Регистрирахме най-горещия април – поредицата от световни рекорди продължава

Април 2024 г. чупи глобалните температурни рекорди за 11-ти пореден месец. Април предложи големи контрасти – от подобрени студени рекорди в Швеция, до нови топли рекорди в Израел. Имаше горещи вълни с голям ефект върху населението в Югоизточна Азия. Месецът беше силно наднормен в Северна Канада. Температурата на Световния океан продължава да е най-топла за пореден месец. В България април започна с летящ старт и летни температури от 34, 5 С. В края на месеца обаче температурите се покачиха, което балансира средните температури и въпреки това месецът е вторият най-топъл април през новия век у нас. На връх Ботев (2 376 m) на 16 април се стигна до пълно стопяване на снежната покривка, като на тази височина е прецедент.

Горещ март 2024 г. – месецът донесе летни температури и счупи нови рекорди

Месец март 2024 г. се оказа рекордно топъл в целия свят, с аномалия спрямо прединдустриалния период от 1.68 °C, като тази стойност е значително по-висока от заложеното в Парижкото споразумение. Месецът беше рекордно топъл в Германия и Нидерландия, а в в Австрия кайсиите цъфтяха рекордно рано. Най-голяма положителна аномалия е отбелязана в Източна Канада, Гренландия и Източен Сибир. Горещото и сухо време ограничи корабоплаването по Панамския канал. Температурата на морската вода остана рекордно висока. В България месец март също беше по-топъл от нормалното, като краят на месеца беше белязан с екстремно топло време, като на много места среднодневната температура превишаваше нормата с повече от 10 °C.

Променят ли се сезоните по света и в България?

Тази година на 20 март e пролетното равноденствие, което е и официалното настъпване на астрономическата пролет. Но какво всъщност представляват сезоните, каква е тяхната роля и как им влияят климатичните промени? В световен мащаб климатичните промени водят до удължаване на периода в годината с летни температури, докато продължителността на останалите сезони намалява. Поради тази причина пролетта започва, но и приключва по-рано, докато есента – по-късно. В частност за Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Промените в България са сходни – има затопляне през всички месеци, като е най-съществено през лятото. При бъдещо затопляне климатът на Северна България все повече ще прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция.

Какви рекорди счупи февруари по света, в Европа и у нас?

Глобалната температура през февруари отново прекрачи прага от 1,5 °C и регистрира стойност от 1,77 °C. За изминалите 12 месеца средната глобална температура е най-високата регистрирана в света и е с рекордните за момента 1,56 °C над доиндустриалния период. В Европа февруари също беше значително по-топъл от нормалното и е на второ място по положителна аномалия, която е с 3,30 °C по-висока от нормата за периода 1991 – 2020 г. В България февруари е бил най-топлият за последните 58 години, като месечната аномалия средно за страната е повече от 5 °C, а по поречието на Дунав и в Предбалкана е била дори над 7 °C. Интересното е, че в нито един ден през месеца не е имало снежна покривка в равнинната част на страната, включително и по високите западни полета, като и в София. Всички 29 дни от февруари са били с дневна аномалия над нормата, като в някои от тях положителни аномалии са достигнали над 10 °C. С приключването на февруари вече може да се направи анализ и за целия зимен сезон. След като Европа записа най-топлата си зима миналата година, тазгодишната зима се нарежда на второ място, като е била с 1,44 °C по-топла, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. В България изминалата зима беше най-топлата за последните 136 г., като зимните рекорди се дължат основно на топлия февруари. 

Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?

“За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75% се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити”, до този извод стигнаха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които представиха днес пред журналисти анализ за състоянието на водните ресурси в България. Организатор на събитието “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?” е научнопопулярната платформа Климатека, която представя пред обществото изследвания на български учени по темите климатични промени, биоразнообразие, зелени политики и др. На събитието днес проф. Гачев и д-р Симеонов разгледаха как влияят промените в климата върху водния баланс в страната. 

Януари 2024 г.: Светът записа поредния рекорд

Рекордите продължават и през 2024 г., като месец януари е осмият пореден месец с рекордно висока средна глобална температура, като е бил и с 1,66 °C по-топъл от прединдустриалния период, което означава, че през последните 12 месеца светът премина границата от заложените 1,5 °C в Парижкото споразумение. Въпреки че феноменът Ел Ниньо започва да отслабва, той все още продължава да поддържа рекордно високи температури на Световния океан. През януари 2024 г. имаше големи температурни контрасти, както по време, така и по място. В Европа месечните температури бяха близо до нормата, като бяха отчетени -43 °C в Швеция и над 30 °C в Испания, а Шотландия измери най-високата си януарска температура. В България за седми пореден път имаше топъл януари, като средната месечна аномалия за страната е била около 1,7 °C. Най-голяма стойност на месечната аномалия е отбелязана в Западен и Централен Предбалкан, където тя е била над 3 °C.

Все по-високи температури и рекорди – това ли е новото нормално?

Д-р Симеон Матев представи рекордите по света през изминалата 2023 г. и обясни причините за тях

Кои бяха най-опасните метеорологични явления по света през 2023 година?

2023 г. е най-топлата година в историята на метеорологичните наблюдения, а в същото време светът за пореден път стана свидетел на множество екстремни метеорологични явления, много от които взеха човешки жертви. Според повечето учени, има пряка връзка между повишението на световната температура и нарастването на честотата и силата на този тип явления. Опасни явления имаше по целия свят, включително и у нас. В статията е направен обзор на най-съществените метеорологични екстремуми от изминалата година.

Вече няма съмнение – 2023 г. ще бъде най-топлата година

Данните показват, че ноември 2023 г. е поредният най-топъл месец в света. Бразилия записа нов топлинен рекорд, като имаше и горещи вълни в Африка и Южна Америка. Дневната аномалия на средната глобална температура, макар и за кратко, надхвърли 2 °C. В Европа месецът беше топъл, но с големи контрасти – с температури от минус 33 °C до плюс 35°C. Топлата есен в България доведе до форсмажорни обстоятелства, като във втората половина на месеца, само в рамките на седмица, през страната преминаха два необичайно силни циклона, които предизвикаха обилен снеговалеж, гороломи, бурни ветрове, причиниха много материални щети и отнеха човешки животи. По света ноември се нарежда в поредицата от рекордно топли месеци, които започнаха от юни тази година и освен, че 2023 г. ще е най-топлата, има голяма вероятност да бъде и първата година с аномалия над 1,5 °C от доиндустриалните нива. 

Октомври 2023 г.: Топлите рекорди нямат край

2023 г. е все по-близо до това да бъде определена като най-топлата година. За отминалите 10 месеца от годината средната температура върви с темпове по-големи от рекордно топлите до момента 2020 и 2016 г. Месечната аномалия за октомври надхвърля 1,7 °C над доиндустриалната епоха. Антарктическият лед продължава да е на рекордно ниско ниво, докато температурата на Световния океан е рекордно висока. В Амазония високите температури и продължителната суша заплашва екосистемите, а Италия отбелязва най-топлия октомври, докато Скандинавието се покри със сняг по-рано от нормалното. Топлите фьонови ветрове доведоха до горещ октомври и в нашата страна. Във Варна е регистриран нов рекорд за максимална температура през октомври от 34,2 °C.