Южният полюс се затопля по-бързо от останалата част на света

Ново изследване публикувано вчера (29.06.2020 г.) показа, че температурите на Южния полюс се повишават значително през последните 30 години. Покачването е с около 0,61 ± 0,34 ℃ на десетилетие, което е около три пъти над средното затопляне на глобално ниво. В резултат от направените анализи е установено, че през 2018 г. в станция Амундсен-Скот (фиг. 1), разположена на самия Южен полюс, както и в руската станция Восток, са отчетени рекордни температури с +2,4 ℃ по-високи от средната стойност за периода 1981-2010 г.

Интензивните валежи – зачестяващи явления в условията на климатични промени

Климатичните промени влияят не само върху температурите на въздуха и на океанската вода, но и върху валежите и техните основни характеристики. Към момента има множество данни за вече осъществило се нарастване на глобалната температура на Земята и предстоящо такова. При валежите не се наблюдава толкова ясна тенденция към нарастване на годишните валежни суми. Установена е обаче тенденция към нарастване на интензивността на валежите и зачестяване на екстремните валежи, които оказват негативен ефект върху природата и обществото.

Мит: Глобалното затопляне не съществува, защото температурите през зимата в по-голяма част от земното кълбо са отрицателни

Основни свойства на времето са неговото непостоянство и променливост. В метеорологията времето се разбира като състоянието на атмосферата в точно определено време и място, докато климатът характеризира режима на времето за дадено място или район, определен въз основа на многогодишни наблюдения. Следователно всяко метеорологично състояние трябва да се разглежда в по-широк исторически контекст.

Въглеродният диоксид и климатът

Парниковият ефект е известен отдавна, но делът на парниковите газове се променя постоянно. Въглеродният диоксид вече достига нива на концентрация съизмерими с някои далечни геоложки епохи. Според повечето научни организации, антропогенната дейност е основна причина за повишаването на нивата на парникови газове. Пряката връзка между концентрацията на тези газове и температурата на въздуха говори за все по-ускорени темпове и на глобалното затопляне.

Мит: Кравите отделят повече парникови газове, отколкото транспорта

Животновъдството представлява около 18% от антропогенните емисии на парникови газове, но това не са само емисии от храносмилателната система на говедата. Най-големият дял на емисиите, свързани с отглеждането на добитък, идва от обезлесяването. Отделянето на газове от кравите са няколко процента от общите ни емисии на парникови газове.

Мит: Екстремните метеорологични явления не са следствие от глобалното затопляне

Глобалното затопляне увеличава риска от проява на екстремни метеорологични явления. Това се дължи на естествените механизми и процеси, които регулират климата. Това се потвърждава от наблюдения, показващи силна връзка между повишаването на температурата и увеличаването на честотата на тези явления.

Кратък преглед на климатичните промени от Рождество Христово до днес

Климатичните условия се характеризират с постоянни промени. И ако в началото на предишното хилядолетие температурите са били толкова високи, че са позволили на викингите да завладеят Гренландия, то в средата му настъпва обрат и се оформя един мини ледников период. За сегашното хилядолетие е характерно постоянно повишение на температурите и достигане на стойности, които не са достигани през изминалите повече от 200 години.

Климатичните модели и затоплянето на Земята

Климатичните модели представляват опит за симулиране на сложните процеси в атмосферата в софтуерна среда. Първите модели са разработени през 70те години на ХХ век с цел прогнозиране на климатичните промени при трайна тенденция към повишаване на концентрацията на парникови газове в атмосферата. Недостатъците и несъвършенства на тези модели водят до нееднакви резултати в прогнозираното затопляне на земната повърхност, което служи като инструмент за хората, отричащи климатичните промени. В същото време едно ново изследване доказа, че климатичните модели предоставят надеждни данни за промените в климата.

Какво е изменение на климата

Климатичните промени са неизменна част от ежедневието ни. Още от древността хората са наблюдавали промените във времето. По-задълбочено по тази тематика започва да се говори от средата на миналия век, като постепенно изследванията в тази област стават по-изчерпателни. Чрез различни методи са възстановени климатичните особености на различните геоложки и исторически епохи. За по-детайлно изследване на климата могат да се използват данни от инструменталните измервания с давност 200-250 години. В последно време се налагат различни термини, като климатични колебания, климатични изменения, климатични трендове и т.н, а най-широко е използван терминът „глобално затопляне“.

Мит: За да спрем глобалното затопляне, просто трябва да посадим повече гори

Защитата на горите и залесяването няма да компенсира увеличаващите се въглеродни емисии. Още повече, засадените днес дървета след няколко десетилетия може да бъдат част от по-топла климатична зона, на която те може да не отговарят. Въглеродът, натрупан в горите, ще се върне в атмосферата поради пожари или нахлуване на вредители.