Април 2021 г. – отново по-топъл от обичайното, но най-студен за последните 6 години

Тази година април е поредният по-топъл от нормалното месец, но тенденцията за по-малки по-стойност положителни аномалии, започнала от края на миналата година, се запазва. В Европа и Австралия средните температури са по-ниски от обичайните, докато в големи части на Африка и Азия е било по-топло от нормалното. В Арктика морският лед продължава да покрива по-малки площи от нормалното, докато около Антарктида се наблюдава стабилизиране на ледената покривка около обичайните нива.

Март 2021 г. – отново по-топъл от обичайното, но най-студен за последните 6 години

Тази година месец март има най-големи аномалии на едни и същи континенти – в централните части на Азия са отбелязани големи положителни отклонения, а в същото време в Северен Сибир са отчетени големи отрицателни аномалии. Подобни различия има и от двете страни на Антарктическия полуостров – западно е значително по-студено от нормите, източно е чувствително по-топло.

Няколко сценария за бъдещето – климатичните промени и какви ще бъдат ефектите от тях?

Съвременните климатични модели прогнозират продължаване на тенденциите към затопляне на климата, поне в следващите няколко десетилетия. Във връзка с това се очертават няколко много сериозни предизвикателства пред човечеството. Най-съществени от тях са повишаването на нивото на Световния океан и промените в атмосферната циркулация, които се очаква да доведат до преразпределение на влагата върху сушата. Конкретно за нашата страна прогнозите са за засушаване, което налага още отсега да се мисли за по-рационално използване на водните ресурси, както и за адаптация на земеделието към по-сухоустойчиви култури.

Защо 2020 година е най-топлата в Европа

От 80-те години на миналия век насам, всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното и поставя нов рекорд за най-топло десетилетие 
Изминалата 2020 година е с най-голяма положителна аномалия в големи части от Арктика и Сибир, където има места с до 7 °C по-високи от обичайните температури. В Европа най-големите отклонения от нормата са отчетени на Скандинавския полуостров, като в Швеция и Норвегия това е най-топлата година в инструменталната им история.

Декември 2020 г. – шестият най-топъл декември в глобален мащаб

Декември 2020 г. е най-топлият от началото на века в България, петият най-топъл в Европа и шестият най-топъл в света. Над Скандинавския полуостров положителните аномалии продължават, докато големи части на Азия бяха с температури по-ниски от нормалното. Концентрацията на морски лед е третата най-ниска от 1979 г., докато тази в Арктика е близка до нормалната.

Пермафростът като източник и уловител на парникови газове

Полярните и субполярни пространства са сред най-уязвимите територии в условията на климатични промени. Причината е, че в резултат от затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси. Това води и до рязко съкращаване на териториите с вечна замръзналост (т.нар. пермафрост) и успоредно с това до освобождаване на парникови газове (метан, въглероден диоксид и азотен диоксид) от почвите и подпочвените ледове, което ускорява затоплянето на климата. Затова изучаването на пермафроста има важно значение за прогнозирането и моделирането на климатичните промени.

Топенето на ледения щит на остров Гренландия и колебанията на океанското ниво през този век

Гренландия е най-големият остров в света, като заема 2 175 000 км2 или 1,46% от сушата, и е разположен между Северния ледовит и Атлантическия океан. Огромният леден щит, покриващ около 80% от острова, има дебелина между 2000 и 3000 м. Ежегодно от крайбрежните ледници се откъсват айсберги, а площта на ледения щит прогресивно намалява.

Ефектът от затоплянето във високите планини

Високите планини са най-уязвимите територии в условията на климатични промени, тъй като в резултат на затоплянето на атмосферата се увеличава скоростта на топене на ледниците и снежните маси, нараства опасността от наводнения и се активизират процеси като изветряне, срутища, сипеи и др. С климатичните промени са свързани изменения в растителната и почвената покривка. Изучавайки ефекта от затоплянето в планините е възможно да се направи прогноза за очакваните промени в други територии.

Без сезонен арктичен лед още преди 2050 г.

Северният ледовит океан през голяма част от годината е покрит с морски лед, който има различна дебелина и плътност. Най-голяма е площта на този лед в началото на пролетта, а най-малка в края на лятото и в началото на есента. През последните няколко години вследствие глобалното затопляне се наблюдават все по-големи площи свободни от лед в края на лятото, като последните проучвания в района допускат в близко бъдеще напълно стопяване на ледената покривка през летния сезон.

Почвите като уловители и източници на въглерод

Освен източник на хранителни вещества и среда за развитие на растенията, почвите са едновременно уловител и източник на големи количества въглерод.

  • 1
  • 2