Лятото счупи световните температурни рекорди

Август 2023 г. е бил рекордно топъл и се оказва, че това е вторият най-горещ месец на Земята поне от 1850 г. насам. Месецът е бил най-топъл в метеорологичната история на 13% от площта на Земята. В Перу, Япония, Карибите, Мексикански залив и Хонг Конг са отчетени рекордно високи стойности на средната месечна температура. Милано в Италия вече има нов рекорд – за най-горещ ден в 260-годишната си метеорологична история. В България това е третото най-горещо лято за последните 44 години. С изтичането на август приключи и летният климатичен сезон, като според данните лятото на 2023 г. е най-горещият сезон на Земята, поне откакто се правят метеорологични измервания, а в България е третото най-горещо лято за последните 44 години.

Юли 2023 г. – най-топлият месец на Земята поне от 1850 г.

Месец юли 2023 г. е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а под 1% – с рекордно ниски. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C. А почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Продължителните горещи вълни в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа са причина за екстремно високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна криза в засегнатите региони. Твърде вероятно е без човешко влияние върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват. В нашата страна месецът е бил по-топъл от нормалното, но с дълга гореща вълна.

Огнена заплаха: Управление на горските пожари в България

Климатичните промени, горските пожари, трансконтиненталният пренос на дим са тясно свързани явления, които оказват сериозно влияние върху околната среда и обществото. Промяната на климата допринася за увеличаване на честотата и интензивността на горските пожари, като по-високите температури и промените в режимите на валежите увеличават риска от запалване и разпространение на пожарите. Екстремните метеорологични условия, обусловени от климатичните промени, създават подходящи условия за по-големи и по-продължителни пожари. Честотата и интензивността на горските пожари се очаква да се увеличат с изменението на климата. Човешката дейност, която не отчита реалната обстановка – високите температури, изсушаване на растителността, продължително засушаване, също може да доведе до възникване на неконтролируеми пожари. Разгледани са видовете горски пожари, причините за тяхното възникване и техните последици върху здравето на гражданите и околната среда. Дискутира се и важността на въпросите за картиране на опасностите от пожари и прилагане на превантивни мерки за борба с пожарите.

Климатичните аномалии по света – какво се случва?

През последните седмици бяха регистрирани масови метеорологични аномалии и рекорди по целия свят. За няколко дена в началото на месец юни глобалната средна температура беше с повече от 1,5°C над средното ниво отпреди Индустриалната революция, a в началото на юли беше отчетена най-горещата седмица на Земята в историята на метеорологичните наблюдения, а вероятно и за последните сто хиляди години, със средна температура около 17,24°C. Според учените сред причините за това са явлението Ел Ниньо, съчетани с все по-засилващите се проявления на климатичните промени. Публикацията обобщава най-важното по темата – относно прекрачването на прага от 1,5°C, рекордно високите температури на океанските води, топенето на ледовете и др.

Юни 2023 г. се оказа най-топлият от 143 години насам

През месец юни 2023 г. по-голямата част от земното кълбо бяха отчетени температури над нормата, като на места около Антарктическият полуостров положителното отклонение достигна около 11 °C. Горещите вълни в САЩ, Мексико и Индия причиниха смъртта на повече от 250 души. В Европа през юни 2023 г. бяха отбелязани средни температури около нормата, като западната и северната част на Стария континент е била по-топла, докато Южна и Източна Европа са били по-студени. Месецът е бил рекордно топъл във Великобритания, Ирландия, Холандия и Белгия. А Пекин вече има нова най-висока юнска температура. В Антарктида площта на морския лед продължава да е рекордно малка. В нашата страна температурите са били близки до нормата, но в Западна България валежите са били 3 пъти над обичайните.

Климатичното затопляне повишава риска от наводнения

Наводненията са природни процеси, които най-често се превръщат в бедствия, свързани с човешки жертви и материални щети. Причините за това са както с природен, така и с антропогенен характер. В последните десетилетия в България наводненията са често явление. Климатичните промени могат да променят характеристиките на наводненията – чрез промените в количеството и интензивността на валежите, чрез нарастването на относителния дял на дъждовете за сметка на снеговалежите, както и чрез промените в овлажнението на почвата. След средата на 90-те години на ХХ век в повечето части на страната е установено известно повишение на годишните валежни суми, но по-същественото е, че се променя характерът на разпределение на валежите: годишната сума се концентрира в няколко по-краткотрайни, но по-интензивни извалявания, което силно увеличава риска от наводнения при еднакви други условия. Освен това затоплянето на климата, поне по отношение на умерените ширини, води от една страна до преобладаване в продължителни периоди от годината на определен тип време, а от друга – до засилване на чертите на това време и изостряне на изявата на характерните за него процеси.

Май 2023 г. е вторият най-топъл в света, у нас обаче толкова студен месец май не е имало от 2004 г.

В глобален план месецът е на второ място в класацията за най-топъл май, отстъпвайки само пред май 2020 г. с 0,1 °C. В Канада и северните райони на САЩ топлото време повиши средните температури до над 10 °C над средните за деня. Горещи вълни заляха Югоизточна Азия, а Шанхай вече има нов месечен рекорд от 36,7 °C, поставен на 29 май. Лаос, Виетнам и Тайланд също подобриха месечните си рекорди. В Европа обаче месецът беше със средна температура, сходна с месечната норма за периода 1991 – 2020 г., което е с цели 2,8 °C по-ниска от най-топлия май до момента 2018 г. В Средиземноморския басейн бяха отчетени по-голям брой циклони от нормалното, а интензивните дъждове доведоха до наводнения с човешки жертви в Италия, Словения, Хърватия и Черна гора. У нас средните температури бяха под нормата, а според стойността на тазгодишната аномалия май 2023 г. е бил най-студеният май в страната ни от 18 години насам.

Април 2023 г. донесе големи температурни разлики – на места Великден се оказа по-студен от Коледа

Април 2023 г. е четвъртият най-топъл месец април в света, но с големи регионални отклонения – с високи месечни температури над нормата в много райони на Югоизточна Азия, Западна Антарктида и в Северна Канада. В Централна и Югоизточна Европа април 2023 г. месецът беше по-студен от нормалното за периода. Екстремностите на времето, вследствие на климатичните промени, предизвикаха хуманитарна катастрофа в Монголия, докато Испания отбеляза най-топлия месец април в своята метеорологична история, а месечното количество валеж в страната е било най-ниското, откакто се правят измервания. През последното десетилетие средната априлска температура в Европа се е повишила с 0,46 °C. Тазгодишният април се нарежда на 10-то място по най-малка площ на леда в полярните райони. В нашата страна изминалият месец беше по-студен от нормалното.

Март 2023 г. – вторият най-топъл в света

Летни пожари изпепелиха декари горски и тревни площи в Испания, у нас температурните аномалии нанесоха поражения върху овошките Симеон Матев…

Как резките промени на времето влияят на здравето ни?

Промените в климата, наблюдавани през последните десетилетия, са съпроводени от увеличение на честотата на контрастните смени на времето. Това прави особено актуален въпроса за изучаването на неблагоприятните им последствия върху здравето на хората. Публикацията разглежда как се определят резките промени на времето и тяхното въздействие върху физическото състояние на човека и върху някои заболявания, като сърдечно-съдови, стомашно-чревни, мигрена, астма, артрит, както и върху психичното здраве на хората.