Идеалният, желателният и реалният ефект на модната индустрия върху климата

Търсенето на щастие води до шокиращо огромно количество синтетични отпадъци и превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на планетата. Импулсивните и неефективни покупки на нови дрехи, стимулирани от все по-ниските цени и качество на нарастващото производство, са най-честите причини за свръхпотребление в областта на модата. Зад интензивните покупки на дрехи обаче се крият дълбоки психологически фактори, сред които е стремежът към изграждане на идентичност. Комплексната природа на този процес затруднява намаляването на потреблението. Ключът към него е в осъзнатия и качествен подход към покупките, който може да прекъсне омагьосания кръг на неудовлетвореност, която води до генерирането на нови и нови покупки.

Какво представлява зеленият преход и възможен ли е той у нас? 

Светът поетапно осъзнава необходимостта от бърза промяна към устойчиво развитие и зелен преход на цялата своя икономика. Нашата страна ясно заявява своята позиция и ангажираност по темата, като следва да се подчертае, че без активната подкрепа на бизнеса, тази трансформация не би могла да бъде осъществена. На практика най-замърсяващите и енергоемки отрасли биха дали най-мащабни резултати в борбата с климатичните промени. Настоящата статия разглежда два примера на компании у нас, които поетапно и успешно внедряват устойчиви практики, чрез които намаляват въглеродния си отпечатък. Целта е до 2050 г. производствата да станат въглеродно неутрални. 

Намаляване на икономическия растеж – утопия или неизбежна промяна

Концепцията за необходимото намаляване на растежа е колкото интелектуална традиция, толкова и активистко движение. Парадигмата за свиването на икономиката набира все повече популярност от началото на 2000 г., като се стреми да предложи цялостна визия за един нов модел на социално и икономическо структуриране и политическо управление, като отговор на кризата на капитализма и екологичната катастрофа. Темата все още силно поляризира и разделя обществото, но тя носи и много интересни анализи и конкретни предложения, които дори и на моменти да звучат като утопия, печелят все повече поддръжници в един глобален контекст, който позволява все по-малко и малко опции за действие. 

Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение

Индустриалният коноп е универсално, устойчиво растение с различни приложения. Той има потенциала да предложи решение на кризата с изменението на климата, тъй като е жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Въпреки че индустриалният коноп е разпространена селскостопанска култура от древни времена, в много страни, производството му доскоро е било забранено поради асоциацията му с растения, отглеждани заради психоактивните си вещества. През 1952 г., преди да бъде забранен за отглеждане, конопът е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Бързо нарастващата популярност на конопа в Европа и Северна Америка в последните години може да се отдаде на неговия потенциал за устойчивост, както и приложението му като възобновяема суровина. Заедно с това той спестява много  вода, особено след като сушите стават все по-чести с изменението на климата.

Блокчейн технологията може да улесни внедряването и функционирането на кръговата икономика

Новите и дигиталните технологии предлагат редица конкретни решения в борбата с климатичните промени. Все повече изследвания и реализации показват техния интересен потенциал и различни възможни приложения. Изкуствен интелект, Интернет на нещата, възможностите за моделиране, които предоставят т.нар. дигитални близнаци, и блокчейн технологията са сред доминиращите теми. По-конкретно, блокчейн технологията може да улесни внедряването на принципите на кръговата икономика и да предложи отговори за кръгово преструктуриране на производствените, дистрибуторските и потребителски вериги, както и да бъде инструмент, който да стимулира промяна в поведението на хората и компаниите, поведение, съобразено с екологичните и климатичните предизвикателства.

Как българските градове могат да “позеленеят”

Павлин Стоянов от екипа ни в интервю за Капитал за това каква е неговата визия за една зелена София, необходима цел от Националния план за възстановяване и устойчивост.

Представи си кръговата икономика

Христо Панчев от екипа ни участва в предаването “Лабиринти на познанието” по БНР – Христо Ботев, където той обяснява какво е и какво не е кръгова икономика и има ли място пластмасата в кръговия модел на потребление.

ClimAlt: А вие колко отпадъци искате?

В лекция 7.2 ще изследваме как концепцията за Нулеви отпадъци може да се приложи, така че да преобразува настоящия модел на разхищението в кръгова икономика – една нова парадигма за развитие, която е благоприятна за климата, хората и природата. В последната част на лекцията са описани скрити аспекти в управлението на отпадъците, въвежда се понятието екологична справедливост и са дадени съвети за лично постигане на нулеви отпадъци.

ClimAlt: Нулевите отпадъци на практика

В лекция 7.2 ще изследваме как концепцията за Нулеви отпадъци може да се приложи, така че да преобразува настоящия модел на разхищението в кръгова икономика – една нова парадигма за развитие, която е благоприятна за климата, хората и природата. В настоящия урок са представени възможните начини за успешно прилагане на подхода Нулеви отпадъци. Ще разгледаме принципа на споделена отговорност, 10–те основни стъпки към нулеви отпадъци и показатели за оценка.

ClimAlt: От нулеви отпадъци до кръгова икономика

В лекция 7.2 ще изследваме как концепцията за Нулеви отпадъци може да се приложи, така че да преобразува настоящия модел на разхищението в кръгова икономика – една нова парадигма за развитие, която е благоприятна за климата, хората и природата. В част 1 е анализирана същността на нулевите отпадъци и тяхната връзка с кръговата икономика. Представена е йерархията на ЕС за нулеви отпадъци, както и йерархията на хранителните отпадъци, разработена от международното движение за нулеви отпадъци.