Когато фактите изчезват: Дезинформацията като новата реалност в социалните медии

• Две от най-големите дигитални платформи – X и Мета – заменят проверката на факти с практики като „бележки от общността“.
• Между юли и декември 2023 г. над 68 млн. материала в Мета, гледани в ЕС, са били означени като неверни. В резултат 95% от хората не кликват върху тях.
• В България фалшивите твърдения се разпространяват активно – страната е с най-ниската медийна грамотност в ЕС според данни от 2023 г. 
• Повишаването на медийната грамотност ограничава дезинформацията и подобрява разпознаването на манипулативно съдържание.
• Повишаването на медийната грамотност ограничава дезинформацията и подобрява разпознаването на манипулативно съдържание.

Идеалният, желателният и реалният ефект на модната индустрия върху климата

Търсенето на щастие води до шокиращо огромно количество синтетични отпадъци и превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на планетата. Импулсивните и неефективни покупки на нови дрехи, стимулирани от все по-ниските цени и качество на нарастващото производство, са най-честите причини за свръхпотребление в областта на модата. Зад интензивните покупки на дрехи обаче се крият дълбоки психологически фактори, сред които е стремежът към изграждане на идентичност. Комплексната природа на този процес затруднява намаляването на потреблението. Ключът към него е в осъзнатия и качествен подход към покупките, който може да прекъсне омагьосания кръг на неудовлетвореност, която води до генерирането на нови и нови покупки.

Зелените политики между мит и реалност

Асен Ненов от авторския ни екип и от Институт Кръгова Икономика в интервю за БНР – Програма Христо Ботев относно дезинформацията за зелените политики на фона на изминалата предизборната кампания.

Как радикалното мислене по отношение на климатичните промени се разпространява в социалните мрежи?

Социалните медии като връзка между хората подпомагат еко-активизма. Въпреки това обаче, те се явяват и един от главните канали за разпространение на дезинформация и радикално мислене. От език на омразата до крайни “инфлуенсъри”, социалните медии често стават реално пречка в борбата с климатичните промени.