Защо Арктика се затопля по-бързо и какво означава това за нас?

Николай Петков 27 April 2023

Затоплянето в Арктика е около 3 пъти по-бързо от средното за света, а този факт се нарича полярно усилване. Само през последните 10 години районът на Арктика се е затоплил с около 0,75°C. Причините за това включват множество физически механизми, като най-същественият от тях е връзката между топенето на морския лед и допълнителното поглъщане на слънчева енергия от по-тъмната океанска вода. При най-песимистичните сценарии на IPCC, до края на века затоплянето в района вероятно ще превиши 8°C, тотално променяйки характеристиките му. Затоплянето има множество последствия – от топенето на леда и вечнозамръзналата почва в Гренландия, до ефекти върху времето в различни краища на света.

Истинските неща идват отвътре

Емил Гачев 05 April 2023

Представяме съвместен материал на д-р Надежда Ангелова с Ани Коджаиванова от БНР – Радио София. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

В Европа е отчетен третият най-топъл януари от 1991 г. насам, в Испания и Франция температурите достигнаха плажни стойности от 24,9 °C

Симеон Матев 09 February 2023

Януари 2023 г. започна с подобрени „топли“ месечни рекорди в много страни на Европа, Канада, Мексико и източните щати на САЩ, също бяха значително по-топли от нормата. По същото време в Сибир отчетоха -62 °C, в Австралия за пореден месец е по-студено от обичайното. Поднормени са средните температури и в Гренландия и Централна Азия. В Антарктида площта на морския лед е рекордно малка от началото на измерванията. В България температурите също бяха наднормения, както в цяла Европа, като за някои станции в Северна България това е вторият най-топъл януари, а за тези в Южна България е по-скоро трети или четвърти най-топъл януари от началото на века.

Доц. Емил Гачев: Прогнозите за климата в България са за затопляне и засушаване

Емил Гачев 06 February 2023

Интервю на Емил Гачев от авторския ни екип в БНР – Радио Благоевград относно влиянието на климатичните промени върху микроледниците в Пирин.

Промени в нивото на световния океан и тяхното значение

Емил Гачев 07 December 2021

Морското ниво е основна граница между атмосферата и хидросферата, а неговото положение е от особено голямо значение за процесите при бреговата ивица, и в по-широк контекст, за прилежащите крайбрежни територии. Равнището на Световния океан е динамично – то се е променяло в миналото, променя се и днес. Промените в морското ниво са директно свързани с климата. Покачването на нивото, което е свързано с нарастването на температурите, е и резултат от топенето на ледниците и топлинното разширение на водната маса, може да бъде свързано с материални и екологични загуби, понеже носи рискове от разрушаване и заливане на плодородни и гъстонаселени крайбрежни територии.

Какви са причините за промените в климата и какви ще бъдат основните последствия от тях?

Николай Петков 06 October 2021

Климатът на Земята винаги се е променял поради многообразни фактори, но промените през последните два века се дължат основно на човешкото въздействие. Те включват повишение на средната температура на Земята, промени в режимите на валежите и увеличение на честотата на екстремните метеорологични явления. Основната причина за това са увеличение на нивата на парникови газове в атмосферата, които са резултат от антропогенната дейност. Последствията от промените в климата включват стопяването на морските и континенталните ледове, затопляне на водите на океаните, повишение на морското равнище и много други.

Какво ни казват микроледниците в България за климатичните промени?

Емил Гачев 23 August 2021

Едни от най-изразителните индикатори за промените във високопланинския климат на Балканите са малките тела от многогодишен сняг и фирн, които още се срещат в някои планини на Балканския полуостров, включително и в най-високата, изградена от мрамори част на българската Пирин планина. Най-представителни и най-изследвани от тях са така наречените „микроледници“ – много малки форми (0,5-1 ха), но с вековна възраст, в които фирново-леденият материал бавно се движи надолу под действието на гравитацията. Наблюденията на двата микроледника в Пирин планина, които се извършват вече няколко десетилетия, показват че тези форми отчетливо реагират на краткосрочните климатични колебания, като своевременно увеличават и намаляват размерите си. Последните резултати показват, че въпреки силното влияние на местните фактори, поведението на тези интересни природни феномени в дългосрочен план кореспондира с тенденциите на глобалното затопляне, нещо повече, установява се известна зависимост между промяната в големината им и глобалните климатични режими. Всичко това поражда загриженост относно оцеляването на тези уникални феномени в близкото бъдеще.

Май 2021 г. – малко по-топъл от нормалното

Симеон Матев 17 June 2021

В глобален мащаб температурите през месец май 2021 г. отново бяха над нормата, но се запазва тенденцията на по-малки по стойност положителни аномалии, започнала от края на миналата година. В голяма част от Европа месецът е бил по-студен от нормата, но на Балканите, а и в нашата страна, средните температури са били наднормени. В Антарктида морският лед продължава да е със стабилни околонормални нива, а в Арктика площта, покрита с лед, е с 5% по-малка от обичайното.

Какви са ефектите на климатичните промени върху природата?

Емил Гачев 28 May 2021

Климатичните промени оказват многостранно въздействие върху природата. В същото време хидроклиматичната система на Земята е много сложна, поради което въздействието на глобалните изменения на всяко място е различно. Ефектът на променящия се климат върху природата се демонстрира най-ярко от редица природни индикатори: ледници, океански лед, снежна покривка, състояние на растителността и водите.