Влияем негативно на околната среда и климата, изхвърляйки 1/3 от произведената храна

Радина Калдамукова от авторския ни екип в интервю в студиото на Bulgaria On Air, където говори за разхищението на храна.

Как разхищението на храна допринася за климатичната криза?

1/3 от произведена храна в световен мащаб се губи или пропилява по пътя си от фермата до трапезата ни. Това разхищение има не само огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика и наличността на храни, но също така и върху околната среда и климата. Ресурсите, инвестирани в производството на храна – вода, земя, енергия и труд – се пропиляват, когато храната се озовава в сметищата, вместо да изхранва хората. В ЕС общото разхищение на храна през 2020 г. е било 127 кг на човек, докато в България – 86 кг, но при нас разхищението е съсредоточено предимно в производствения сектор (земеделие) и веригата на доставките.

Какво представлява зеленият преход и възможен ли е той у нас? 

Светът поетапно осъзнава необходимостта от бърза промяна към устойчиво развитие и зелен преход на цялата своя икономика. Нашата страна ясно заявява своята позиция и ангажираност по темата, като следва да се подчертае, че без активната подкрепа на бизнеса, тази трансформация не би могла да бъде осъществена. На практика най-замърсяващите и енергоемки отрасли биха дали най-мащабни резултати в борбата с климатичните промени. Настоящата статия разглежда два примера на компании у нас, които поетапно и успешно внедряват устойчиви практики, чрез които намаляват въглеродния си отпечатък. Целта е до 2050 г. производствата да станат въглеродно неутрални. 

Зариваме се с 600 000 хранителни отпадъци годишно и все още отиват на депата вместо да се събират разделно

Представяме съвместен материал на Асен Ненов с Рая Лечева от 3e-news. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

А това в жълтия контейнер ли да го изхвърля?

Представяме съвместен материал на д-р Надежда Ангелова с Ани Коджаиванова от Капитал. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

ClimAlt: А вие колко отпадъци искате?

В лекция 7.2 ще изследваме как концепцията за Нулеви отпадъци може да се приложи, така че да преобразува настоящия модел на разхищението в кръгова икономика – една нова парадигма за развитие, която е благоприятна за климата, хората и природата. В последната част на лекцията са описани скрити аспекти в управлението на отпадъците, въвежда се понятието екологична справедливост и са дадени съвети за лично постигане на нулеви отпадъци.

ClimAlt: Нулевите отпадъци на практика

В лекция 7.2 ще изследваме как концепцията за Нулеви отпадъци може да се приложи, така че да преобразува настоящия модел на разхищението в кръгова икономика – една нова парадигма за развитие, която е благоприятна за климата, хората и природата. В настоящия урок са представени възможните начини за успешно прилагане на подхода Нулеви отпадъци. Ще разгледаме принципа на споделена отговорност, 10–те основни стъпки към нулеви отпадъци и показатели за оценка.

ClimAlt: От нулеви отпадъци до кръгова икономика

В лекция 7.2 ще изследваме как концепцията за Нулеви отпадъци може да се приложи, така че да преобразува настоящия модел на разхищението в кръгова икономика – една нова парадигма за развитие, която е благоприятна за климата, хората и природата. В част 1 е анализирана същността на нулевите отпадъци и тяхната връзка с кръговата икономика. Представена е йерархията на ЕС за нулеви отпадъци, както и йерархията на хранителните отпадъци, разработена от международното движение за нулеви отпадъци.

Парадоксът на Джевънс и въглеродната неутралност

Все по-ефективните технологии, оказва се, не намаляват глобалния разход на ресурси и енергия. Точно обратното. Този противен на привидната логика и сетивата ни “парадокс” е познат отдавна и въпреки това продължава да бъде причина за стратегически грешки с последствия върху природата и климата, културата и качеството ни на живот.

Кръговата икономика като отговор на климатичните промени и техните последствия

Статията дискутира алтернативите и възможностите за борба с климатичните промени и техните последствия, формулирани и експериментирани от модела на кръговата икономика. Сравнителният анализ на циклите на живот на пластмасата, респективно в линейни и кръгови икономически модели, подчертава няколко основни заключения и очертава нови перспективи за устойчиво икономическо развитие, съобразени едновременно със всички аспекти – социален, икономически и опазване на околната среда.