Зорница Спасова: Резките температурни различия и екстремните прояви на времето зачестяват

Интервю на Зорница Спасова и Елица Станева-Бритън в БНР – Програма Хоризонт относно влиянието на климатичните промени върху здравето ни.

Застрашени ли са горите на България – доц. Момчил Панайотов, дендролог

Участие на доц. Момчил Панайотов от екипа ни в подкаста на Българско рационално общество.

Климатека търси учени и експерти за създаване на съдържание

Климатека е информационна платформа за отразяване на климатичните промени, в която превеждаме науката за климата на достъпен език. Представяме анализи свързани с предизвикателствата и решенията за справяне и адаптация към климатичните промени. Желанието ни е освен да отразяваме глобалната действителност, да разглеждаме и ситуацията в България.

Метеопат ли съм? Зорница Спасова пред ФАКТИ

Интервю на Зорница Спасова от авторския ни екип за ФАКТИ относно влиянието на резките промени във времето върху здравето ни.

Защо Арктика се затопля по-бързо и какво означава това за нас?

Затоплянето в Арктика е около 3 пъти по-бързо от средното за света, а този факт се нарича полярно усилване. Само през последните 10 години районът на Арктика се е затоплил с около 0,75°C. Причините за това включват множество физически механизми, като най-същественият от тях е връзката между топенето на морския лед и допълнителното поглъщане на слънчева енергия от по-тъмната океанска вода. При най-песимистичните сценарии на IPCC, до края на века затоплянето в района вероятно ще превиши 8°C, тотално променяйки характеристиките му. Затоплянето има множество последствия – от топенето на леда и вечнозамръзналата почва в Гренландия, до ефекти върху времето в различни краища на света.

Наръчник за журналисти: Как да отразяваме екстремното време и връзката му с климатичните промени

Асоциацията на европейските журналист – България в партньорство с „Горичкa” реши да подпомогне работата на българските журналисти, като преведе на български език наръчник за отразяване на екстремното време и връзката му с климатичните промени. Първоначално помагалото е издадено от World Weather Attribution, обединение от водещи университети и учени от цял свят, и разработено от изтъкнати специалисти в областта на климата – Фредерике Ото, Импириъл Колидж, Лондон, и Бен Кларк от Оксфордски университет.

“Пасивната сграда”: архитектурен стандарт, целящ минимално потребление на енергия

Архитектурно-строителният сектор има водеща роля върху климата на Земята и потреблението на енергия: сградите са генератор на почти 40% от всички глобални въглеродни емисии и заедно с транспортния сектор, двата отрасъла са с най-висока консумация на енергия в Европейския съюз, със стойности от около 28% спрямо общото потребление. В същата връзка е необходимо архитектурата и строителството на сгради да претърпят трансформация в посока създаване и реализиране на устойчиви идеи и проекти, целящи оптимизиране на енергийното потребление и използването на природни ресурси, а също и подобряване на жизнения комфорт, намаляване на финансовите разходи, както и опазване на природата. Концепцията за „Пасивна сграда“, която представлява сграда без активни отоплителни уреди, може да бъде ключ към минималното потребление и енергийна независимост. Това е глобален стандарт, който е единственият път за постигане на заложените стандарти в българското законодателство за изпълнение на всички нови сгради с „почти нулево потребление на енергия“ от началото на 2024 г.

Къде се наблюдават най-сериозни катаклизми?

Интервю на Николай Петков от авторския ни екип в предаването “Социална мрежа” по NOVA TV относно екстремните метеорологични явления.

Истинските неща идват отвътре

Представяме съвместен материал на д-р Надежда Ангелова с Ани Коджаиванова от БНР – Радио София. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Зимите не са това, което бяха

Интервю на д-р Симеон Матев за БНР – Радио Видин относно промяната на зимния сезон и отчетените рекорди за България и Европа.