Ключовата роля на съда: от обещания към климатична отговорност

Как съдебната практика отваря вратата за климатично правосъдие и в България

2026: годината на климатичния завой в България?

Уроците от 2025 г. и ключовите стъпки към по-прозрачна, научно обоснована климатична политика през следващата година

Пресечните точки между климата и миграцията в България – отвъд статистиките

Лозунгът “всички сме мигранти” придобива нов заряд в резултат от многопосочното взаимодействие между климатичната криза и глобалните миграционни процеси 

Чистата енергия среща реалния живот: една история от Хасковско

Четири стъпки за успешен диалог: как местните общности и инвеститор във ВЕИ парк стигат до работещо решение за двете страни

Ноември под лупа: за слабия COP30, тревожните научни сигнали и единствения глобален успех

От предупреждения за прегряването на планетата, през слабото представяне на COP30 и , до надеждата от озоновата дупка

COP30: Големи обещания, малък напредък

Нови фондове и инициативи, но емисиите продължават да растат

Климатично правосъдие: какво казва Хага и какво следва за България?

Съвещателното становище на Международния съд на ООН поставя историческа основа за климатичното правосъдие – и предизвиква България да действа

Климатичните промени добавиха 1 месец на опасни горещини за 4 милиарда души по света

• 4 млрд. души по света или половината от световното население са преживели поне 1 допълнителен месец (30+ дни) с екстремно топли дни поради изменението на климата. Това сочат данни от нов доклад, изследващ нарастващия брой дни с екстремни горещини през последната година.
• В 195 държави климатичните промени най-малкото са удвоили броя на дните с екстремно високи температури в сравнение със свят без изменение на климата.
• България изживя най-горещото си лято през 2024 г. За периода 1 май 2024 – 1 май 2025 г. всеки 5-ти ден у нас е бил с необичайно висока температура. Климатичните промени са добавили 33 необичайно топли дни.
• Идентифицирани са 4 събития с по-високи температури от обичайните, засягащи България, като през едно от тях, през септември 2024 г. температурите са били с почти 5 °C над нормата за периода, а друго, което се е случило през юни миналата година, е станало 11 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
• От всички държави, Аруба е преживяла най-много дни с екстремни горещини — 187 дни. Без изменението на климата, гражданин на Аруба би преживял само 45 такива дни.

ООН: Всеки 1°C повече води до 4,7% ръст на домашното насилие

• Учени изследват има ли пикове и спадове в различните сезони при проявите и случаите на домашно насилие, както и връзката между проявите на агресия и високите температури. Темата става все по-значима и актуална в контекста на глобалното затопляне.
• ООН предупреждава, че климатичните промени засилват социалния и икономическия стрес, който е причина за повишените нива на насилие срещу жени и момичета и може да допринесе до 10% ръст на насилието до края на века.
• Още през 1842 г. е въведен т. нар. „термичен закон“ в криминалистиката, според който престъпленията срещу личността, включително домашното насилие, се увеличават през лятото.
• При сценарий със затопляне с 2°C, 40 млн. повече жени и момичета вероятно ще стават жертва на домашно насилие ежегодно до 2090 г. При сценарий на затопляне с 3,5°C – този брой скача повече от два пъти – т.е. над 80 млн.повече.
• При горещи вълни през лятото в Мадрид случаите на фемицид от интимен партньор нарастват с до 28%, установява дългогодишно проучване. 

Какви са рисковете за новия живот в новата климатична реалност?

• Високите температури ускоряват репродуктивното стареене при жените и понижават качеството на сперматозоидите при мъжете.
• Горещите вълни, пожарите и наводненията увеличават риска от спонтанни аборти, преждевременни раждания и ниско тегло на новородените. Четири или повече последователни дни на екстремни горещини са свързани с 2% по-висок риск от преждевременни раждания и 3% по-висок риск за ранни раждания.
• Бременните жени са особено уязвими към горещините поради физиологичните промени през бременността и често поемат допълнителен риск, ако работят на открито – проучване в Индия показва, че при жените, работещи при високи температури, рискът от мъртво раждане или спонтанен аборт е 2 пъти по-висок.
• Векторно-преносимите заболявания като малария и зика, стимулирани от глобалното затопляне, представляват сериозна заплаха за бременните жени – маларията е причина за 25% от майчината смъртност в Субсахарска Африка, а вирусът Zika води до тежки увреждания на плода.
• Все повече хора преразглеждат желанието си да имат деца – близо 30–38% от младите американци смятат, че климатичните промени трябва да се вземат предвид при семейното планиране.