Копривата и нейните възможности за справяне с парниковите газове

Текстилната промишленост, особено производството на облекло, има значителен принос за глобалните емисии от парникови газове – всеки тон дрехи генерира приблизително около 26,2 тона еквивалент на въглероден диоксид. Въпреки множеството познати приложения на копривата, е малко известен факт, че тя може да се използва и в текстилната индустрия. Изследванията доказват, че съществуват високопродуктивни клонове на влакнеста коприва, които фиксират значително количество въглерод от надземна биомаса, като по този начин могат да допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове. Копривата е универсален материал и може да се смесва с други влакна, за да се получат различни смеси, освен това е с най-висока якост на опън, спрямо останалите естествени влакна. Копривата се отглежда в България и е сравнително лесна за култивиране, като за разлика от конопените влакна, няма правен проблем с отглеждането ѝ.

Калцият в почвата – ново средство за борба с климатичните промени

Без калций почвата и растенията не биха могли да съществуват толкова хармонично. Използването на калций в селското стопанство може да донесе редица ползи и за климата. Фермери и градинари традиционно добавят калций към почвата по много причини, свързани с подобряване на здравето на почвата, намаляване на почвената ерозия и подобряване на усвояването на хранителните вещества. От друга страна, в глобален план, почвите съдържат значителни количества въглерод, повече от растенията и атмосферата взети заедно, така че задържането на въглерода в почвите може да помогне за справяне с изменението на климата. Последните научни открития разкриват и нови ползи при употреба на калций в почвите – оказва се, че той може да е и инструмент за поддържане и подобряване на органичната материя в обработваемите почви, а с това и фиксирането на въглероден диоксид от атмосферата. Изводът до който стигат учените е, че ако можем да увеличим въглерода в почвата, вероятно можем да намалим увеличението на атмосферния въглероден диоксид. Това откритие може да се превърни във важен елемент в борбата с климатичните промени.

Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате

Във финалния ден на конференцията за климатичните промени беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Сред успехите на конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд “Загуби и щети”, който трябва да компенсира бедните засегнати страни. От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C. 

Какво да очакваме от COP28 или преговори за климата в петролна държава

COP28 вероятно ще бъде най-посещаваната конференция по измененията на климата досега. Очаква се да бъдат обсъдени много въпроси, с цел най-накрая да се подсигури ограничаването на глобалното затопляне до не повече от 1,5°C. През изминалите месеци се състояха различни събития на ООН, които определиха темите за конференцията, но има опасения, че войните в Газа и Украйна биха подкопали усилията, а освен това COP28 ще се състои в петролна държава с авторитарен режим. За първи път тази година България ще участва със свой павилион на конференцията, с надеждата да получи домакинството на COP29 догодина. Всичко това идва в момент, в който глобалната температура и концентрация на парникови газове са на рекордно равнище, а реалистичният времеви хоризонт за изпълнение на Парижкото споразумение е почти приключил.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Ролята на строителните материали върху климата и околната среда

Строителната индустрия в момента е отговорна за около 40% от глобалните емисии на парникови газове. С цел смекчаване на климатичните промени и отрицателното им въздействие върху природата и здравето на хората, е необходим преход от използването на конвенционални, енергоемки материални с екологични и социални ефекти, които да имат отрицателен въглероден отпечатък. Съществуват два вида строителни материали, които са щадящи за климата – въглеродно неутрални и материали с отрицателен въглероден отпечатък.

Каква е равносметката от климатичната конференция в Египет?

Конференцията за климатичните промени в Египет – COP27 продължи по-дълго от предвиденото, като на последния ден от срещата делегатите подписаха документ, който “приветства” създаването на фонд “Загуби и щети”. Засега обаче документът има основно пожелателен характер, а извън него останаха много въпроси като определянето на нови, по-амбициозни цели на държавите за намаляване на емисиите от парникови газове. В същото време някои страни като САЩ и Бразилия обявиха нови мерки и цели.

Световната метеорологична организация: Вървим в грешната посока

В последния доклад на Световната метеорологична организация – “Обединени в науката”, се предупреждава, че концентрацията на парникови газове в атмосферата продължава да нараства, а нивата на емисиите отново са рекордни, по-високи от нивата преди пандемията от Covid-19. Макар и да има прогрес в пътя към климатична неутралност, мерките, които се предприемат в момента, не са достатъчно ефективни за осъществяване на целите от Парижкото споразумение. В същото време, изминалите 7 години са най-топлите в историята, а има много голяма вероятност още през следващите 5 години да се премине прагът от 1,5 °C. А както знаем, това е предпоставка за необратими последствия върху климатичната система, екосистемите и обществата.

Каквo е климатична сянка и каква е разликата с личния ни въглероден отпечатък?

От бърза мода до консумация на червено месо, много хора са запознати с въглеродния отпечатък, който оставят върху света, както и с пагубното влияние на парниковите газове върху атмосферата и климатичните промени. Интересно е, че въглеродният отпечатък по света средно се равнява на 4 тона на човек за една година, като в България той е 8 тона. За да се намалят покачванията на температурите с под 2℃, този въглероден отпечатък трябва да се намали до 2 тона в следващите няколко десетилетия. За жалост, експерти споделят, че никакво количество рециклирана хартия на индивидуално ниво не би довело до такъв спад, ако корпорации и правителства не вземат мерки на глобално ниво. Ето защо и много хора започват да говорят не само за въглероден отпечатък, но и за климатична сянка или за онези невидими и трудни за изчисление дейности, без които преходът към въглеродно неутрална икономика би бил невъзможен.

Могат ли обратните връзки да направят климатичните промени необратими?

Смята се, че затопляне на земната атмосфера над 2°C от прединдустриалната епоха е опасно за климата на Земята, тъй като е в състояние да го промени необратимо. Затова и международната общност полага усилия да ограничи затоплянето на климатичната система до тази точка. Причината е, че чрез системи от положителни и отрицателни обратни връзки (т. нар. climate change feedbacks) затоплянето може да бъде многократно усилено и да се стигне до неконтролируемо и необратимо повишение на температурите.