Как умните сгради помагат да подобрим енергийната ефективност и сметките ни за енергия?

Статията представя умните сгради, технологиите свързани с тях, начина на използване и връзките им с климатичните промени, както и умните енергийни решения, свързани с домовете и дава яснота какво трябва да се направи, за да се постигне енергийно ефективен дом и как може да се постигне намаляване на разходите на гражданите. В допълнение се фокусира върху темата как и защо умните сгради помагат за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве.

Младите у нас все повече възприемат зелена идентичност, ключова за зеления преход

Д-р Михаела Александрова от екипа ни гостува в предаването Made in green по Bloomberg TV Bulgaria, относно разпространението на зелените идеи сред младите хора в България.

Лидерската роля на жените в борбата с изменението на климата

Съвместен материал на Оля Пенева с Антония Каменичка от БНР – Радио София по теамта за жените и климатичните промени. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Примери за добро управление на енергията в общините у нас

Примерите за добро управление на енергията от местните власти в България не са рядко срещано явление. Те могат да бъдат различни проекти за оптимизация на потреблението на енергия, инициативи, свързани с въвличането на общността в по-доброто използване на енергията, примери за производство и споделяне на енергия от местни енергийни източници и др. В публикацията са представени добри примери по света, но също така и у нас – от общините в Павликени, Габрово, Велинград, Бургас, Етрополе, Банско и Асеновград, които се осъществяват в местните общности, които имат отношение към устойчивата енергия и климат.

Пряка е връзката между климатичните промени и домашното насилие

Елица Станева-Бритън пред БНР “Радио Благоевград” относно връзката между климатичните промени и домашното насилие.

Нуждаем се не от далаверки, а от нов обществен договор за енергийния преход

Интервю на Милена Статева от екипа ни по БНР Радио София относно енергийния преход и политическата и обществената отговорност.

Може ли връзката с природата да се превърне в движеща сила за социални действия?

Климатичните промени са едно от най-големите предизвикателства пред човечеството, изискващи колективни действия, политически реформи и технологични промени. Индивидуалната връзка с природата обаче също може да бъде мощен катализатор за социални действия, насочени към смекчаването на климатичните промени. Ето защо редица учени все повече се интересуват от това как установяването на екологична идентичност, насърчаването на връзката на хората с природата и достъпа до градски ферми и зелени сгради може да помогне в борбата с климатичните промени.

Как резките промени на времето влияят на здравето ни?

Промените в климата, наблюдавани през последните десетилетия, са съпроводени от увеличение на честотата на контрастните смени на времето. Това прави особено актуален въпроса за изучаването на неблагоприятните им последствия върху здравето на хората. Публикацията разглежда как се определят резките промени на времето и тяхното въздействие върху физическото състояние на човека и върху някои заболявания, като сърдечно-съдови, стомашно-чревни, мигрена, астма, артрит, както и върху психичното здраве на хората.

Как реагираме на природните бедствия?

Връзката между природните бедствия, климатичните промени, човешкото поведение и социалната среда е повече от видима. През последните 2 десетилетия броят на екстремните климатични събития е нарастнал с 83%, а природните бедствия са се увеличили с 43%. Природните катаклизми от своя страна водят до засилени здравни, психични и социални проблеми. Тъй като честотата на метеорологичните аномалии се увеличава и у нас, е изключително важно да разберем как човек действа по време и след бедствия и какво може да направи не просто, за да оцелее, а да се превърне в устойчив и адаптивен психически индивид.

Планът за възстановяване и развитие отвъд конкретните проекти

Плановете за възстановяване и развитие (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са създадени, за да обслужат просто едни проекти. По-скоро проектите трябва да бъдат подбрани и изпълнени така, че да постигнат “големите” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на околната ни среда” (Урсула фон дер Лайен, цитирана в предговора към Българския план). Настоящата статия ще погледне към основополагащите принципи зад механизма за възстановяване и развитие, защото конкретните инвестиционни обекти, както наблюдаваме, може да се менят, отлагат и отпадат. Но ако не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дългосрочните цели, ще сме се провалили, дори и някое ново строителство или софтуер да светнат и заработят.