Трите кризи или защо са важни връзките между климатичните промени, загубата на биоразнообразие и замърсяването?

Нашата планета в момента е изправена пред три взаимосвързани кризи: климатични промени, загуба на биоразнообразие и замърсяване, известни също като тройна планетарна криза. Всяка криза засилва другата, а всички те имат една и съща основна причина: неустойчиви модели на производство и потребление. Но има и добри новини, съществуват решения, които са насочени и към трите кризи, които имат много ползи и са икономически изгодни и ефективни. Примери за това са решения, основани на природата, и регенеративни бизнес модели, които са особено подходящи за България. Те подпомагат напредъка в постигането на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., осигуряват множество екосистемни услуги, възстановяват почвите, почистват въздуха и водните басейни, помагат на общностите и секторите да се адаптират и подпомагат социално-икономическото развитие.

Горите ще бъдат от най-засегнатите екосистеми от климатичните промени

Горите са сред най-важните и уязвими по отношение на климата екосистеми. Те имат основна роля за поглъщането на въглероден диоксид и дългосрочното съхраняване на въглерод. Същевременно климатичните промени имат потенциал да предизвикат значителни, често неблагоприятни промени в горите в глобален и локален контекст. Въпреки, че широката общественост в България нерядко отказва да приеме наличието на климатични промени, вече се наблюдават примери, които изискват по-сериозно внимание, разбиране и в някои случаи – действия. В различни стратегически документи са очертани редица такива, но за реалното им прилагане е необходим широк консенсус в обществото, подготвени специалисти и готовност за инвестиции.

Какво бе договорено по време на COP26?

Конференцията на ООН по изменението на климата – COP26, приключи със споразумение между участващите държави. Участниците в Глазгоуския климатичен пакт се договориха за постигане на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C, като страните се задължиха да намалят добива на енергия от въглища, богатите страни бяха призовани да увеличат финансовата подкрепа за развиващите се страни и др. При изпълнение на новопоставените ангажименти светът ще се доближи до ограничаването на глобалното затопляне до безопасно равнище, но мерките все още няма да бъдат достатъчни.

Кои са най-важните решения, взети по време на първата седмица на COP26?

През първата седмица на COP26 бяха направени множество обещания и се подписаха нови споразумения, сред които такива за прекратяване на обезлесяването, намаляване на емисиите на метан, спиране на използването на въглища и др. В българската позиция липсваше конкретика за амбициите на България. Ако всички тези обещания се превърнат в действия от страните по света, тогава има потенциал да се доближим до изпълнение на целта от Парижкото споразумение.

Почвите като уловители и източници на въглерод

Освен източник на хранителни вещества и среда за развитие на растенията, почвите са едновременно уловител и източник на големи количества въглерод.

Климатичните промени и материалните екосистемните услуги

Статията разглежда различните групи екосистемни стоки и услуги и въздействието на климатичните промени върху материалните услуги, като се обръща внимание на особено важни стоки като храна и питейна вода.

Климатичните промени и горите в България

Само няколко десетилетия след възстановяването на българските гори от вековно обезлесяване сме изправени пред ново голямо предизвикателство – промените в климата.

15 критично застрашени растителни вида, повлияни от климатичните промени

Попадането на различни видове растения в категорията на критично застрашените и намаляването на броя индивиди е пряко следствие от наличието на климатични промени.

Как климатичните промени влияят върху растенията

Статията описва как измененията в концентрацията на въглероден диоксид и промените в температурата и водата въздействат върху растенията и как те реагират на новите условия.

Мит: Кравите отделят повече парникови газове, отколкото транспорта

Животновъдството представлява около 18% от антропогенните емисии на парникови газове, но това не са само емисии от храносмилателната система на говедата. Най-големият дял на емисиите, свързани с отглеждането на добитък, идва от обезлесяването. Отделянето на газове от кравите са няколко процента от общите ни емисии на парникови газове.