Промени в нивото на световния океан и тяхното значение

Морското ниво е основна граница между атмосферата и хидросферата, а неговото положение е от особено голямо значение за процесите при бреговата ивица, и в по-широк контекст, за прилежащите крайбрежни територии. Равнището на Световния океан е динамично – то се е променяло в миналото, променя се и днес. Промените в морското ниво са директно свързани с климата. Покачването на нивото, което е свързано с нарастването на температурите, е и резултат от топенето на ледниците и топлинното разширение на водната маса, може да бъде свързано с материални и екологични загуби, понеже носи рискове от разрушаване и заливане на плодородни и гъстонаселени крайбрежни територии.

Какво ни казват микроледниците в България за климатичните промени?

Едни от най-изразителните индикатори за промените във високопланинския климат на Балканите са малките тела от многогодишен сняг и фирн, които още се срещат в някои планини на Балканския полуостров, включително и в най-високата, изградена от мрамори част на българската Пирин планина. Най-представителни и най-изследвани от тях са така наречените „микроледници“ – много малки форми (0,5-1 ха), но с вековна възраст, в които фирново-леденият материал бавно се движи надолу под действието на гравитацията. Наблюденията на двата микроледника в Пирин планина, които се извършват вече няколко десетилетия, показват че тези форми отчетливо реагират на краткосрочните климатични колебания, като своевременно увеличават и намаляват размерите си. Последните резултати показват, че въпреки силното влияние на местните фактори, поведението на тези интересни природни феномени в дългосрочен план кореспондира с тенденциите на глобалното затопляне, нещо повече, установява се известна зависимост между промяната в големината им и глобалните климатични режими. Всичко това поражда загриженост относно оцеляването на тези уникални феномени в близкото бъдеще.

Май 2021 г. – малко по-топъл от нормалното

В глобален мащаб температурите през месец май 2021 г. отново бяха над нормата, но се запазва тенденцията на по-малки по стойност положителни аномалии, започнала от края на миналата година. В голяма част от Европа месецът е бил по-студен от нормата, но на Балканите, а и в нашата страна, средните температури са били наднормени. В Антарктида морският лед продължава да е със стабилни околонормални нива, а в Арктика площта, покрита с лед, е с 5% по-малка от обичайното.

Какви са ефектите на климатичните промени върху природата?

Климатичните промени оказват многостранно въздействие върху природата. В същото време хидроклиматичната система на Земята е много сложна, поради което въздействието на глобалните изменения на всяко място е различно. Ефектът на променящия се климат върху природата се демонстрира най-ярко от редица природни индикатори: ледници, океански лед, снежна покривка, състояние на растителността и водите.

Април 2021 г. пак бе по-топъл от обичайното, но най-студен за последните 6 години

Нашият автор Симеон Матев представя пред “24 часа” обобщение на състоянието на времето през април за България, Европа и света.

Април 2021 г. – отново по-топъл от обичайното, но най-студен за последните 6 години

Тази година април е поредният по-топъл от нормалното месец, но тенденцията за по-малки по-стойност положителни аномалии, започнала от края на миналата година, се запазва. В Европа и Австралия средните температури са по-ниски от обичайните, докато в големи части на Африка и Азия е било по-топло от нормалното. В Арктика морският лед продължава да покрива по-малки площи от нормалното, докато около Антарктида се наблюдава стабилизиране на ледената покривка около обичайните нива.

Март 2021 г. – отново по-топъл от обичайното, но най-студен за последните 6 години

Тази година месец март има най-големи аномалии на едни и същи континенти – в централните части на Азия са отбелязани големи положителни отклонения, а в същото време в Северен Сибир са отчетени големи отрицателни аномалии. Подобни различия има и от двете страни на Антарктическия полуостров – западно е значително по-студено от нормите, източно е чувствително по-топло.

Няколко сценария за бъдещето – климатичните промени и какви ще бъдат ефектите от тях?

Съвременните климатични модели прогнозират продължаване на тенденциите към затопляне на климата, поне в следващите няколко десетилетия. Във връзка с това се очертават няколко много сериозни предизвикателства пред човечеството. Най-съществени от тях са повишаването на нивото на Световния океан и промените в атмосферната циркулация, които се очаква да доведат до преразпределение на влагата върху сушата. Конкретно за нашата страна прогнозите са за засушаване, което налага още отсега да се мисли за по-рационално използване на водните ресурси, както и за адаптация на земеделието към по-сухоустойчиви култури.

Защо 2020 година е най-топлата в Европа

От 80-те години на миналия век насам, всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното и поставя нов рекорд за най-топло десетилетие 
Изминалата 2020 година е с най-голяма положителна аномалия в големи части от Арктика и Сибир, където има места с до 7 °C по-високи от обичайните температури. В Европа най-големите отклонения от нормата са отчетени на Скандинавския полуостров, като в Швеция и Норвегия това е най-топлата година в инструменталната им история.

Декември 2020 г. – шестият най-топъл декември в глобален мащаб

Декември 2020 г. е най-топлият от началото на века в България, петият най-топъл в Европа и шестият най-топъл в света. Над Скандинавския полуостров положителните аномалии продължават, докато големи части на Азия бяха с температури по-ниски от нормалното. Концентрацията на морски лед е третата най-ниска от 1979 г., докато тази в Арктика е близка до нормалната.

  • 1
  • 2