Кораловият риф подлежи на възстановяване при нормализиране на водната температура
Доц. д-р Емил Гачев от екипа ни в интервю по Bloomberg TV Bulgaria относно въздействията на климатичните промени върху океаните.
Доц. д-р Емил Гачев от екипа ни в интервю по Bloomberg TV Bulgaria относно въздействията на климатичните промени върху океаните.
Освен добре познатите течения на повърхността, в Световния океан съществуват и дълбочинни течения, които обхващат водните маси под 800 – 1000 м дълбочина. Те се отличават с много малка скорост на движение, но преместват колосални водни обеми, с което представляват съществена част от океанския “метаболизъм”. Като пренасят топлина и хранителни вещества, дълбочинните течения оказват основно влияние върху климатичната система. Поради тесните връзки между атмосфера и хидросфера, климатичните промени влияят върху дълбочинната океанска циркулация, и това може да окаже неочаквани ефекти върху климата на цели региони от света.
Океанът е огромен природен буфер, който смекчава ефекта, оказван върху атмосферата от въглеродните емисии. Чрез механизмите на карбонатната система, той успява да абсорбира до 60% от отделяния от човека въглероден диоксид. Цената за това обаче е увеличаване на киселинността на водата, като само за последните 30 години средната величина на pH в повърхностните води е намаляла от 8,3 на 8,1, което съответства на нарастване на киселинността с 30%. Освен че тази промяна е заплаха за морските организми, в дългосрочен план проблемът е, че ако нивото на киселинност се повиши твърде много, капацитетът на океанската вода да поема въглероден диоксид рязко ще се понижи.
През последните седмици бяха регистрирани масови метеорологични аномалии и рекорди по целия свят. За няколко дена в началото на месец юни глобалната средна температура беше с повече от 1,5°C над средното ниво отпреди Индустриалната революция, a в началото на юли беше отчетена най-горещата седмица на Земята в историята на метеорологичните наблюдения, а вероятно и за последните сто хиляди години, със средна температура около 17,24°C. Според учените сред причините за това са явлението Ел Ниньо, съчетани с все по-засилващите се проявления на климатичните промени. Публикацията обобщава най-важното по темата – относно прекрачването на прага от 1,5°C, рекордно високите температури на океанските води, топенето на ледовете и др.
За разлика от горещите вълни на сушата, които представляват опасност за човешкото здраве и са свързани със засушавания и по-чести пожари, така наречените морски горещи вълни са по-непознато явление. Те се определят като продължителни периоди на много високи температури на повърхностната вода, които обикновено продължават от седмици до месеци. Изменението на климата доведе до затопляне на повърхностните води със средна скорост от 0,15 ℃ на десетилетие през последните 40 г., което причини по-дълги и чести морски горещи вълни. Осем от десетте най-тежки горещи вълни, регистрирани някога в океаните и моретата, са се случили през последното десетилетие. При проявата им температурите на водата могат да станат толкова високи, че има риск много растителни и животински видове да изпаднат в стрес или да загинат. Така могат да бъдат унищожени важни крайбрежни местообитания, като ливади с морска трева, корали и колонии от водорасли, което от своя страна да ограничи естествения им капацитет да съхраняват въглероден диоксид и да причини загуби за риболова и туризма.
Водите в Световния океан се намират в непрестанно движение посредством вълнението, приливите, отливите и теченията. Теченията са най-широкомащабните и най-значимите движения на морската вода. Повърхностните течения се формират под въздействието на преобладаващите ветрове в приземния атмосферен слой (обща атмосферна циркулация) и осъществяват активно преразпределяне на топлината по земната повърхност. Тези движения формират обща циркулация, която обхваща всички океани и морета. Повърхностните течения имат изключително значение за климата на крайбрежията, но тяхното влияние се простира и на стотици километри навътре в сушата. В светлината на климатичните колебания и промени, океанската циркулация играе ролята на посредник между измененията в температурния баланс на планетарно ниво и характеристиките на регионалните климати.
Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.
Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.
Морското ниво е основна граница между атмосферата и хидросферата, а неговото положение е от особено голямо значение за процесите при бреговата ивица, и в по-широк контекст, за прилежащите крайбрежни територии. Равнището на Световния океан е динамично – то се е променяло в миналото, променя се и днес. Промените в морското ниво са директно свързани с климата. Покачването на нивото, което е свързано с нарастването на температурите, е и резултат от топенето на ледниците и топлинното разширение на водната маса, може да бъде свързано с материални и екологични загуби, понеже носи рискове от разрушаване и заливане на плодородни и гъстонаселени крайбрежни територии.
Климатичните промени оказват многостранно въздействие върху природата. В същото време хидроклиматичната система на Земята е много сложна, поради което въздействието на глобалните изменения на всяко място е различно. Ефектът на променящия се климат върху природата се демонстрира най-ярко от редица природни индикатори: ледници, океански лед, снежна покривка, състояние на растителността и водите.