Април 2021 г. – отново по-топъл от обичайното, но най-студен за последните 6 години

Тази година април е поредният по-топъл от нормалното месец, но тенденцията за по-малки по-стойност положителни аномалии, започнала от края на миналата година, се запазва. В Европа и Австралия средните температури са по-ниски от обичайните, докато в големи части на Африка и Азия е било по-топло от нормалното. В Арктика морският лед продължава да покрива по-малки площи от нормалното, докато около Антарктида се наблюдава стабилизиране на ледената покривка около обичайните нива.

Март 2021 г. – отново по-топъл от обичайното, но най-студен за последните 6 години

Тази година месец март има най-големи аномалии на едни и същи континенти – в централните части на Азия са отбелязани големи положителни отклонения, а в същото време в Северен Сибир са отчетени големи отрицателни аномалии. Подобни различия има и от двете страни на Антарктическия полуостров – западно е значително по-студено от нормите, източно е чувствително по-топло.

Защо 2020 година е най-топлата в Европа

От 80-те години на миналия век насам, всяко следващо десетилетие е по-топло от предходното и поставя нов рекорд за най-топло десетилетие 
Изминалата 2020 година е с най-голяма положителна аномалия в големи части от Арктика и Сибир, където има места с до 7 °C по-високи от обичайните температури. В Европа най-големите отклонения от нормата са отчетени на Скандинавския полуостров, като в Швеция и Норвегия това е най-топлата година в инструменталната им история.

Декември 2020 г. – шестият най-топъл декември в глобален мащаб

Декември 2020 г. е най-топлият от началото на века в България, петият най-топъл в Европа и шестият най-топъл в света. Над Скандинавския полуостров положителните аномалии продължават, докато големи части на Азия бяха с температури по-ниски от нормалното. Концентрацията на морски лед е третата най-ниска от 1979 г., докато тази в Арктика е близка до нормалната.

Снегът намалява

Снежната покривка от една страна е резултат от климатичните условия на дадено място, а от друга самата тя е фактор за формиране на климата. Климатичните промени и по-специално повишението на температурите оказват негативно влияние върху качеството и количеството на снега. В северното полукълбо масата на снега намалява, особено силно в Северна Америка и по-слабо в Евразия. Има места и като Източен Сибир, където се наблюдава увеличение на количеството сняг. В нашата страна по-съществено снегът намалява в планинските райони.

Ноември 2020 г. – най-топлият в инструменталната история

Тази година ноември е с най-високите средни температури в глобален аспект, като отново най-голяма положителна аномалия има в Арктика и Сибир. В нашата страна средните температури бяха около нормата. Европа отчита най-топлата есен в историята, а концентрацията на морски лед в Арктика е на второ място по най-малка площ.

Какво е „климатична справедливост“

Всекидневно ставаме свидетели на последиците от климатичните промени – опустошителни пожари, урагани и бури, наводнения и засушавания. Климатичните промени макар и с различни проявления се случват навсякъде и засягат всеки един от нас. Но не всеки един е засегнат еднакво и докато последиците за едни могат лесно да бъдат преодоляни, то за други по-уязвими групи от обществото те могат да бъдат катастрофални. Това поражда необходимостта да се гледа на климатичните промени не само от екологична гледна точка, но и от политическа, етична и социална и икономическа. Именно с тези въпроси се занимава и „климатичната спаведливост“ (climate justice).

Застрашени местообитания в България. Част 2: Тревни и храстови

Промените в климата са част от заплахите за редица местообитания в страната ни Статията е продължение на темата за климатичните…

Климатични промени и отговорност

Онлайн дискусия търси отговор на въпроса: Кой носи отговорност за климатичните промени?

Климатичните промени и шоколадът

Най-добри условия за отглеждане на какаови насаждения има в някои региони с постоянна температура и висока влажност, разположени до 20 градуса от двете страни на екватора. Климатичните промени до 2050 година ще повишат температурите и ще променят режима и количеството на валежите. Това ще намали чувствително площите подходящи за отглеждане на какаови растения, като очакванията са за намаление на добивите и повишаване на цената на какаото.