Февруари 2023 г. – петият най-топъл в света

Февруари 2023 г. е поредният месец с по-високи средни температури от нормалното в съвременната метеорологична история. Месецът беше наглед спокоен в метеорологично отношение, без масови екстремни прояви, засягащи големи площи, но зад него се крият нови „върхове“ в климатологията. Големи части от Европа и Азия регистрираха положителни аномалии. Антарктида отчита най-малко количество морски лед, Индия регистрира най-топлият февруари, а в голяма част от Алпите безснежието достигна нови измерения.

В Европа е отчетен третият най-топъл януари от 1991 г. насам, в Испания и Франция температурите достигнаха плажни стойности от 24,9 °C

Януари 2023 г. започна с подобрени „топли“ месечни рекорди в много страни на Европа, Канада, Мексико и източните щати на САЩ, също бяха значително по-топли от нормата. По същото време в Сибир отчетоха -62 °C, в Австралия за пореден месец е по-студено от обичайното. Поднормени са средните температури и в Гренландия и Централна Азия. В Антарктида площта на морския лед е рекордно малка от началото на измерванията. В България температурите също бяха наднормения, както в цяла Европа, като за някои станции в Северна България това е вторият най-топъл януари, а за тези в Южна България е по-скоро трети или четвърти най-топъл януари от началото на века.

Студените вълни носят риск за човешкото здраве

Въпреки че вече е широко известно, че изменението на климата е основната причина за увеличаване честотата на горещите вълни, малко известен факт е, че по-високите глобални температури могат също да доведат до екстремни студени явления. Докато Арктика в момента се затопля три пъти по-бързо от останалия свят, полярният вихър, който е традиционен метеорологичен модел, е станал силно нестабилен и като резултат маси от студен полярен въздух могат да се насочат към Екватора, водейки до бързи и резки спадове в температурата. Установено е, че общата и сърдечно-съдовата смъртност се увеличават при ниски температури, причиняващи свиване на кръвоносните съдове и повишаване вискозитета на кръвта. Под влияние на ниските температури зачестяват ангините, фарингитите, трахеитите, бронхитите, пневмониите и др. Освен хронично болните, уязвима група са възрастните, при които по правило също се наблюдават сърдечно-съдови изменения, работещите на открито и бездомните хора. Последни проучвания откриват връзка между студените вълни и броя на хоспитализациите и смъртните случаи сред пациентите с диабет.

Кои бяха най-опасните метеорологични явления през 2022 г.?

Екстремните явления са сред най-явните проявления на затоплящия се земен климат, като те нарастват и по честота, и по интензивност, като последните промени съществено ще се увеличават при бъдещо затопляне на климата. Статията представя най-екстремните проявления на времето през изминалата 2022 г., в това число наводнения, урагани, горещи вълни, засушавания, пясъчни бури и екстремно понижение на температурите.

2022 г: Рекордни горещини в Европа, Старият континент се затопля най-бързо

2022 г. беше рекордно топла година за страните от Западна Европа. Данните показват, че на повечето места по Земята средните температури за 2022 г. са били по-високи от средните. Голяма положителна аномалия се отбелязва и в Гренландия, и в Арктика, но поднормени средни температури е имало в Австралия, Канада и Южна Америка, защото 2022 г. мина под знака на Ла Ниня, която има временен охлаждащ ефект върху средната глобална температура. Ел Ниньо обаче се завръща и прогнозите сочат, че по всяка вероятност 2023 г. ще бъде още по-топла от 2022 г.

Ще има ли сняг по Коледа?

Климатологът Симеон Матев от екипа ни в интервю за БНР – Радио Видин относно снега по Коледа и промяната на зимния сезон у нас.

Сняг на Коледа – мит или реалност?

За последните 31 години снежната Коледа е по-скоро мит в България, защото само в по-малко от половината случаи в равнините е имало снежна покривка на 25 декември. В годините назад сме ставали свидетели и на сурови зимни коледни дни, но е имало и гръмотевични бури, типични за пролетта и лятото. През последните 10 – 15 години не са редки случаите и на почти летни температури в празничните коледни дни, като несъмнено това е част от климатичните изменения, на които ставаме свидетели. Изследване, което стъпва на данни за няколко места в страната за период от 31 години – от 1991 г. до днес, показва, че с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където за изследвания период “бяла Коледа” е имало в 43% до 55%. В София за последните 31 г. само в 47% от случаите е имало сняг на Коледа.

Ноември 2022 г. – у нас бяха регистрирани типично летни максимални температури от 25 до 30 °C

За последните 10 г. средните температури в Европа са се повишили чувствително с 0,59 °C  Симеон Матев е автор в…

Европа записа най-топлия месец октомври

Октомври 2022 г. счупи множество „горещи“ рекорди в различни части на света. Европа преживя най-топлия октомври, като средните месечни температури във Франция, Австрия и Швейцария са били най-високите в тяхната метеорологична история. В същото време продължиха интензивните валежи и наводненията в Австралия. Потвърдиха се и данните за рекордна концентрация на силния парников газ метан. В България средните температури също са били по-високи от обичайните. Трендът на повишение на средните месечни температури през октомври в България за последните 22 г. е бил 0,33 °C на десетилетие.

Как климатичните промени влияят на ураганите?

Измененията на климата засягат трите основни фактора за формиране на тропическите циклони – енергията в океанските води, влагата и ветровете. Средният брой на тропическите циклони през последните десетилетия не се е увеличил, но е нараснал техният интензитет, като се наблюдава увеличение на дела на циклони от трета и по-голяма категория, като последното се очаква да продължи и за в бъдеще. Над територията на Европа понякога се наблюдават 2 вида явления, свързани с тропически циклони – пост-тропични циклони и медикани. Счита се, че има риск за увеличение на техния интензитет до края на века, въпреки че такива оценки понастоящем се считат за много несигурни и са необходими повече изследвания по тези въпроси.