Алергии към полена и сезонни промени в температурата на околната среда

Растенията са организми, зависими в своето развитие от сезонните промени в температурата на околната среда. Сумата на ефективните температури е показател, който можем да използваме и е приложим към всеки такъв организъм. Този показател характеризира фазата на развитие на растението и е индикатор на неговия биологичен часовник. Използвайки го, ние можем да прогнозираме с голяма точност и прецизност кога ще настъпи всяка фаза от неговото развитие. Този показател е обект за изучаване от страна на фенологията като наука. Освен в пряката дейност, свързана с работата на фермера, показателят може да се ползва и в помощ на хората, страдащи от алергии към полени, за които фазата на цъфтежа и поленоотделянето е най-важното събитие от гледна точка на защитата на здравния им статус. Промените в климата засягат развитието на различните растителни видове, измествайки времето за протичане на различните фенологични събития. Точното им прогнозиране, чрез методите на агрометеорологията, може да улесни не само работата на полето, но и живота на хората страдащи от поленови алергии.

Еволюция и ефекти на международните финансови механизми за справяне с климатичните промени

След началото на XXI век държавите, които участват в Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), основават поредица от нови и ориентирани към климатичните проблеми финансови механизми. Това постепенно води до изменение на дейностите, свързани с климатичните промени. Фокусът вече не е единствено върху намаляване на въглеродните емисии (смекчаване), а върху признаване, че развиващите се държави ще имат нужда от помощ в своята подготовка да се справят с въздействието на климатичните промени (адаптация). Развитието и растежът на международното финансиране в посока справяне с климатичните промени може да се свържат и с друга важна тенденция – подобрената възможност на многостранни банки и редица международни организации за развитие да разширят своята дейност по адаптация и към смекчаване на климатичните промени. Така, може да се каже, че наблюдаваме възникването и оформянето на режимен комплекс, в който много глобални институции участват в търсенето на решения на глобалния проблем.

Мит: Повече въглероден диоксид в атмосферата може да повлияе само по благоприятен начин върху растенията

За да растат, растенията се нуждаят от 3 основни неща: слънчева светлина, вода и въглероден диоксид. Но това не означава, че повече въглероден диоксид ще е от полза за растенията. Макар и някои експерименти да показват положително въздействие върху растенията при по-висока концентрация на CO2, резултати от други показват, че повишени концентрации на газа могат да причинят вреди. Освен това увеличените концентрации на CO2 водят до изменения на климата – повишение на глобалната температура, промени в режимите на валежите и увеличение на честотата и силата на екстремни метеорологични явления, а последствията от тях върху растенията са преобладаващо негативни.

“Перспективи за декарбонизация и устойчивост” – събитие с участието на Климатека

На 28 март 2022 г. съвместно със “За Земята” и WWF България и проведохме уебинар за журналисти, посветен на последния доклад на IPCC относно смекчаването на климатичните промени и на финалния Национален план за възстановяване и устойчивост.

Николай Петков: трябва да действаме за промените в климата СЕГА

Николай Петков от екипа ни в интервю за списание GoBio по въпросите за смекчаването на климатичните промени.

Включи се в събитието ни „Парников (д)ефект“ на 28 април

Включи се в съвместното събитие на Ratio и Климатека – Парников (д)ефект на 28 април от 20 ч. В дискусията ще участват климатологът д-р Симеон Матев и икономистите д-р Мария Трифонова и д-р Мария Манолова от екипа на Климатека. С тях ще дискутираме защо е важно да се постигне въглеродна неутралност и каква е ролята на човешките емисии върху климата? Какво може и следва да се случи, за да намалим емисиите и да овладеем най-тежките сценарии за климатичната криза. Късно ли е и има ли оптимистичен сценарий?

Март 2022 г. – вероятно това е най-студеният месец март от началото на века у нас

Март 2022 г. беше по-топъл от обичайното, с големи положителни месечни аномалии в Централна и Южна Азия, с рекордно високи месечни температури в Индия, а площите с морски лед в Антарктида бяха на второто си най-ниско равнище. По-студено от обичайното беше в Близкия Изток, в Южна и Източна Европа, като Атина и Истанбул отново бяха затрупани от сняг.

Предимства на биологичното земеделие

Храната е най-мощното “лекарство” за ума и тялото и ние я консумираме ежедневно. В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие. Какво представлява органичното земеделие? Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата. В тази публикация ще се докоснем до органичното производство и ще отговорим на въпросите кои са положителните страни на това направление и защо принципите му са припознати като метод за борба с климатичните изменения?

“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

Над 2000 вида са с изместен ареал поради промените в климата

Николай Петков от нашия екип в интервю за предаването “Нашият ден” на програма “Христо Ботев” на БНР относно най-важното от новия доклад на Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени – IPCC.