Проекти в сферата на устойчивата енергия и климат в подкрепа на гражданите

Мария Манолова 26 January 2022

В сферата на устойчивата енергия и минимизирането на негативните ефекти върху климата се изпълняват огромно количество проекти, финансирани основно по линия на европейските фондове, програми и механизми, но и от редица други източници в и извън Европа. Значението на тези проекти е огромно и осигурява провеждането на желаните от Европейския съюз (ЕС) политики на институционално равнище в България. Паралелно се разработват и редица проекти, чиято цел е да предоставят услуги и информация и на гражданите, за да могат те да бъдат по-лесно приобщени към енергийния преход, да разбират по-добре необходимостта му и да реализират допълнителни ползи. Поради това по-долу са събрани част от проектите в сферата на климата и енергията, свързани с гражданското общество. Голяма част от тези проекти имат сериозен принос за подобрението на качеството на живота на хората и участие за намалението на емисиите на парникови газове. Подобни проекти се реализират от редица неправителствени организации, енергийни агенции, асоциации и дори неформални сдружения на граждани.

Адаптация на ценностната призма на прага на климатична катастрофа

Асен Ненов 20 January 2022

Натрупват се все повече доказателства, че с нарастването на измиранията на видове, се променят ключови процеси, свързани с продуктивността и устойчивостта на земните екосистеми (Hooper, 2012). Ежедневните решения, които човекът взима, повлияват негативно животоподдържащата система на планетата – започнало е масово измиране на видове. Решенията ни се базират на споделените помежду ни ценности, които ще определят дали нашата цивилизация и дори биологичен вид, ще успее да си намери място в бъдещето на планетата. От фината настройка на културно-еволюционния ни завет ще зависи кои поведенчески изяви, ще преминат отвъд катастрофалната климатична бариера и ще ни изведат от множеството ни кризи. А от това ще зависят много животи.

По какъв начин климатичните промени биха могли да се отразят на различни видове конфликти?

Михаела Александрова 29 December 2021

Според редица проучвания, в бъдеще климатичните промени ще подсилят оскъдността на основни природни ресурси – както на регионално, така и вероятно на глобално ниво. Това, от своя страна, може да увеличи риска от вътрешнодържавни и международни конфликти. Като следствие се обуславя необходимостта от включване на фактора „климатични промени“ в анализа, превенцията и прогнозирането на конфликти. Същевременно обаче, трябва да се внимава и за риска от объркване на корелация и каузалност между климатичните фактори и конфликтите. Силният научен консенсус засега е в посока на допускането, че климатичните промени не водят до въоръжени конфликти, но могат да играят ролята на ускорител за различни видове конфликти.

Расте поколение с нови приоритети – идва ли краят на консуматорското общество

Милена Статева 08 December 2021

Авторът ни д-р Милена Статева гостува в предаването “В развитие” по телевизия Bloomberg TV Bulgaria, където тя говори по темата за социално-екологическия подход.

Какво е социална екология?

Милена Статева 18 November 2021

Социалната екология е теория и практика в социалните и психологични науки, която принадлежи към системния подход. Идеята е, че човекът е преди всичко екологично същество, т.е. той е неразривно свързан със средата си във всичките ѝ форми и мащаби. Статията разглежда измеренията на тези етични, развитийни и взаимодействени връзки, през призмата на поведението на хората по повод климатичните промени. Задачата е да разберем защо се оказва необходим този социално-екологичен подход и как и защо би могъл да работи.

Грийнуошинг: икономически, политически и социални измерения

Михаела Александрова 11 November 2021

Задълбочаването на климатичните промени и предпочитанията на потребителите в полза на екопродукти са предпоставка за все по-активното прилагане на зелен маркетинг от страна на компаниите. Изграждането на зелен имидж обаче се превръща в доходоносна стратегия, пред която реалните екологични действия отстъпват. Това води до измамно използване на зеления маркетинг, с цел подвеждане на потребителите, че продуктите, целите и политиките на организацията са екологични. Явлението се определя с термина „грийнуошинг“, а негови проявления се срещат не само на корпоративно и икономическо ниво, но и на политическо и социално. По-доброто познаване на неговите характеристики и механизми на действие би увеличило вероятността за преодоляване на негативните му ефекти.

Социалните науки и мястото им в дебата за климата

Милена Статева 04 November 2021

Д-р Милена Статева гостува в предаването “Нашият ден” по БНР „Христо Ботев“. В програмата нашият автор коментира дали науката за обществото може да говори за климата.

Може ли науката за обществото да ни говори за климата?

Милена Статева 20 October 2021

Свикнали сме да мислим, че с климата се занимават само природните науки. Тази статия разглежда как обществените науки не могат и не бива да пропускат тази важна тема. Въвеждат се основни социални гледни точки като социална екология, екофеминизъм и природозащитни социални движения. Разграничава се един алтернативен на конвенционалната наука подход, който разчита на закотвяне в преживяванията, субективните явления и “как” се случва опита ни с климатичните промени (а не толкова “какво” се случва). Задачата е да се подготвят читателите да мислят динамично, аналитично и критично за социалните и хуманитаристки измерения на климатичните промени.

Как промените в климата способстват за разпространението на инфекциозните и паразитните заболявания?

Зорница Спасова 22 September 2021

Затоплянето на климата способства за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания. Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини – като малария, жълта треска, Западнонилска треска, денга и др. В България през 2015 г. беше доказан първият случай на Западнонилски енцефалит, а през септември същата година беше регистриран и първият смъртен случай. Заболяването доскоро бе разпространено само в тропичните райони на Африка и Азия, но поради промените в климата и антропогенни фактори вече се среща и в Южна Европа и Америка. Маларията у нас е изкоренена преди повече от 50 г. благодарение на мащабна програма, но специалистите днес проследяват внимателно нейното разпространение, тъй като вече се наблюдава завръщане на заболяването в съседна Гърция. Проучванията сочат, че промените в климата стоят и зад пандемията на новия коронавирус SARS-CoV-2, който вече повече от година блокира живота в целия свят.

Въглеродният данък като мярка за справяне с климатичните промени

Михаела Александрова 01 September 2021

Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия дял емисии на парникови газове. Глобален данък върху СО2, както и данък върху други емисии, пропорционално еквивалентни на СО2, биха могли да имат решаващо значение за намаляване на парниковите емисии. Въглеродният данък представлява облагане на въглеродните емисии, необходими за производството на стоки и услуги. Подобна мярка би довела до нарастване на цената на въпросните стоки и услуги, което би ги направило по-малко предпочитан избор. От своя страна, това би довело до редуциране на въглеродните емисии. Същевременно въглеродният данък търпи критика и често среща съпротива. В зависимост от начина на приложение, данъкът може да засяга различни актьори и интереси – на глобално, международно, национално и индивидуално ниво. Въпреки многоаспектните предизвикателства, редица страни, както и Европейският съюз, променят своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна икономика. Основна роля в подобни усилия се пада именно на въвеждането на въглероден данък.

За нас

Бързи връзки

Тагове