Какво е антропоцен и станаха ли хората геоложка сила?

Антропоценът е изцяло нов етап от историята на планетата, в който хората са движещата сила, която изменя околната среда – необратимо.
Въпреки отхвърлянето му като официална единица в геоложката скала на времето, антропоценът ще продължи да се използва като безценно описание на човешкото въздействие върху земната система.
„Голямото ускорение“ започнало от 50-те години на миналия век е период на резки изменения на множество планетарни фактори, които са от критично значение за нас и климата.
Антропоценът все повече влияе върху психичното ни състояние, особено на по-младите.
Една от проявите на това влияние е соласталгията, „тъгата по дома, която изпитваме, докато все още сме у дома“.

2024 г. е първата година, която премина прага от 1,5 °C

• 2024 г. е най-горещата в историята на метеорологичните наблюдения, като надминава предишния максимум от 2023 г. и е с 1,6 °C по-топла от средното за края на 19 век.
• Рекорди бяха отчетени и за температурата на морската вода, количеството топлина в океаните, водната пара в атмосферата и др.
• Дългосрочната тенденция на затопляне се дължи основно на човешкия фактор, но явлението Ел Ниньо временно допълнително повиши температурите.
• 2024 г. е и най-топлата в Европа, с 1,47 °C над климатичните норми и с 0,28 °C по-гореща от предишния рекорд от 2020 г.
• В България 2024 г. също е най-топлата от поне 1930 г. насам със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми. Зимата и лятото също са рекордно топли.

Кои са 10-те най-екстремни метеорологични явления от 2024 г.? 

• Екстремните събития през изминалата година са подсилени от промените в климата и явлението Ел Ниньо.
• „Хелийн“ е най-смъртносоният ураган в Атлантическия океан от 2017 г. до сега и дори надминава Катрина от 2005 г.
• Екстремните събития не подминават и нашия континент, като най-сериозни са наводненията в Централна Европа и Валенсия от есента.
• Горещите вълни са вече новото нормално, а най-сериозните от тях са в Северна Америка и Южна Азия.
• Икономическите щети от екстремни явления са нараснали с 19% за последните 2 години спрямо предходните 8 .

Климатичните промени и здравето са двете лица на една криза

– COP29 е втората конференция на ООН, която поставя на сцената на преговорите въпроса за здравето. Под мотото на СЗО „Здравето като аргумент за климатични действия“ форумът подчертава как екстремното време застрашава живота, поминъка и бъдещето на поколения. 
– Миналата година Южна Европа беше по-засегната от свързани с горещината заболявания, горски пожари, суша, хранителна несигурност и лайшманиоза (паразитно заболяване, разпространявано чрез ухапване от заразени пясъчни мухи), а Северна Европа беше по-засегната от увеличаването на хранителните разстройства и броя на кърлежите. 
– Населението на Субсахарска Африка и Южна Азия вероятно ще понесе основната тежест – там ежегодно се очаква да има над 10 млн. жертви на изменението на климата до 2050 г., а икономическата цена на въздействието върху здравето ще достигне между 8,6-20,8 трилиона щатски долара, според различните сценарии на затопляне.
– Науката постави България на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите за изминалата година. 

След втората най-топла есен досега, светът е на път към нова рекордно гореща година

– Вече е сигурно, че 2024 г. ще бъде първата година, през която повишението на средната температура на Земята е над 1.5 °C – над определената граница от Парижкото споразумение за климата.
– Изминалите есен и месец ноември се нареждат като вторите най-топли в историята на глобалните метеорологични наблюдения, след съответните през 2023. г. 
– Средната температура над Европа през есента на 2024 г. е третата най-висока, с 1,25 °C над нормата за сезона.
– Температурите през есента в България бяха близки до обичайните, като отчетохме най-студения ноември от 2012 г. насам.

Бивш член на СМО в Женева пред Радио “Фокус”: Има повишена вероятност екстремните метеорологични явления да станат по-чести

Димитър Иванов от авторския ни екип в интервю за Радио “Фокус” относно подготвеността на държавите за справяне с екстремните метеорологични явления.

Валенсия ни разкри как екстремно метеорологично явление се превръща в бедствие

През изминалите седмици, медиите разказваха за Испания с апокалиптични картини и трагични сведения за стотици загинали хора и огромни щети. Какво всъщност е ДАНА и каква е връзката ѝ с климатичните промени? DANA не е име на циклон, а сложно метеорологично явление, което, подсилено от изменящия се климат, се превръща в мащабно бедствие. Метеоролозите разполагат с все по-съвършени средства да прогнозират опасните явления, но системите за ранно предупреждение се провалят, когато институциите не си взаимодействат. Средиземноморският басейн ще става все по-често сцена на перфектни бури. Тези прогнози засягат и България заради влиянието на Черно море и планините, което налага спешен анализ на риска и мерки за справяне. Инфраструктурата ни не е планирана за „новото нормално“, необходими са спешни адаптационни мерки, за да избегнем още по-мащабни икономически щети и загуба на живот.

Съставните събития са комбинация от екстремни събития, които често имат по-силни и тежки въздействия

Съставните събития представляват едновременното или последователното настъпване на 2 или повече екстремни метеорологични явления, което води до увеличена опасност за хората и природата. Много от големите катастрофи, свързани с времето и климата, имат комплексен характер. За района на Европа се наблюдава нарастване на случаите на горещи вълни и сухо време, интензивни валежи в комбинация с градушки и/или силен вятър. Очаква се честотата и сериозността на тези сложни явления да се увеличат със засилването на изменението на климата. Разбирането на тези взаимодействия е от решаващо значение за ефективното управление на риска от бедствия и стратегиите за адаптация.

В България нарастват интензивните валежи, а те са най-честата причина за наводненията у нас

Нараства и рискът от екстремни наводнения, които могат да се превърнат в бедствия, ако не сме подготвени Година след трагичните…

Юли 2024 г. е вторият най-топъл юли в света, в Европа и у нас

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.