Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате

Във финалния ден на конференцията за климатичните промени беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Сред успехите на конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд “Загуби и щети”, който трябва да компенсира бедните засегнати страни. От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C. 

Какво да очакваме от COP28 или преговори за климата в петролна държава

COP28 вероятно ще бъде най-посещаваната конференция по измененията на климата досега. Очаква се да бъдат обсъдени много въпроси, с цел най-накрая да се подсигури ограничаването на глобалното затопляне до не повече от 1,5°C. През изминалите месеци се състояха различни събития на ООН, които определиха темите за конференцията, но има опасения, че войните в Газа и Украйна биха подкопали усилията, а освен това COP28 ще се състои в петролна държава с авторитарен режим. За първи път тази година България ще участва със свой павилион на конференцията, с надеждата да получи домакинството на COP29 догодина. Всичко това идва в момент, в който глобалната температура и концентрация на парникови газове са на рекордно равнище, а реалистичният времеви хоризонт за изпълнение на Парижкото споразумение е почти приключил.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Ролята на строителните материали върху климата и околната среда

Строителната индустрия в момента е отговорна за около 40% от глобалните емисии на парникови газове. С цел смекчаване на климатичните промени и отрицателното им въздействие върху природата и здравето на хората, е необходим преход от използването на конвенционални, енергоемки материални с екологични и социални ефекти, които да имат отрицателен въглероден отпечатък. Съществуват два вида строителни материали, които са щадящи за климата – въглеродно неутрални и материали с отрицателен въглероден отпечатък.

Каква е равносметката от климатичната конференция в Египет?

Конференцията за климатичните промени в Египет – COP27 продължи по-дълго от предвиденото, като на последния ден от срещата делегатите подписаха документ, който “приветства” създаването на фонд “Загуби и щети”. Засега обаче документът има основно пожелателен характер, а извън него останаха много въпроси като определянето на нови, по-амбициозни цели на държавите за намаляване на емисиите от парникови газове. В същото време някои страни като САЩ и Бразилия обявиха нови мерки и цели.

Световната метеорологична организация: Вървим в грешната посока

В последния доклад на Световната метеорологична организация – “Обединени в науката”, се предупреждава, че концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да нараства, а нивата на емисиите отново са рекордни, по-високи от нивата преди пандемията от Covid-19. Макар и да има прогрес в пътя към климатична неутралност, мерките, които се предприемат в момента, не са достатъчно ефективни за осъществяване на целите от Парижкото споразумение. В същото време, изминалите 7 години са най-топлите в историята, а има много голяма вероятност още през следващите 5 години да се премине прагът от 1,5 °C. А както знаем, това е предпоставка за необратими последствия върху климатичната система, екосистемите и обществата.

Каквo е климатична сянка и каква е разликата с личния ни въглероден отпечатък?

От бърза мода до консумация на червено месо, много хора са запознати с въглеродния отпечатък, който оставят върху света, както и с пагубното влияние на парниковите газове върху атмосферата и климатичните промени. Интересно е, че въглеродният отпечатък по света средно се равнява на 4 тона на човек за една година, като в България той е 8 тона. За да се намалят покачванията на температурите с под 2℃, този въглероден отпечатък трябва да се намали до 2 тона в следващите няколко десетилетия. За жалост, експерти споделят, че никакво количество рециклирана хартия на индивидуално ниво не би довело до такъв спад, ако корпорации и правителства не вземат мерки на глобално ниво. Ето защо и много хора започват да говорят не само за въглероден отпечатък, но и за климатична сянка или за онези невидими и трудни за изчисление дейности, без които преходът към въглеродно неутрална икономика би бил невъзможен.

Могат ли обратните връзки да направят климатичните промени необратими?

Смята се, че затопляне на земната атмосфера над 2°C от прединдустриалната епоха е опасно за климата на Земята, тъй като е в състояние да го промени необратимо. Затова и международната общност полага усилия да ограничи затоплянето на климатичната система до тази точка. Причината е, че чрез системи от положителни и отрицателни обратни връзки (т. нар. climate change feedbacks) затоплянето може да бъде многократно усилено и да се стигне до неконтролируемо и необратимо повишение на температурите.

“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

Очаквани промени в температурата за България и последствия от климатичните промени

България е разположена в един от регионите, който е особено уязвим към изменението на климата. Това как ще се променя той зависи от промените в температурата, атмосферното налягане, валежите, вятъра, които водят до промените в климатичната система. Проучванията показват, че най-видимите промени са в температурата. Всички данни показват, че средната температура на Земята се повишава, като България не е изключение. Различните климатични модели сочат, че средната температурата в България до края на века ще се повиши, но колко ще е това увеличение зависи от това какви мерки ще бъдат предприети.