алтернативите и възможностите за борба с климатичните промени и техните последствия, формулирани и експериментирани от модела на кръговата икономика. Сравнителният анализ на циклите на живот на пластмасата, респективно в линейни и кръгови икономически модели, подчертава няколко основни заключения и очертава нови перспективи за устойчиво икономическо развитие, съобразени едновременно със всички аспекти – социален, икономически и опазване на околната среда.
Видеото е част от поредицата ClimAlt, която цели да повиши информираността по темите за климатичните промени. Лекция 2.3 е на тема “Жизненият цикъл на нещата” – обяснено е какво са отпадъци и какво се случва, след като бъдат изхвърлени. В последната ѝ част е обърнато внимание на проблема със замърсяване с пластмаса – повсеместността му, въздействието му върху климата, океаните и екосистемите. Каква е отговорността на индивидите, компаниите и държавите.