Възход на крайно десните

Антон Начев от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио Шумен за предстоящите европейски избори.

Има ли място темата за климата и енергетиката в изборите “2 в 1”?

Европейските избори ще имат ключово значение, като ще определят правилата и дневния ред на цяло едно поколение. Темата за климата и енергетиката е една от основните линии в окото на предизборна кампания. Зелената сделка и различното разбиране за живота, климата, енергетиката и бъдещето остават на дневен ред, но по всяка вероятност темпът на прилагането им ще бъде различен, особено в държавите от Източна Европа. Зелените партии вече не са единствените, които отстояват екологични и климатични приоритети. От друга страна, в цяла Европа се наблюдава възход на крайнодесните популисти, който се очаква да бъде затвърден, като в резултат в ЕП може да се появи популистка дясна коалиция с мнозинство за първи път, което вероятно ще се противопостави на амбициозните действия на ЕС за справяне с изменението на климата. Най-големите политически последици от изборите за Европейски парламент през 2024 г. вероятно ще се отнасят до екологичната политика. “Европа на две скорости” – концепцията за различни нива на интеграция между държавите членки на ЕС, изглежда все по-възможен сценарий. За България залогът е 2 в 1 – европейски и парламентарни избори на 9-ти юни, но темите за климата и енергетиката липсват като приоритетни сред българските избиратели. 

Сесията на IPCC в София е възможност за наши учени да се включат в диалога и да се ангажира българското общество

София ще бъде домакин на важна среща на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) през месец юли, което е важно постижение на българската дипломация. Тази сесия ще бъде най-дългата в историята на панела, като по време на нея ще се вземат решения за структурата на следващите доклади на панела. Ще бъдат организирани и паралелни събития по време на срещата, чиято цел е да ангажират и българската научна общност и други заинтересовани страни. Статията обобщава и основни факти за IPCC.

Суровините – новото политическо и дипломатическо оръжие

Д-р Румяна Мишонова от авторския ни екип в интервю за БНР – Радио София за ролята на критичните суровини в зеления преход.

Европейският съд за правата на човека призна отговорността на държавите за опазването на климата

На 9-ти април 2024 г. Европейският съд по правата на човека постанови решения по група знакови дела, свързани с изменението на климата, които имат за цел да накарат националните правителства, да изпълнят договорните си задължения за намаляване на емисиите на парникови газове. Повратното решение на Съда по правата на човека по делото срещу Швейцария означава, че близо 50 правителства, представляващи почти 700 милиона души, ще трябва да се справят в новата ера на съдебни спорове от страна на засегнати от климата граждани и общности, които твърдят, че публичните власти са бездействали по отношение на мерките за справяне с климатичните промени.

Суровините от критично значение не са само ресурс, те са новото политическо и дипломатическо оръжие

От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са необходими за производството не само на технологиите, насочени към борбата с климатичните промени и енергийния преход, но и на смартфони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всякакви други предмети, без които днес животът ни се струва невъзможен. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, социални и екологични проблематики, които ги превръщат в мощни дипломатически оръжия. Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение. Едновременно с това, темата за критичните суровини осветява няколко проблематични страни на т.нар. зелен преход и поставя фронтално въпроса за необходимата радикална промяна на настоящия икономически модел. 

Европейската регулаторна рамка на устойчивите финанси или защо устойчивото финансиране на зелени технологии и иновации е толкова важно?

Във връзка с поетите ангажименти за постигане на въглеродна неутралност, Европейският съюз допълва регулирането в областта на околната среда с рамка за финансиране на устойчиво развитие. Основната цел на рамката е да насочи частни инвестиции към устойчиви икономически дейности, като предлага общо понятие за устойчивост, изисква от определени компании ежегодно оповестяване на конкретна информация по екологични, социални и управленски въпроси и въвежда допълнителни бенчмаркове и стандарти за финансовия сектор. Много компании от различни икономически сектори са пряко засегнати от новите правила за докладване, а целият пазар в Евросъюза и извън него ще бъде косвено повлиян в значителна степен. 

Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате

Във финалния ден на конференцията за климатичните промени беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Сред успехите на конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд “Загуби и щети”, който трябва да компенсира бедните засегнати страни. От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C. 

От опасност към отговорност: Защо климатичните промени изискват нов поглед върху човешките права?

Климатичните промени носят висок риск за нарушаване на човешките права в глобален аспект. И ако досега сме свикнали да търсим защита от правителството, вече е време да зададем въпросите си към тези предприятия, които замърсяват и остават ненаказани за щетите върху околната среда и върху качеството на живот на хората. Въпросът е дали можем да направим нещо и как да се справим с проблемите със замърсяването и покачването на температурите? Правото на чиста околна среда е уникално в това, че е колективно право, което цели да сплотява всички ни под една кауза – човешките права и бъдещото на планетата.

Какво да очакваме от COP28 или преговори за климата в петролна държава

COP28 вероятно ще бъде най-посещаваната конференция по измененията на климата досега. Очаква се да бъдат обсъдени много въпроси, с цел най-накрая да се подсигури ограничаването на глобалното затопляне до не повече от 1,5°C. През изминалите месеци се състояха различни събития на ООН, които определиха темите за конференцията, но има опасения, че войните в Газа и Украйна биха подкопали усилията, а освен това COP28 ще се състои в петролна държава с авторитарен режим. За първи път тази година България ще участва със свой павилион на конференцията, с надеждата да получи домакинството на COP29 догодина. Всичко това идва в момент, в който глобалната температура и концентрация на парникови газове са на рекордно равнище, а реалистичният времеви хоризонт за изпълнение на Парижкото споразумение е почти приключил.