“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

Николай Петков 07 April 2022

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

Очаквани промени в температурата за България и последствия от климатичните промени

Мирна Матов 21 February 2022

България е разположена в един от регионите, който е особено уязвим към изменението на климата. Това как ще се променя той зависи от промените в температурата, атмосферното налягане, валежите, вятъра, които водят до промените в климатичната система. Проучванията показват, че най-видимите промени са в температурата. Всички данни показват, че средната температура на Земята се повишава, като България не е изключение. Различните климатични модели сочат, че средната температурата в България до края на века ще се повиши, но колко ще е това увеличение зависи от това какви мерки ще бъдат предприети.

Как влияе повишената консумация на месо върху климатичните промени?

Тери Врабчева 08 September 2021

Търсенето на месо и други животински продукти в световен мащаб се увеличава поради ръста на населението, нарастващите доходи на потребителите и други социокултурни фактори. Тази тенденция е глобален проблем, тъй като производството на месо е една от основните причини за задълбочаващите се климатични промени. Животновъдната промишленост допринася за загубата на биологично разнообразие и е основен източник на антропогенни емисии на парникови газове. Следователно, намирането на начини да направим диетите по-устойчиви чрез намаляване на консумацията на животински протеини се превърна във въпрос на продоволствената сигурност и на общественото здраве.

Въглеродният данък като мярка за справяне с климатичните промени

Михаела Александрова 01 September 2021

Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия дял емисии на парникови газове. Глобален данък върху СО2, както и данък върху други емисии, пропорционално еквивалентни на СО2, биха могли да имат решаващо значение за намаляване на парниковите емисии. Въглеродният данък представлява облагане на въглеродните емисии, необходими за производството на стоки и услуги. Подобна мярка би довела до нарастване на цената на въпросните стоки и услуги, което би ги направило по-малко предпочитан избор. От своя страна, това би довело до редуциране на въглеродните емисии. Същевременно въглеродният данък търпи критика и често среща съпротива. В зависимост от начина на приложение, данъкът може да засяга различни актьори и интереси – на глобално, международно, национално и индивидуално ниво. Въпреки многоаспектните предизвикателства, редица страни, както и Европейският съюз, променят своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна икономика. Основна роля в подобни усилия се пада именно на въвеждането на въглероден данък.

Агротема: Има как земеделието да оптимизира вредните си емисии

Радина Калдамукова 31 August 2021

Радина Калдамукова от нашия екип гостува в Агротв, където говори за това как би могъл да се намали въглеродният отпечатък на земеделието. Тя разказа и кои са дивите роднини на културните растения, които могат да помогнат на земеделието да бъда по-устойчиво на суша.

Тери Врабчева пред “24 часа”: 1/3 от храната, която произвеждаме, или се губи, или се изхвърля

Тери Врабчева 04 June 2021

Нашият автор Тери Врабчева с интервю пред “24 часа”, в което говори за рисковете от изменението на климата върху храните и земеделието.

Диазотният оксид – парниковият газ, за който никой не говори

Радина Калдамукова 13 May 2021

Диазотният оксид е по-познат като райски газ, използван в медицината при анестезия, но увеличаването на антропогенните емисии на N2O в атмосферата не се дължи на зъболекарите, а предимно на азотните торове, използвани в селското стопанство. Естествените емисии пък са резултат от дейността на микроорганизмите в почвите и океаните, както и от топенето на пермафроста в арктически условия. У нас и в световен мащаб обаче се прилагат и разработват множество методи и добри управленски практики за справяне с N2O, които същевременно допринасят за плодородието на почвите и адаптиране към последиците от измененията в климата.

ClimAlt: Косвени емисии преди и след производството

ClimAlt 30 April 2021

Видеото е част от поредицата ClimAlt, която цели да повиши информираността по темите за климатичните промени. Лекция 2.2 е на тема “Системна перспектива към разбирането за храните и изменението на климата” – обхваната е цялата история на селското стопанство, за да се открият корените на климатичната криза. Ще се разгледат какви проблеми възникват от нарушаването на екологичното равновесие, породено от промишлените приложения на технологии и иновации. В последната част на тази лекция са анализирани косвените емисии, които произтичат от други фази във веригата на доставки на хранителната промишленост – дейностите преди и след производството.

Взаимозависимост между климатичните промени и производството на храни

Тери Врабчева 27 April 2021

Продоволствената сигурност – надеждният достъп до безопасна, достъпна и питателна храна, е неразривно свързана с предсказуем климат и здрави екосистеми. Изменението на климата и свързаните с него тежки метеорологични условия, суши, пожари, вредители и болести вече застрашават производството на храни по целия свят. Ако не действаме решително, тези проблеми ще се влошат, най-бедните и най-уязвимите ще страдат непропорционално и нестабилността ще се увеличи.

ClimAlt: Преки емисии от производствени дейности

ClimAlt 26 April 2021

Видеото е част от поредицата ClimAlt, която цели да повиши информираността по темите за климатичните промени. Лекция 2.2 е на тема “Системна перспектива към разбирането за храните и изменението на климата” – обхваната е цялата история на селското стопанство, за да се открият корените на климатичната криза. Ще се разгледат какви проблеми възникват от нарушаването на екологичното равновесие, породено от промишлените приложения на технологии и иновации. В този урок е описано производството на парникови газове от хранителните цикли природата, както и от някои индустриални дейности. Разгледани са основните източници на преки парникови емисии в селското стопанство и влиянието на индустриалната хранителна система върху тях.

За нас

Бързи връзки

Тагове