Климатичните бежанци – непознатото лице на климатичните промени

Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.

Не поглеждай нагоре: социалният механизъм на катастрофата

Статията изследва умората ни от рискове и загуба в симулакрума – сбор от симулакри, т.е. “копия, които изобразяват неща, които или никога не са имали оригинал, или вече нямат оригинал” (Голдман и Папсън, 2003) и как тя води до катастрофа. Науката, движена от капитала, ни залива със знания за рискове на всички нива, на които реагираме с отричане, за да се справим с тревожността и ужаса. Това се усилва от медиите, които влияят на субективното ни възприятие за света като измислица. Изтощени от експлоатация, загуби и тревоги, като общество сме се самоимунизирали срещу преживяването за опасност и не реагираме нито навреме, нито успешно. В инерцията си летим стремглаво към катастрофи не само като климатичната криза, но и като пандемията от COVID-19, ендемичното насилие над жени и злоупотребата с деца, бедността и засилващите се неравенства, застаряващото население. Статията е основана на анализа на серия от култови филми и използва вълнението от тях в опит за осмисляне на явленията, свързани с пренебрегването на климатичните промени.

Как се генерира невежество и кой има интерес от него – разговор с д-р Христо Панчев и д-р Павел Антонов

Христо Панчев от нашия екип в интервю за BlueLink, където разказва за това как се променя моделът за комуникация при глобалнни кризи като озоновата дупка, замърсяването на въздуха и климатичните промени, или съвременната Ковид криза

Проекти в сферата на устойчивата енергия и климат в подкрепа на гражданите

В сферата на устойчивата енергия и минимизирането на негативните ефекти върху климата се изпълняват огромно количество проекти, финансирани основно по линия на европейските фондове, програми и механизми, но и от редица други източници в и извън Европа. Значението на тези проекти е огромно и осигурява провеждането на желаните от Европейския съюз (ЕС) политики на институционално равнище в България. Паралелно се разработват и редица проекти, чиято цел е да предоставят услуги и информация и на гражданите, за да могат те да бъдат по-лесно приобщени към енергийния преход, да разбират по-добре необходимостта му и да реализират допълнителни ползи. Поради това по-долу са събрани част от проектите в сферата на климата и енергията, свързани с гражданското общество. Голяма част от тези проекти имат сериозен принос за подобрението на качеството на живота на хората и участие за намалението на емисиите на парникови газове. Подобни проекти се реализират от редица неправителствени организации, енергийни агенции, асоциации и дори неформални сдружения на граждани.

Адаптация на ценностната призма на прага на климатична катастрофа

Натрупват се все повече доказателства, че с нарастването на измиранията на видове, се променят ключови процеси, свързани с продуктивността и устойчивостта на земните екосистеми (Hooper, 2012). Ежедневните решения, които човекът взима, повлияват негативно животоподдържащата система на планетата – започнало е масово измиране на видове. Решенията ни се базират на споделените помежду ни ценности, които ще определят дали нашата цивилизация и дори биологичен вид, ще успее да си намери място в бъдещето на планетата. От фината настройка на културно-еволюционния ни завет ще зависи кои поведенчески изяви, ще преминат отвъд катастрофалната климатична бариера и ще ни изведат от множеството ни кризи. А от това ще зависят много животи.

По какъв начин климатичните промени биха могли да се отразят на различни видове конфликти?

Според редица проучвания, в бъдеще климатичните промени ще подсилят оскъдността на основни природни ресурси – както на регионално, така и вероятно на глобално ниво. Това, от своя страна, може да увеличи риска от вътрешнодържавни и международни конфликти. Като следствие се обуславя необходимостта от включване на фактора „климатични промени“ в анализа, превенцията и прогнозирането на конфликти. Същевременно обаче, трябва да се внимава и за риска от объркване на корелация и каузалност между климатичните фактори и конфликтите. Силният научен консенсус засега е в посока на допускането, че климатичните промени не водят до въоръжени конфликти, но могат да играят ролята на ускорител за различни видове конфликти.

Расте поколение с нови приоритети – идва ли краят на консуматорското общество

Авторът ни д-р Милена Статева гостува в предаването “В развитие” по телевизия Bloomberg TV Bulgaria, където тя говори по темата за социално-екологическия подход.

Какво е социална екология?

Социалната екология е теория и практика в социалните и психологични науки, която принадлежи към системния подход. Идеята е, че човекът е преди всичко екологично същество, т.е. той е неразривно свързан със средата си във всичките ѝ форми и мащаби. Статията разглежда измеренията на тези етични, развитийни и взаимодействени връзки, през призмата на поведението на хората по повод климатичните промени. Задачата е да разберем защо се оказва необходим този социално-екологичен подход и как и защо би могъл да работи.

Грийнуошинг: икономически, политически и социални измерения

Задълбочаването на климатичните промени и предпочитанията на потребителите в полза на екопродукти са предпоставка за все по-активното прилагане на зелен маркетинг от страна на компаниите. Изграждането на зелен имидж обаче се превръща в доходоносна стратегия, пред която реалните екологични действия отстъпват. Това води до измамно използване на зеления маркетинг, с цел подвеждане на потребителите, че продуктите, целите и политиките на организацията са екологични. Явлението се определя с термина „грийнуошинг“, а негови проявления се срещат не само на корпоративно и икономическо ниво, но и на политическо и социално. По-доброто познаване на неговите характеристики и механизми на действие би увеличило вероятността за преодоляване на негативните му ефекти.

Социалните науки и мястото им в дебата за климата

Д-р Милена Статева гостува в предаването “Нашият ден” по БНР „Христо Ботев“. В програмата нашият автор коментира дали науката за обществото може да говори за климата.