„Пишем за климат“ – работилница и стипендия за журналисти

Българска фондация „Биоразнообразие“, в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България, „Климатека“ и „Фабрика за идеи“, кани действащи журналисти да станат част от еднодневната работилница „Пишем за климат” и стипендиантската програма към нея.

“Журналистика и наука за климата”

Научнопопулярната платформа Климатека, която превежда науката за климата на достъпен език, в последните месеци реализира инициатива, която цели да компенсира липсата на ефективна комуникация между журналисти и учени при отразяването на климатичните промени.

Как конспирациите за климата водят до разколебаване на ценностите и климатичните политики на глобално ниво?

Конспирациите за климата са разрастващ се феномен сред населението в България и по света. Подобни конспиративни идеи са обект на анализ в психологията, социологията и културологията. Въпреки че от научна гледна точка подобни уклони в мисленето имат обяснение, факт е, че подобни конспиративни идеи задълбочават проблема и водят до разколебаване на проактивни поведения на индивидуално ниво, както и до липса на ефективни политики в глобален план. Социалните медии и климатичният алармизъм допълнително задълбочават проблема, като в България 76% от населението разкриват, че не са запознати с българската климатична политика, а 3% дори смятат, че климатичните промени не представляват проблем.

Повишение на цените на енергията или как могат да бъдат овластени крайните потребители

Високите стандарти за намаляване на въглеродните емисии, зададени от Европейския зелен пакт, водят до провеждането на политики във връзка с климата и енергетиката. Успешният преход към чиста енергия изисква гражданите да се ангажират в процеса, да се възползват от иновативните технологии и да вземат активно участие в пазара на енергия. С цел приобщаването на потребителите на енергия към енергийния преход биват разработвани голям брой проекти и инициативи, които предлагат информация и подкрепа както на гражданите, така и на обществените организации, които работят със социално уязвими групи. Един от настоящите примери в тази посока е проект TRECE – Обучение за овластяване на потребителите на енергия. Това е европейска инициатива, насочена към облекчаване на енергийната бедност чрез повишаване на компетентността по отношение на енергийната ефективност, на производството и разходите на енергия. Проектът предлага програма за специализирано обучение под формата на отворен онлайн курс на обучение, разпределена по тематични модули. По-долу е представена структурата на тази програма, както и съдържанието на всеки един модул.

Не поглеждай нагоре: социалният механизъм на катастрофата

Статията изследва умората ни от рискове и загуба в симулакрума – сбор от симулакри, т.е. “копия, които изобразяват неща, които или никога не са имали оригинал, или вече нямат оригинал” (Голдман и Папсън, 2003) и как тя води до катастрофа. Науката, движена от капитала, ни залива със знания за рискове на всички нива, на които реагираме с отричане, за да се справим с тревожността и ужаса. Това се усилва от медиите, които влияят на субективното ни възприятие за света като измислица. Изтощени от експлоатация, загуби и тревоги, като общество сме се самоимунизирали срещу преживяването за опасност и не реагираме нито навреме, нито успешно. В инерцията си летим стремглаво към катастрофи не само като климатичната криза, но и като пандемията от COVID-19, ендемичното насилие над жени и злоупотребата с деца, бедността и засилващите се неравенства, застаряващото население. Статията е основана на анализа на серия от култови филми и използва вълнението от тях в опит за осмисляне на явленията, свързани с пренебрегването на климатичните промени.

Как се генерира невежество и кой има интерес от него – разговор с д-р Христо Панчев и д-р Павел Антонов

Христо Панчев от нашия екип в интервю за BlueLink, където разказва за това как се променя моделът за комуникация при глобалнни кризи като озоновата дупка, замърсяването на въздуха и климатичните промени, или съвременната Ковид криза

Глобални кризи и формиране на съгласие

Само десетилетие е нужно на глобалната общност да овладее проблема с изтъняването на озоновия слой. Три десетилетия обаче климатичните промени продължават да са във фокуса на международната политика, а концентрацията на парникови газове в атмосферата не спира да расте. Тук ще разгледаме фактори като семиотичния заряд, усещането за опасност и фабрикуването на невежество, и ще се опитаме да отговорим на въпроса: защо с едни глобални предизвикателства успяваме да се справим по-бързо, а с други не.

Какво е социална екология?

Социалната екология е теория и практика в социалните и психологични науки, която принадлежи към системния подход. Идеята е, че човекът е преди всичко екологично същество, т.е. той е неразривно свързан със средата си във всичките ѝ форми и мащаби. Статията разглежда измеренията на тези етични, развитийни и взаимодействени връзки, през призмата на поведението на хората по повод климатичните промени. Задачата е да разберем защо се оказва необходим този социално-екологичен подход и как и защо би могъл да работи.

Еволюция на науката за климатичните промени

Ефектите от човешката дейност върху планетарния климат са горещата тема на десетилетието, но и обект на научен интерес, датиращ на повече от два века. Да си припомним най-ранните експерименти в атмосферната наука е възможност за по-достъпно и нагледно разбиране на сложните процеси зад промяната в климата.