Планът за възстановяване и развитие отвъд конкретните проекти

Плановете за възстановяване и развитие (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са създадени, за да обслужат просто едни проекти. По-скоро проектите трябва да бъдат подбрани и изпълнени така, че да постигнат “големите” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на околната ни среда” (Урсула фон дер Лайен, цитирана в предговора към Българския план). Настоящата статия ще погледне към основополагащите принципи зад механизма за възстановяване и развитие, защото конкретните инвестиционни обекти, както наблюдаваме, може да се менят, отлагат и отпадат. Но ако не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дългосрочните цели, ще сме се провалили, дори и някое ново строителство или софтуер да светнат и заработят.

Климатичните промени и козметичната индустрия

Връзката на козметичната индустрията с климатичните промени не е така очевидна, но присъства. Използването на петролни продукти за производство на опаковките и дори на някои от самите съставки, обезлесяването за освобождаване на терени за култури, използвани в козметичната промишленост, допринасят за глобалното затопляне. Но съществува и обратна връзка, изразяваща се в недостиг на суровини, причинен от по-слабите реколти заради промените в климата и в намаляване трайността и годността на самите козметични средства заради по-високите температури. Съществуват и някои чисто екзистенциални въпроси по темата, като този за двигателя на свръхупотребата на козметични продукти, който според някои се крие в консуматорството и социалното неравенство.

Готови ли са българските граждани да произвеждат сами енергията си?

Енергийните общности са организации на граждани, малки и средни предприятия и/или общини, които позволяват участниците в тях да споделят, произвеждат и използват енергия за общо благо. В законодателството на ЕС правата им са уредени въз основа на принципите на кооперирането, при които финансовата печалба не е основна цел. Общата дейност постига други икономически, социални и екологични ползи. Например – намаляване цените на енергията, подобряване на околната среда в региона, набиране на фондове за общополезни дейности: пенсионно осигуряване, облагородяване на градската среда, насърчаване на културна или спортна дейност, оползотворяване на местни ресурси и т.н. За да се даде възможност на гражданите да се кооперират и да не зависят изцяло от големите енергийни предприятия, трябва да бъдат въведени някои конкретни законодателни промени в България, както и да се предприеме осъзната политическа и административна активност в тази посока.

Какви са причините за психологическото ни дистанциране от климатичните промени?

Психологическото дистанциране е феномен, който кара хората да възприемат далечни явления като по-абстрактни. Според теорията на конструалното ниво, психологическата дистанция може да се наблюдава на няколко нива, включително времево, социално, пространствено и хипотетично. Подобно психологическо дистанциране се наблюдава и по отношение на климатичните промени, резултат на човешка дейност. Интересно е, че комуникацията за този проблем чрез научни данни може да скъси подобна дистанция. За жалост, дезинформацията и алармизмът водят до обратния ефект: отдалечаване и бездействие.

Проектът “Разкриване” търси причините за счупения разговор за климата

Д-р Милена Статева от авторския ни екип участва в интервю за предаването “Лабиринти на познанието” по БНР “Христо Ботев”, в което разказва за проекта “Разкриване”, в който се прави анализ за проблемите на комукирането на киматичните промени в България. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

80% от вредните емисии са произведени от богатите. Може ли да компенсира обикновеният човек, загрижен за климата?

Д-р Милена Статева от авторския ни екип участва в интервю пред БНР “Хоризонт”, в което разказва за проекта “Разкриване”, в който се прави анализ за проблемите на комукирането на киматичните промени в България.

Какви са рисковете за човешкото здраве от изменението на климата в Европа според годишния доклад на списание „Лансет“

Според Световната метеорологична организация и Европейската служба за изменение на климата “Коперник” увеличението на средната годишна температура на въздуха в Европа е най-голямото от всички континенти в света за последните 30 г. и превишава повече от 2 пъти средното глобално повишение на температурите. Здравните последици вече са налице – през лятото на тази година, само в Испания и Португалия, горещините причиниха смъртта на 1700 души. Излагането на населението на горещи вълни в Европа се е увеличило средно с 57% през 2010 – 2019 г., в сравнение с периода 2000 – 2009 г., и с повече от 250% в някои региони на континента, твърди докладът на престижното британското списание “Лансет”, публикуван дни преди започването на конференцията на ООН за изменение на климата COP27. Екстремните жеги причиниха суша и пожари, които нанесоха сериозни щети на екосистемите, допринесоха за търговския дефицит и станаха една от причините за високата инфлация. Сериозни са и здравните последици от другите, свързани с изменението на климата, опасности – бури, наводнения, свлачища, пренасяни чрез вектори заболявания, продоволствена несигурност, снабденост с чиста питейна вода и т.н.

Каква е връзката между климатичните промени и психичното здраве?

От хронични състояния като детска астма до инфекциозни заболявания като малария, климатичните промени, ускорени от човешка дейност, имат пряко и непряко влияние върху здравето на човек. Докато последствията върху физическото здраве са очевидни и добре документирани, често психичното състояние на човек и връзката му с климата биват загърбени и стигматизирани. Ето защо все повече хора и учени наблягат върху значението на състояния като климатична тревожност, скръб и депресия. България не е изключение. На фона на ураганните бури у нас, психолози открито заговарят за екзистенциалната криза, пред която жертвите, изгубили домовете и поминъка си, се намират. Нуждата от изразяване на богатата гама от емоции (включително вина, гняв, отчаяние и отвращение), породени от климатичните промени, е от изключително значение, защото индивидуалните преживявания на човек се отразяват силно на социално ниво.

Готова ли е здравната система в България да посрещне заплахите от климатичните промени?

Резюме: Проектът „Климатични промени и здраве – профил на страните“ на Световната здравна организация (СЗО) и Секретариата на Рамковата конвенция на Организацията на Обединените Нации по изменение на климата (РКООНИК) започна през 2015 г., а тази година за първи път бе публикуван профил за България. Повишаването на средните годишни температура на въздуха, честотата на горещите вълни, екстремните извалявания и увеличаване честотата и интензивността на сухите епизоди и сушата са посочени като основни заплахи за общественото здраве, свързани с климатичните промени. Ако не бъдат ограничени емисиите на парникови газове в атмосферата, до края на века броят на хората, изложени на риск от медицински състояния, свързани с горещината в България може да нарасне трикратно. Ще бъдат засегнати жизненоважни сфери като производството на храни, достъпът до чиста и безопасна вода и до чист въздух. Вероятно е да нарасне броят на заболяванията, пренасяни чрез вектори, вода и храна. Разбира ли рисковете здравният сектор в България, налице ли е междусекторно сътрудничество и какво се прави в областта на смекчаването и адаптацията към изменението на климата в здравеопазването – отговорите на тези въпроси дава настоящата статия.

Работа на открито – рискове и мерки

Зорница Спасова от авторския ни екип в интервю за БНР Благоевград относно опасностите от глобалното затопляне за работещите на открито.