Съставните събития са комбинация от екстремни събития, които често имат по-силни и тежки въздействия

Съставните събития представляват едновременното или последователното настъпване на 2 или повече екстремни метеорологични явления, което води до увеличена опасност за хората и природата. Много от големите катастрофи, свързани с времето и климата, имат комплексен характер. За района на Европа се наблюдава нарастване на случаите на горещи вълни и сухо време, интензивни валежи в комбинация с градушки и/или силен вятър. Очаква се честотата и сериозността на тези сложни явления да се увеличат със засилването на изменението на климата. Разбирането на тези взаимодействия е от решаващо значение за ефективното управление на риска от бедствия и стратегиите за адаптация.

В България нарастват интензивните валежи, а те са най-честата причина за наводненията у нас

Нараства и рискът от екстремни наводнения, които могат да се превърнат в бедствия, ако не сме подготвени Година след трагичните…

Юли 2024 г. е вторият най-топъл юли в света, в Европа и у нас

Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Горещите вълни са сериозно изпитание за здравните, социалните и природните системи в целия свят

Световната здравна организация (СЗО) определя изменението на климата като най-голямата заплаха за общественото здраве през 21-ви век. Най-многобройни са жертвите на горещите вълни, в сравнение с тези при други екстремни метеорологични явления, които вкупом зачестяват с променящия се климат. Според различни оценки в Европа, горещините са причина за между 91 и 99% от всички свързани с времето смъртни случаи. Според СЗО горещите вълни са се оказали 30 пъти по-смъртоносно явление, отколкото е смятано първоначално. В 74% от държавите към здравните служби се подава метеорологична информация, но едва 23% от тях я използват с цел опазване на общественото здраве при горещо време. 

България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно

В разгара на лятото сме, буквално. България е потънала в тежка и интензивна гореща вълна от повече от седмица, а големи части от страната горят. Все по-често чуваме за нови и различни рекорди, които “подобряваме” всеки следващ ден. Отвъд рекордните температури, обаче стоят печални статистики и човешки съдби. Климатичните промени имат различни проявления, но едно от тях е локално нарастване на екстремните метеорологични явления. Горещите вълни са най-смъртоносния метеорологичен феномен, а с настъпващите промени в климата тяхната честота, интензивност и продължителност се увеличава. Изследванията показват, че броят на горещите дни в България нараства, като екстремно високите температури са особено чести след 1985 г. Горещите вълни имат редица последствия, включително здравни, икономически, социални, и за околната среда. Важно е да се предприемат мерки за адаптация, както в други европейски държави. Препоръчва се съставянето на План за действие за защита на населението от горещини и въвеждането на системи за ранно предупреждение, които могат да спасяват животи.

Светът преживя най-топлия юни през последните 144 години

Месец юни 2024 е тринадесетият пореден рекордно топъл месец в света. Горещините в Близкия изток взеха повече от 1000 човешки живота. 50 °C в Судан и Египет. Световният океан продължава да има рекордно висока температура вече 15 поредни месеца. Бяха отчетени температури под нормата в Южна Америка, а Атлантическият океан замръзна по Патагонското крайбрежие. В същото време нивото на антарктическият лед е с 16% по-малко от средното.През юни беше отчетена необичайна интензивна гореща вълна на Балканите с температура до 45 °C. У нас отбелязахме най-топлия юни за повече от 140 години. В съвремието средната температура през месец юни в България се е увеличила с малко над градус, като най-съществено е това затопляне в планинските райони и в Софийския регион, където повишението на температурите е около 1.5 °C

Последните 12 месеца се оказаха рекордно топли за света

Регистрирахме най-топлия май месец в глобален план. Средната световна температура за последните 12 месеца (юни 2023 г. – май 2024 г.) е най-високата в инструменталната метеорологична история, с 0,75°C над средната за периода 1991 – 2020 г. и 1,63°C над средната за прединдустриалния период 1850 – 1900 г. Месец май е бил най-топлият май в Обединеното Кралство, Мексико и Латинска Америка. В Югоизточна Азия горещините предизвикаха редица проблеми от екологично и социално-икономическо естество. В Пакистан и Индия горещините бяха особено интензивни, достигайки температури от 52.3 °C. В Европа беше регистриран третият най-топъл месец май. В България месецът беше със средни температури под нормата, като това е първият по-студен месец, спрямо нормите от една година насам. Въпреки това за последните 30 години средната температура за месец май в страната се е повишила с приблизително половин градус, като повишението е най-голямо в планинските райони, Софийско и по Черноморието.

Има ли място темата за климата и енергетиката в изборите “2 в 1”?

Европейските избори ще имат ключово значение, като ще определят правилата и дневния ред на цяло едно поколение. Темата за климата и енергетиката е една от основните линии в окото на предизборна кампания. Зелената сделка и различното разбиране за живота, климата, енергетиката и бъдещето остават на дневен ред, но по всяка вероятност темпът на прилагането им ще бъде различен, особено в държавите от Източна Европа. Зелените партии вече не са единствените, които отстояват екологични и климатични приоритети. От друга страна, в цяла Европа се наблюдава възход на крайнодесните популисти, който се очаква да бъде затвърден, като в резултат в ЕП може да се появи популистка дясна коалиция с мнозинство за първи път, което вероятно ще се противопостави на амбициозните действия на ЕС за справяне с изменението на климата. Най-големите политически последици от изборите за Европейски парламент през 2024 г. вероятно ще се отнасят до екологичната политика. “Европа на две скорости” – концепцията за различни нива на интеграция между държавите членки на ЕС, изглежда все по-възможен сценарий. За България залогът е 2 в 1 – европейски и парламентарни избори на 9-ти юни, но темите за климата и енергетиката липсват като приоритетни сред българските избиратели. 

Регистрирахме най-горещия април – поредицата от световни рекорди продължава

Април 2024 г. чупи глобалните температурни рекорди за 11-ти пореден месец. Април предложи големи контрасти – от подобрени студени рекорди в Швеция, до нови топли рекорди в Израел. Имаше горещи вълни с голям ефект върху населението в Югоизточна Азия. Месецът беше силно наднормен в Северна Канада. Температурата на Световния океан продължава да е най-топла за пореден месец. В България април започна с летящ старт и летни температури от 34, 5 С. В края на месеца обаче температурите се покачиха, което балансира средните температури и въпреки това месецът е вторият най-топъл април през новия век у нас. На връх Ботев (2 376 m) на 16 април се стигна до пълно стопяване на снежната покривка, като на тази височина е прецедент.

Горещ март 2024 г. – месецът донесе летни температури и счупи нови рекорди

Месец март 2024 г. се оказа рекордно топъл в целия свят, с аномалия спрямо прединдустриалния период от 1.68 °C, като тази стойност е значително по-висока от заложеното в Парижкото споразумение. Месецът беше рекордно топъл в Германия и Нидерландия, а в в Австрия кайсиите цъфтяха рекордно рано. Най-голяма положителна аномалия е отбелязана в Източна Канада, Гренландия и Източен Сибир. Горещото и сухо време ограничи корабоплаването по Панамския канал. Температурата на морската вода остана рекордно висока. В България месец март също беше по-топъл от нормалното, като краят на месеца беше белязан с екстремно топло време, като на много места среднодневната температура превишаваше нормата с повече от 10 °C.