2024 г. е първата година, която премина прага от 1,5 °C

• 2024 г. е най-горещата в историята на метеорологичните наблюдения, като надминава предишния максимум от 2023 г. и е с 1,6 °C по-топла от средното за края на 19 век.
• Рекорди бяха отчетени и за температурата на морската вода, количеството топлина в океаните, водната пара в атмосферата и др.
• Дългосрочната тенденция на затопляне се дължи основно на човешкия фактор, но явлението Ел Ниньо временно допълнително повиши температурите.
• 2024 г. е и най-топлата в Европа, с 1,47 °C над климатичните норми и с 0,28 °C по-гореща от предишния рекорд от 2020 г.
• В България 2024 г. също е най-топлата от поне 1930 г. насам със средна температура около 2,1 °С над климатичните норми. Зимата и лятото също са рекордно топли.

Каква е връзката между затлъстяването и климатичните промени?

• Индустриализацията, урбанизацията и моторизираният транспорт допринасят за глобалното затопляне, и засилват епидемията от затлъстяване, защото стимулират нездравословното хранене и намаляват физическата активност.
• Екстремните метеорологични явления често компрометират реколтите и рязко повишават цената на храната, което води до консумация на по-евтини и нездравословни продукти.
• Увеличеното телесно тегло води до по-заседнал начин на живот, който изисква по-голямо потребление на енергия и ресурси.
• Хората със затлъстяване страдат по-често от здравословни проблеми, а това натоварва здравната система и увеличава въглеродния ѝ отпечатък.

Кои са 10-те най-екстремни метеорологични явления от 2024 г.? 

• Екстремните събития през изминалата година са подсилени от промените в климата и явлението Ел Ниньо.
• „Хелийн“ е най-смъртносоният ураган в Атлантическия океан от 2017 г. до сега и дори надминава Катрина от 2005 г.
• Екстремните събития не подминават и нашия континент, като най-сериозни са наводненията в Централна Европа и Валенсия от есента.
• Горещите вълни са вече новото нормално, а най-сериозните от тях са в Северна Америка и Южна Азия.
• Икономическите щети от екстремни явления са нараснали с 19% за последните 2 години спрямо предходните 8 .

Климатичните промени и здравето са двете лица на една криза

– COP29 е втората конференция на ООН, която поставя на сцената на преговорите въпроса за здравето. Под мотото на СЗО „Здравето като аргумент за климатични действия“ форумът подчертава как екстремното време застрашава живота, поминъка и бъдещето на поколения. 
– Миналата година Южна Европа беше по-засегната от свързани с горещината заболявания, горски пожари, суша, хранителна несигурност и лайшманиоза (паразитно заболяване, разпространявано чрез ухапване от заразени пясъчни мухи), а Северна Европа беше по-засегната от увеличаването на хранителните разстройства и броя на кърлежите. 
– Населението на Субсахарска Африка и Южна Азия вероятно ще понесе основната тежест – там ежегодно се очаква да има над 10 млн. жертви на изменението на климата до 2050 г., а икономическата цена на въздействието върху здравето ще достигне между 8,6-20,8 трилиона щатски долара, според различните сценарии на затопляне.
– Науката постави България на второ място в Европа по смъртност, свързана с жегите за изминалата година. 

След втората най-топла есен досега, светът е на път към нова рекордно гореща година

– Вече е сигурно, че 2024 г. ще бъде първата година, през която повишението на средната температура на Земята е над 1.5 °C – над определената граница от Парижкото споразумение за климата.
– Изминалите есен и месец ноември се нареждат като вторите най-топли в историята на глобалните метеорологични наблюдения, след съответните през 2023. г. 
– Средната температура над Европа през есента на 2024 г. е третата най-висока, с 1,25 °C над нормата за сезона.
– Температурите през есента в България бяха близки до обичайните, като отчетохме най-студения ноември от 2012 г. насам.

Бивш член на СМО в Женева пред Радио “Фокус”: Има повишена вероятност екстремните метеорологични явления да станат по-чести

Димитър Иванов от авторския ни екип в интервю за Радио “Фокус” относно подготвеността на държавите за справяне с екстремните метеорологични явления.

Валенсия ни разкри как екстремно метеорологично явление се превръща в бедствие

През изминалите седмици, медиите разказваха за Испания с апокалиптични картини и трагични сведения за стотици загинали хора и огромни щети. Какво всъщност е ДАНА и каква е връзката ѝ с климатичните промени? DANA не е име на циклон, а сложно метеорологично явление, което, подсилено от изменящия се климат, се превръща в мащабно бедствие. Метеоролозите разполагат с все по-съвършени средства да прогнозират опасните явления, но системите за ранно предупреждение се провалят, когато институциите не си взаимодействат. Средиземноморският басейн ще става все по-често сцена на перфектни бури. Тези прогнози засягат и България заради влиянието на Черно море и планините, което налага спешен анализ на риска и мерки за справяне. Инфраструктурата ни не е планирана за „новото нормално“, необходими са спешни адаптационни мерки, за да избегнем още по-мащабни икономически щети и загуба на живот.

Позицията на научната общност: Хората са водеща причина за климатичните промени

Съвременните промени в климата се дължат почти изцяло на човешките дейности, най-вече поради изгарянето на изкопаеми горива — позиция, подкрепяна от мнозинството водещи научни институции по света. От друга страна, мнението, че климатичните промени не са главно причинени от човешка намеса, се поддържа от отделни групи и лица, често мотивирани от политически, идеологически или икономически интереси. Техните аргументи обикновено акцентират върху естествената климатична променливост и поставят под въпрос валидността на научния консенсус относно антропогенното въздействие върху климата. В тази статия ще разгледаме доколко обосновано е твърдението, че учените, изучаващи климатичните промени, са убедени в основната роля на човешкия фактор за съвременните климатични промени.

Зоопарковете се ангажират с климатичните промени – какви са условията у нас?

Павел Василев от авторския ни екип в интервю за Bulgaria on air относно потенциалната роля на зоопарковете в опазването на климата и околната среда.

Соргото – древната култура, която предлага решения за земеделието

Прекалено дълго време политиците, учените и веригите за доставки са се фокусирали върху култури, които изискват големи количества вода и изтощават почвите, оставяйки фермерите уязвими на климатични кризи и хронично недохранване. Въпреки това, съществуват алтернативи. Соргото и други древни, издръжливи зърнени култури могат не само да задоволят глобалното търсене на храна и хранителни вещества по рентабилен начин, но и да подобрят поминъка на фермерите, като същевременно защитават жизнените екосистеми на нашата планета. Сред всички зърнени култури, соргото е най-топлолюбивото и устойчиво на суша растение. То е способно да оцелее при екстремни условия, като температури над 30°C и продължителни засушавания, адаптирайки растежа си в отговор на неблагоприятната среда. Дори без напояване, соргото дава задоволителни добиви в полупустинни райони, което го прави ключов ресурс за земеделие в условията на променящия се климат.