Възможно ли е екологично и достъпно строителство на сгради? 

Строителството е една от индустриите с най-голям негативен ефект върху околната среда от гледна точка на материалите, които се използват, както и от гледна точка на начина, по който сградите функционират. От една страна, използването на материали създава по-голямо търсене и потребление на повече ресурси, обвързани в глобална мрежа за доставки. От друга страна, климатичният отпечатък на строителната индустрия продължава да расте. Според последните данни на ООН, през 2021 г. строителният сектор е бил отговорен за над 34% от търсенето на енергия, както и за около 37% от замърсяването с въглероден диоксид, в резултат на енергоемкостта и управлението на строителството на сгради. В допълнение, последващият ефект от една сграда идва от начина, по който тя ще функционира. Какви са възможните решения за балансиране между пазарните ползи, достъпността и екологично съобразните решения в строителството? Комплексните подходи в сертифицирането на сгради с международно установени стандарти, които имат и пазарна функция, могат да окуражат инвеститорите да строят сгради и комплекси с добри екологични показатели. Цялостният подход към сертифицирането, който обхваща както материалите, така и функционирането на сградата води до по-висококачествено строителство и до сграден фонд, който има по-малки негативни ефекти върху околната среда. 

Европейският съд за правата на човека призна отговорността на държавите за опазването на климата

На 9-ти април 2024 г. Европейският съд по правата на човека постанови решения по група знакови дела, свързани с изменението на климата, които имат за цел да накарат националните правителства, да изпълнят договорните си задължения за намаляване на емисиите на парникови газове. Повратното решение на Съда по правата на човека по делото срещу Швейцария означава, че близо 50 правителства, представляващи почти 700 милиона души, ще трябва да се справят в новата ера на съдебни спорове от страна на засегнати от климата граждани и общности, които твърдят, че публичните власти са бездействали по отношение на мерките за справяне с климатичните промени.

Суровините от критично значение не са само ресурс, те са новото политическо и дипломатическо оръжие

От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са необходими за производството не само на технологиите, насочени към борбата с климатичните промени и енергийния преход, но и на смартфони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всякакви други предмети, без които днес животът ни се струва невъзможен. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, социални и екологични проблематики, които ги превръщат в мощни дипломатически оръжия. Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение. Едновременно с това, темата за критичните суровини осветява няколко проблематични страни на т.нар. зелен преход и поставя фронтално въпроса за необходимата радикална промяна на настоящия икономически модел. 

Милена Статева: Реалният живот е много по-интересен от измислените филми в Холивуд

Милена Статева от екипа ни в интервю за БНР – Радио Благоевград по въпроса как масовата култура и по-специално киното гледат към климатичните промени.

Защо хората с увреждания са по-уязвими при кризи и бедствия?

Често в обществото се говори за интеграция и равноправие, но въпреки това връзката между видовете инвалидност и изменението на климата остава скрита както в политическата, така и в изследователската сфера. Точно както остават скрити и самите хора с увреждания от погледа на обществото. В световен мащаб 15% от населението живее с увреждане, а в България близо 10% от населението, като се очаква този брой да се увеличи, тъй като разпространението на уврежданията се влияе от редица фактори, включително застаряване, войни и конфликти и изменение на климата и бедствия. Хората с увреждания са много по-уязвими, като част от данните показват, че те са изправени пред 4 пъти по-високи нива на смъртност по време на бедствия, само 11% от тях знаят за плановете за евакуация, а при бедствие едва 25% от тях успяват да се евакуират. 

Помага ли съвременното кино на противодействието и адаптацията ни?

Как се гледа на климатичните промени през масовата култура и по-специално през киното? Адекватен ли е прочитът, има ли научна стойност или е само инструмент за създаване на съспенс, напрежение? Социологическото понятие за обществата ни в последните над 100 години като “общества на спектакъла” предоставят рамка, в която можем да търсим отговорите на тези въпроси. И да противопоставим на спектакъла, на “сеира” качествени културни творби. 

Умната енергия намалява разходите за електроенергия и помага на градовете да използват ресурсите си по-ефективно

Какво представлява умната енергия, технологиите, свързани с нея и начина на използване, както и връзките ѝ с климатичните промени? Статията акцентира върху това как и защо умната енергия помага за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве. Представени са успешни примери и инициативи в няколко общини у нас. Разглеждат се и потенциалните мерки в публичния и частния сектор, свързани с необходимостта от промяна на енергийната политика в България.

Енергийната ефективност спестява разходи, опазва природата и здравето на хората

Apxитeĸт Beceлин Beceлинoв e част от авторския кръг на Климатека, той е сертифициран дизайнер на пасивни сгради ĸъм “Инcтитyтa зa пасивни сгради” в Дapмщaд, Гepмaния. Завършил е специалност “Архитектура” в Университета по архитектура, строителство и геодезия в гр. София. Стипендиант е към нeмcĸaтa Фeдepaлнa фoндaция зa oĸoлнa cpeдa (DBU) на тeмa: “Πacивни cгpaди oт ecтecтвeни материали”. Πрез 2009 г. е победител в най-големия световен международен студентски ĸoнĸypc за устойчива архитектура, организиран от компанията “Сен-Гобен”. Има над 10 години опит като упpaвитeл в мeждyнapoднa ĸoмпaния c eĸип oт 60+ дyши, paзpaбoтвaщa пpoeĸти и peшeния в oблacттa нa мoдyлнo и ycтoйчивo cтpoитeлcтвo. Разработва пpoeĸти в сферата на природосъобразната apxитeĸтypa.

Как климатичните промени влияят на човешкото здраве

Д-р Зорница Спасова в интервю за БНР – “Христо Ботев” относно негативните ефекти на климатичните промени върху човешкото здраве.

Януари 2024 г.: Светът записа поредния рекорд

Рекордите продължават и през 2024 г., като месец януари е осмият пореден месец с рекордно висока средна глобална температура, като е бил и с 1,66 °C по-топъл от прединдустриалния период, което означава, че през последните 12 месеца светът премина границата от заложените 1,5 °C в Парижкото споразумение. Въпреки че феноменът Ел Ниньо започва да отслабва, той все още продължава да поддържа рекордно високи температури на Световния океан. През януари 2024 г. имаше големи температурни контрасти, както по време, така и по място. В Европа месечните температури бяха близо до нормата, като бяха отчетени -43 °C в Швеция и над 30 °C в Испания, а Шотландия измери най-високата си януарска температура. В България за седми пореден път имаше топъл януари, като средната месечна аномалия за страната е била около 1,7 °C. Най-голяма стойност на месечната аномалия е отбелязана в Западен и Централен Предбалкан, където тя е била над 3 °C.