Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?

“За момента България разполага с достатъчно пресноводни ресурси, но разчита почти изцяло на 25% от пресноводните си ресурси, които се формират в резултат на баланса между валежи и изпарение на територията на страната, докато другите 75% се дават от река Дунав и имат по същество транзитен характер. Климатичните промени могат да доведат до риск от възникване на водни дефицити”, до този извод стигнаха проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов, които представиха днес пред журналисти анализ за състоянието на водните ресурси в България. Организатор на събитието “Мит ли е, че България е богата на водни ресурси?” е научнопопулярната платформа Климатека, която представя пред обществото изследвания на български учени по темите климатични промени, биоразнообразие, зелени политики и др. На събитието днес проф. Гачев и д-р Симеонов разгледаха как влияят промените в климата върху водния баланс в страната. 

Януари 2024 г.: Светът записа поредния рекорд

Рекордите продължават и през 2024 г., като месец януари е осмият пореден месец с рекордно висока средна глобална температура, като е бил и с 1,66 °C по-топъл от прединдустриалния период, което означава, че през последните 12 месеца светът премина границата от заложените 1,5 °C в Парижкото споразумение. Въпреки че феноменът Ел Ниньо започва да отслабва, той все още продължава да поддържа рекордно високи температури на Световния океан. През януари 2024 г. имаше големи температурни контрасти, както по време, така и по място. В Европа месечните температури бяха близо до нормата, като бяха отчетени -43 °C в Швеция и над 30 °C в Испания, а Шотландия измери най-високата си януарска температура. В България за седми пореден път имаше топъл януари, като средната месечна аномалия за страната е била около 1,7 °C. Най-голяма стойност на месечната аномалия е отбелязана в Западен и Централен Предбалкан, където тя е била над 3 °C.

Как радикалното мислене по отношение на климатичните промени се разпространява в социалните мрежи?

Социалните медии като връзка между хората подпомагат еко-активизма. Въпреки това обаче, те се явяват и един от главните канали за разпространение на дезинформация и радикално мислене. От език на омразата до крайни “инфлуенсъри”, социалните медии често стават реално пречка в борбата с климатичните промени.

Все по-високи температури и рекорди – това ли е новото нормално?

Д-р Симеон Матев представи рекордите по света през изминалата 2023 г. и обясни причините за тях

Вече няма съмнение – 2023 г. ще бъде най-топлата година

Данните показват, че ноември 2023 г. е поредният най-топъл месец в света. Бразилия записа нов топлинен рекорд, като имаше и горещи вълни в Африка и Южна Америка. Дневната аномалия на средната глобална температура, макар и за кратко, надхвърли 2 °C. В Европа месецът беше топъл, но с големи контрасти – с температури от минус 33 °C до плюс 35°C. Топлата есен в България доведе до форсмажорни обстоятелства, като във втората половина на месеца, само в рамките на седмица, през страната преминаха два необичайно силни циклона, които предизвикаха обилен снеговалеж, гороломи, бурни ветрове, причиниха много материални щети и отнеха човешки животи. По света ноември се нарежда в поредицата от рекордно топли месеци, които започнаха от юни тази година и освен, че 2023 г. ще е най-топлата, има голяма вероятност да бъде и първата година с аномалия над 1,5 °C от доиндустриалните нива. 

Ще се увеличават бурите и едрите градушки, а есента ще е все по-топла

Д-р Симеон Матев в интервю с Диян Иванов от в-к Сега относно очакваните промени на климата в България и възможностите за приспособяване. 

Октомври 2023 г.: Топлите рекорди нямат край

2023 г. е все по-близо до това да бъде определена като най-топлата година. За отминалите 10 месеца от годината средната температура върви с темпове по-големи от рекордно топлите до момента 2020 и 2016 г. Месечната аномалия за октомври надхвърля 1,7 °C над доиндустриалната епоха. Антарктическият лед продължава да е на рекордно ниско ниво, докато температурата на Световния океан е рекордно висока. В Амазония високите температури и продължителната суша заплашва екосистемите, а Италия отбелязва най-топлия октомври, докато Скандинавието се покри със сняг по-рано от нормалното. Топлите фьонови ветрове доведоха до горещ октомври и в нашата страна. Във Варна е регистриран нов рекорд за максимална температура през октомври от 34,2 °C.

Септември 2023 г. е най-топлият в метеорологичната история на Европа и света

Редица европейски страни записват най-топлия си септември, като на места месецът е бил по-топъл от юни. Има нови европейски рекорди за 24-часови и месечни суми на валежа. В Западна Австралия също е регистриран най-топлият септември. В Южна Америка безпрецедентният топъл период продължава. Температурата на морската вода на Световния океан също продължава да е рекордно висока. Антарктическият лед остава с най-ниска площ в редицата с данни. В България месецът е бил най-топлият за последните 28 години, а средното затопляне на септември за последните 30 години е с половин градус.

Лятото счупи световните температурни рекорди

Август 2023 г. е бил рекордно топъл и се оказва, че това е вторият най-горещ месец на Земята поне от 1850 г. насам. Месецът е бил най-топъл в метеорологичната история на 13% от площта на Земята. В Перу, Япония, Карибите, Мексикански залив и Хонг Конг са отчетени рекордно високи стойности на средната месечна температура. Милано в Италия вече има нов рекорд – за най-горещ ден в 260-годишната си метеорологична история. В България това е третото най-горещо лято за последните 44 години. С изтичането на август приключи и летният климатичен сезон, като според данните лятото на 2023 г. е най-горещият сезон на Земята, поне откакто се правят метеорологични измервания, а в България е третото най-горещо лято за последните 44 години.

Юли 2023 г. – най-топлият месец на Земята поне от 1850 г.

Месец юли 2023 г. е бил най-топлият в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка. 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури, а под 1% – с рекордно ниски. Земята вече има „нов“ най-горещ ден и това е 6 юли 2023 – със 17,08 °C. А почти всички дни след 3 юли т.г. подобряват най-високата средна глобална температура до момента от 16,8 °C, която е била отчетена на 13 юли 2016 г. Продължителните горещи вълни в Северна Америка, Африка, Азия и Южна Европа са причина за екстремно високи температури, достигащи и надхвърлящи 50 °C, както и за здравната, земеделска и енергийна криза в засегнатите региони. Твърде вероятно е без човешко влияние върху климата, горещини с такива мащаби да не се случват. В нашата страна месецът е бил по-топъл от нормалното, но с дълга гореща вълна.