Застрашени ли са зърнените култури в Европа от нови гъбични токсини в резултат на климатичните промени?

Тери Врабчева 21 July 2021

Микроскопичните гъбички, известни още като плесени, образуват голям набор от токсини, наречени микотоксини. Гъбичките и техните токсини са широко разпространени в природата и замърсяват хранителните продукти, основно зърнените култури. Попадайки в организма на хората и животните, те предизвикват тежки заболявания и са сериозен проблем за общественото здраве. Сред най-опасните микотоксини се откроява групата на афлатоксините. За тяхното образуване са необходими високи температури, поради което те се срещат предимно в страните с тропически и субтропически климат. В резултат на глобалното затопляне средните годишни температури в Европа се увеличават с всяка измината година и условията на стария континент стават много подходящи за образуването на опасните афлатоксини в зърнени култури и други хранителни продукти. Ако затоплянето продължи с тези темпове, афлатоксините ще се превърнат в сериозен проблем за здравето на хората и селскостопанските животни.

Зелената сделка и усилията на ЕС за декарбонизация на икономиката през последните десетилетия

Мария Манолова 28 June 2021

„Европейската зелена сделка“ е резултат от дългогодишни усилия в разработването и приложението на политики за устойчива трансформация към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот за гражданите на ЕС през последните три десетилетия. Реализирането ѝ ще доведе до коренно преобразуване не само на всички икономически сектори, но и на ежедневието на хората. Усилията, целящи предотвратяването на промените в климата на ЕС, стават все по-амбициозни, а с тях се зараждат и нови предизвикателства. Последователното и прецизно планиране е надежден инструмент по пътя към осъществяването на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.

“Вокс вириди”, еп. 204 – Циментирай това: бетон, моркови и климат

Христо Панчев 09 June 2021

Авторът ни Христо Панчев се включва в поредицата на подкаста Ratio – “Вокс вириди”, в която той разказва за същността на бетона и въздействията, които производството и употребата му оказват върху околната среда, климата и обществото.

Защо горещите вълни се наричат тих убиец – част 2

Зорница Спасова 09 June 2021

Учените предупреждават, че промените в климата са свързани не само с увеличение на средногодишната температура на въздуха на Земята, но и със зачестяване на случаите на горещи вълни. Освен по-чести, те стават и все по-продължителни и по-интензивни (т.е. достигат се все по-високи максимални температури). Установено е, че в умерения климатичен пояс, в който се намира и България, честотата на екстремно горещите дни се удвоява на всеки 2℃ до 3℃ повишаване на средните температури през лятото

Климатека празнува рожден ден

Климатека 03 June 2021

На една година децата прохождат – не просто правят първите си стъпки, но тръгват уверено и сами избират посоката, в която искат да изследват света. На 5 юни, Денят на околната среда, Климатека става на една година. Една година, в която направихме първите си крачки и се опитахме да приближим науката за климата до българското общество. Една година, в която проходихме, но и си набелязахме бъдещи цели, които да постигнем.

Защо горещите вълни се наричат „тих убиец“? – Част 1

Зорница Спасова 18 May 2021

Горещите вълни вземат повече жертви от всички останали метеорологични феномени, взети заедно. Затова те не бива повече да бъдат подценявани. Ефектът на жегите е акумулиран, забавен във времето и не така зрелищен като този на наводненията, бурите, мълниите, тайфуните и ураганите. Това е и причината те чeсто да бъдат наричани „тих убиец“.

Бетонът, основен градивен елемент и едно от най-разрушителните творения на цивилизацията

Христо Панчев 26 April 2021

Здрав, устойчив на времето, достъпен и сравнително евтин, бетонът остава най-използваният строителен материал в света. Наред с безспорните качества обаче, под сянката на бетона се крият и много проблеми. Индустрията допринася за промяната в климата като производството на всеки тон цимент изхвърля почти толкова СО2 в атмосферата. Праховите частици и замърсяването пък носят редица здравни рискове. Бетонирането на света около нас е свързано с редица културни, психологически и социални последствия. Не на последно място – бетонът е предпочитано място за прикриване на държавна корупция и престъпна дейност в огромни размери и с глобални последствия за човека и природата.

Международни политически стратегии за справяне с климатичните промени: еволюция на Протокола от Киото

Михаела Александрова 12 April 2021

Въпреки редица политически, социални и икономически предизвикателства, през последния четвърт век се правят политически усилия в насока формулиране на работещи международни стратегии за справяне с климатичните промени. Като такава стратегия може да се разглежда и Протоколът от Киото. След като ключови страни по протокола не спазват своите ангажименти, се стига до формулирането на Парижкото споразумение относно изменението в климата. Негова цел е ефективно да замени Протокола от Киото. Парижкото споразумение се стреми да разпределя открито и справедливо ангажиментите между развити и развиващи се страни, а България – като страна-членка на Европейския съюз, трябва да допринася за постигането на общите цели, заявени от съюза.

Последици от климатичните промени върху здравето на хората

Зорница Спасова 04 April 2021

Зачестилите екстремални климатични явления поставят под заплаха живота и здравето на хората, нанасят материални щети и лишават населението от средства за съществуване. Горещите вълни и необичайните застудявания могат да доведат до топлинен удар или хипотермия и да повишат смъртността от сърдечно-съдови и респираторни заболявания. Нивото на запрашеност на въздуха с цветен прашец и други алергени се повишава при висока температура на въздуха, от което страдат болните от астма. Затоплянето на климата способства за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания. Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини – като малария, жълта треска, Западнонилска треска, денга и др. България не е бяло петно на картата на здравния риск, свързан с промените в климата.

Еволюция на науката за климатичните промени

Христо Панчев 05 March 2021

Ефектите от човешката дейност върху планетарния климат са горещата тема на десетилетието, но и обект на научен интерес, датиращ на повече от два века. Да си припомним най-ранните експерименти в атмосферната наука е възможност за по-достъпно и нагледно разбиране на сложните процеси зад промяната в климата.

За нас

Бързи връзки

Тагове