Може ли икономиката да се вмести в границите на планетата?

Oт икономиката на поничката до кръговия модел – какви алтернативи има на идеята за безкраен икономически растеж и могат ли те да помогнат срещу климатичната криза?

Създател или наблюдател: България в надпреварата за чисти технологии

Европа ускорява инвестициите. България има потенциал да се включи, но все още изостава в координацията, финансирането и внедряването на иновации

Новите правила за опаковките идват. Ще успее ли България да навакса?

По-малко „въздух“ в кутиите и по-малко отпадък. Как това ще се отрази на ежедневието ни

Има ли смисъл да рециклираме? Пътят на една пластмасова бутилка в България

От касата до контейнера: какво плащаме, какво се случва и къде се губи доверието

Как да използваме водораслите като ценен ресурс?

Натрупванията от водорасли по бреговете се възприемат като проблем. Но същата тази биомаса може да се превърне в ценен ресурс – от храни и биогорива до устойчиви строителни материали

Поправката на стоки като гражданско право: за ползата от удължения живот на вещите ни

Как нови европейски правила ни дават повече избор и намаляват разходите ни

Пазаруваме, следователно празнуваме: скритата цена на Коледната еуфория

Декември е време за равносметка и близост — но и за лавина от покупки. Как празничната консумация влияе на поведението ни, бюджета, околната среда и климата?

Кръговата икономика навлиза и в българския бизнес: кой печели от промяната?

Български компании вече прилагат принципите на кръговата икономика и доказват, че устойчивото развитие не е европейска директива, а реална възможност за растеж и конкурентоспособност на местния пазар.
„Зиро Уейв“ (био крекери от остатъчен малц), „Насекомо“ (протеинов фураж от органични отпадъци чрез насекоми) и „Йеттел България“ (рециклиране на електронни отпадъци) демонстрират различни подходи към устойчивостта – от стартъпи до утвърдени корпорации.
Устойчивите бизнес модели не само намаляват отпадъците и въглеродните емисии, но и подобряват икономическата ефективност, увеличават пазарния дял и създават нови работни места.
Финансовият сектор играе ключова роля, като зелени кредити и ипотечни продукти насърчават инвестиции в енергийно ефективни решения и устойчиви технологии.
Най-бърз растеж у нас отбелязват стартъпите, изцяло изградени върху кръгови принципи, утвърдените компании постепенно адаптират процеси към устойчиви практики, а това гарантира дългосрочна стабилност.
България все още изостава в сравнение с водещи европейски държави по данъчни стимули, зелени финансови инструменти и регулаторни рамки, но нарастващият интерес на потребителите и предприемаческата активност създават благоприятна среда за устойчив преход.

Природата се завръща у дома

• Традиционната българска архитектура е използвала естествени и местни материали, които днес се завръщат като модерни, устойчиви и здравословни.
• Прогнозите са, че пазарът на екологично чисти мебели ще има годишен ръст от 8,6% до 2030 г. 
• Овчата вълна и кокосовите влакна притежават забележителни акустични свойства и са особено подходящи за изолация. Клетъчната структура на корка осигурява добра звукоизолация и поглъщане.
• Автомобилната индустрия вече използва материали  – например ананасови влакна и овча вълна – за намаляване на шума в интериора на купетата.
• Много от масово използваните интериорни материали у нас – като стиропор и формалдехид  – са много опасни за здравето, замърсяват и отделят вредни емисии. Те са доказано токсични, а често са и нерециркулируеми.
• Съществуват безвредни, екологични и функционални алтернативи – естествени влакна, глина, мицел, линолеум, рециклирани материали.
• Реалната промяна изисква не само екологични решения, а трансформация в нагласите и разбирането, насърчаване на местното производство и дългосрочна визия в строителството и дизайна.

Рециклиране срещу прекомерна консумация: Къде е балансът?

Д-р Михаела Александрова от екипа ни гостува във “Време за наука” по БНР – Христо Ботев, където говори за рециклирането и различните му аспекти в контекста на Световния ден на рециклирането.