Зорница Спасова: Резките температурни различия и екстремните прояви на времето зачестяват
Интервю на Зорница Спасова и Елица Станева-Бритън в БНР – Програма Хоризонт относно влиянието на климатичните промени върху здравето ни.
Интервю на Зорница Спасова и Елица Станева-Бритън в БНР – Програма Хоризонт относно влиянието на климатичните промени върху здравето ни.
Участие на доц. Момчил Панайотов от екипа ни в подкаста на Българско рационално общество.
Климатека е информационна платформа за отразяване на климатичните промени, в която превеждаме науката за климата на достъпен език. Представяме анализи свързани с предизвикателствата и решенията за справяне и адаптация към климатичните промени. Желанието ни е освен да отразяваме глобалната действителност, да разглеждаме и ситуацията в България.
Интервю на Зорница Спасова от авторския ни екип за ФАКТИ относно влиянието на резките промени във времето върху здравето ни.
Затоплянето в Арктика е около 3 пъти по-бързо от средното за света, а този факт се нарича полярно усилване. Само през последните 10 години районът на Арктика се е затоплил с около 0,75°C. Причините за това включват множество физически механизми, като най-същественият от тях е връзката между топенето на морския лед и допълнителното поглъщане на слънчева енергия от по-тъмната океанска вода. При най-песимистичните сценарии на IPCC, до края на века затоплянето в района вероятно ще превиши 8°C, тотално променяйки характеристиките му. Затоплянето има множество последствия – от топенето на леда и вечнозамръзналата почва в Гренландия, до ефекти върху времето в различни краища на света.
Асоциацията на европейските журналист – България в партньорство с „Горичкa” реши да подпомогне работата на българските журналисти, като преведе на български език наръчник за отразяване на екстремното време и връзката му с климатичните промени. Първоначално помагалото е издадено от World Weather Attribution, обединение от водещи университети и учени от цял свят, и разработено от изтъкнати специалисти в областта на климата – Фредерике Ото, Импириъл Колидж, Лондон, и Бен Кларк от Оксфордски университет.
Архитектурно-строителният сектор има водеща роля върху климата на Земята и потреблението на енергия: сградите са генератор на почти 40% от всички глобални въглеродни емисии и заедно с транспортния сектор, двата отрасъла са с най-висока консумация на енергия в Европейския съюз, със стойности от около 28% спрямо общото потребление. В същата връзка е необходимо архитектурата и строителството на сгради да претърпят трансформация в посока създаване и реализиране на устойчиви идеи и проекти, целящи оптимизиране на енергийното потребление и използването на природни ресурси, а също и подобряване на жизнения комфорт, намаляване на финансовите разходи, както и опазване на природата. Концепцията за „Пасивна сграда“, която представлява сграда без активни отоплителни уреди, може да бъде ключ към минималното потребление и енергийна независимост. Това е глобален стандарт, който е единственият път за постигане на заложените стандарти в българското законодателство за изпълнение на всички нови сгради с „почти нулево потребление на енергия“ от началото на 2024 г.
Интервю на Николай Петков от авторския ни екип в предаването “Социална мрежа” по NOVA TV относно екстремните метеорологични явления.
Представяме съвместен материал на д-р Надежда Ангелова с Ани Коджаиванова от БНР – Радио София. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.
Интервю на д-р Симеон Матев за БНР – Радио Видин относно промяната на зимния сезон и отчетените рекорди за България и Европа.