ClimAlt: Парникови газове
ВВидеото е част от първата лекция на поредицата ClimАlt, която е насочена към физическата наука за климата. В този урок се разглеждат съставът на атмосферата, понятието радиационен натиск и най–важните парникови газове.
ВВидеото е част от първата лекция на поредицата ClimАlt, която е насочена към физическата наука за климата. В този урок се разглеждат съставът на атмосферата, понятието радиационен натиск и най–важните парникови газове.
В тази статия са разгледани възникването и същността на заложената в Парижкото споразумение за климата цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C. Фокусът е върху специалния доклад на IPCC „Затопляне с 1,5°C“, в който са сравнени последствията от повишение на земната температурата с 1,5° и 2°C, както и са представени възможните начини за стабилизиране на климата до края на века.
Защо климатичните политики са най-вече икономически политики Румяна Мишонова е доктор по социология и експерт в областта на кръговата икономика…
През 70-те години учените установяват разрушителното действие на хлорофлуоровъглеродите (CFC, HFC, HCFC) върху озоновия слой на Земята. Естеството на формулата им допринася за изключително дългото им съществуване в атмосферата. Окачествени са и като част от парниковите газове, които влияят на изменението на климата ни със сила 10 000 пъти от тази на въглеродния диоксид.
Настоящата публикация разглежда взаимоотношението между увеличаването на количествата въглероден диоксид в атмосферата и правилното функциониране на мозъка ни. Когнитивните ни способности се влияят отрицателно от по-високите стойности на въглероден диоксид и това се потвърждава от редица изследвания.
Торфищата се явяват последната фаза от деградацията на блатата, през която те се запълват почти изцяло с растителни останки и мъхове. Специфичните ниско- и безкислородни условия възпрепятстват процесите на разлагане и водят до натрупване на голямо количество органичен материал, богат на въглерод и азот – т.нар. торф. При осушаването или запалването на торфа в атмосферата се отделят големи количества газове (CO2, CO, CH4, NО2), които засилват парниковия ефект. Поради това опазването на торфищата няма само екологична значимост, а може да се разглежда като мярка за намаляването на ефектите от климатичните промени.
Изхвърлянето на метан в атмосферата в глобален мащаб продължава да се увеличава и достига рекордни стойности. Метанът е парников газ с много по-голямо въздействие от въглеродния двуокис върху климата. Основните източници на метан са природни и антропогенни. Като от тези, които са свързани с човешката дейност, най-голяма роля имат добива на енергия от изкопаеми горива, животновъдство и отглеждането на ориз. През последните години вследствие на климатичните промени нараства отделянето на метан в районите с вечна замръзналост.
В статията се разглежда понятието въглеродна неутралност и свързаните с него проблеми. Описани са основните видове негативни емисии – естествени „поглътители на въглерод“ (carbon sink) и технологии за улавяне на CO2.
Полярните и субполярни пространства са сред най-уязвимите територии в условията на климатични промени. Причината е, че в резултат от затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси. Това води и до рязко съкращаване на териториите с вечна замръзналост (т.нар. пермафрост) и успоредно с това до освобождаване на парникови газове (метан, въглероден диоксид и азотен диоксид) от почвите и подпочвените ледове, което ускорява затоплянето на климата. Затова изучаването на пермафроста има важно значение за прогнозирането и моделирането на климатичните промени.
Статията разглежда едно по-малко познато проявление на въглерода – така наречения черен въглерод, и показва какво е неговото участие при измененията в климата.