България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост

– Планът за възстановяване и устойчивост на България предвижда над 340 реформи и инвестиции.
– България изостава със сроковете, като второто искане за плащане от ЕК беше подадено с шестмесечно закъснение.
– Сред проблемните области са либерализацията на енергийния пазар, възобновяемите източници, борбата с корупцията и модернизацията на образованието.
– Данъкоплатците ще поемат финансовата тежест от неизпълнението на реформите.

Идентичността като фактор при формирането и изпълнението на климатични политики

Дълго време преобладаващото допускане в политическите науки е, че концепции като идентичност, емоции, чувства, ценности следва да се приемат за ефимерни и са единствено ефект (а не причина) на наблюдаеми и измерими факти от социалния и политически живот. Подобно допускане носи риска от несъответстващ на реалните проблеми невалиден анализ на определени процеси в международните отношения. Така, през последните 20 години все повече автори отчитат значението на идентичността в своите анализи, като тази тенденция се пренася и в анализа на климатичните политики. Някои автори предлагат разделението на два типа идентичност – космополити и ориентирани към общността, а целта на подобни концепции е да внесат по-добро разбиране на обществените настроения по климатични политики като Зелената сделка. В светлината на протестите на енергетици и миньори в България, статията прилага концепцията за идентичността и дава препоръки за формиране на по-ефективни политически стратегии – както на държавно, така и на международно ниво. Тук спадат: регулярно проучване на общественото мнение и мнението на конкретни групи; целенасочени и последователни информационни кампании към групи, които споделят различни разбирания за национален интерес; активна комуникация между управляващи и общество, с цел сближаване на разбиранията за споделена идентичност; предоставяне на данни на изследователите, с цел проучване нагласите към политиката в областта на климата и енергетиката.

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

Планът за възстановяване и развитие отвъд конкретните проекти

Плановете за възстановяване и развитие (ПВУ) в Европейския съюз (ЕС) не са създадени, за да обслужат просто едни проекти. По-скоро проектите трябва да бъдат подбрани и изпълнени така, че да постигнат “големите” цели: “… заетостта и растежа, устойчивостта на нашите общества и доброто състояние на околната ни среда” (Урсула фон дер Лайен, цитирана в предговора към Българския план). Настоящата статия ще погледне към основополагащите принципи зад механизма за възстановяване и развитие, защото конкретните инвестиционни обекти, както наблюдаваме, може да се менят, отлагат и отпадат. Но ако не се насочим към вкоренените проблеми и не следваме дългосрочните цели, ще сме се провалили, дори и някое ново строителство или софтуер да светнат и заработят.

Средствата за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост ще стигнат за не повече от 1000 сгради

На 1 ноември 2022 г. се проведе среща с медиите на тема „Устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“. Негови инициатори бяха „Климатека“, Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и групата „Да обновим България”. На събитието бе коментирана новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради по Националния план за възстановяване и развитие, която влиза в действие от началото на този месец. Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийна ефективност на жилища с минимум 4 апартамента в цялата страна.