Идеалният, желателният и реалният ефект на модната индустрия върху климата

Търсенето на щастие води до шокиращо огромно количество синтетични отпадъци и превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на планетата. Импулсивните и неефективни покупки на нови дрехи, стимулирани от все по-ниските цени и качество на нарастващото производство, са най-честите причини за свръхпотребление в областта на модата. Зад интензивните покупки на дрехи обаче се крият дълбоки психологически фактори, сред които е стремежът към изграждане на идентичност. Комплексната природа на този процес затруднява намаляването на потреблението. Ключът към него е в осъзнатия и качествен подход към покупките, който може да прекъсне омагьосания кръг на неудовлетвореност, която води до генерирането на нови и нови покупки.

Как се отразява парламентарната криза на климатичните политики у нас?

Европа и светът са в ускорен преход към декарбонизация и дигитализация. Нормотворчеството навсякъде се задъхва пред нарастващите темпове на развитие на обществата ни и пред все по-тежките последици на климатичните промени и напреженията от глобализацията. Вече две години България няма действащ законодателен орган и правителство, които да вървят в крак с времето, и редица нормативни реформи, които трябва да се осъществят към момента, са забавени. Това повдига въпроси за адекватността на енергийния ни сектор, за способността на обществото ни да допринесе за борбата с климатичните промени и да се адаптира към променящия се свят.

Дефинирането на целите за енергия и климат до 2030 г.: да включим активно и местните власти

През 2020 г. националните планове в областта на енергетиката и климата бяха представени пред Европейската комисия (ЕК) от държавите членки. През 2023 г. ще е необходимо те да бъдат актуализирани в предварителен вариант и през 2024 г. да бъдат представени като финален вариант. В статията е представена синтезирана информация, свързана с основните компоненти от интегрирания план на България 2021 – 2030 г. Макар че тези планове са ключов стълб за постигане на целите за климата до 2030 г. и път към въглеродно неутрална Европа до 2050 г. в процеса на тяхното изготвяне рядко биват включени представители на местните и регионалните органи, макар по европейското законодателство това да се изисква. Въпреки това местната и регионалната власт е сред основните участници, които имат за задача да прилагат мерки за пестене на енергия и ограничения в полза на борбата с климатичните предизвикателства.