Февруари 2023 г. – петият най-топъл в света

Февруари 2023 г. е поредният месец с по-високи средни температури от нормалното в съвременната метеорологична история. Месецът беше наглед спокоен в метеорологично отношение, без масови екстремни прояви, засягащи големи площи, но зад него се крият нови „върхове“ в климатологията. Големи части от Европа и Азия регистрираха положителни аномалии. Антарктида отчита най-малко количество морски лед, Индия регистрира най-топлият февруари, а в голяма част от Алпите безснежието достигна нови измерения.

В Европа е отчетен третият най-топъл януари от 1991 г. насам, в Испания и Франция температурите достигнаха плажни стойности от 24,9 °C

Януари 2023 г. започна с подобрени „топли“ месечни рекорди в много страни на Европа, Канада, Мексико и източните щати на САЩ, също бяха значително по-топли от нормата. По същото време в Сибир отчетоха -62 °C, в Австралия за пореден месец е по-студено от обичайното. Поднормени са средните температури и в Гренландия и Централна Азия. В Антарктида площта на морския лед е рекордно малка от началото на измерванията. В България температурите също бяха наднормения, както в цяла Европа, като за някои станции в Северна България това е вторият най-топъл януари, а за тези в Южна България е по-скоро трети или четвърти най-топъл януари от началото на века.

Симеон Матев: 2022 е втората най-топла година в Европа

Интервю на д-р Симеон Матев от авторския ни екип относно изминалата 2022 г. като втората най-топла година в Европа.

2022 г: Рекордни горещини в Европа, Старият континент се затопля най-бързо

2022 г. беше рекордно топла година за страните от Западна Европа. Данните показват, че на повечето места по Земята средните температури за 2022 г. са били по-високи от средните. Голяма положителна аномалия се отбелязва и в Гренландия, и в Арктика, но поднормени средни температури е имало в Австралия, Канада и Южна Америка, защото 2022 г. мина под знака на Ла Ниня, която има временен охлаждащ ефект върху средната глобална температура. Ел Ниньо обаче се завръща и прогнозите сочат, че по всяка вероятност 2023 г. ще бъде още по-топла от 2022 г.

Какви са причините за психологическото ни дистанциране от климатичните промени?

Психологическото дистанциране е феномен, който кара хората да възприемат далечни явления като по-абстрактни. Според теорията на конструалното ниво, психологическата дистанция може да се наблюдава на няколко нива, включително времево, социално, пространствено и хипотетично. Подобно психологическо дистанциране се наблюдава и по отношение на климатичните промени, резултат на човешка дейност. Интересно е, че комуникацията за този проблем чрез научни данни може да скъси подобна дистанция. За жалост, дезинформацията и алармизмът водят до обратния ефект: отдалечаване и бездействие.

Ноември 2022 г. – у нас бяха регистрирани типично летни максимални температури от 25 до 30 °C

За последните 10 г. средните температури в Европа са се повишили чувствително с 0,59 °C  Симеон Матев е автор в…

Европа записа най-топлия месец октомври

Октомври 2022 г. счупи множество „горещи“ рекорди в различни части на света. Европа преживя най-топлия октомври, като средните месечни температури във Франция, Австрия и Швейцария са били най-високите в тяхната метеорологична история. В същото време продължиха интензивните валежи и наводненията в Австралия. Потвърдиха се и данните за рекордна концентрация на силния парников газ метан. В България средните температури също са били по-високи от обичайните. Трендът на повишение на средните месечни температури през октомври в България за последните 22 г. е бил 0,33 °C на десетилетие.

Каква е връзката между климатичните промени и психичното здраве?

От хронични състояния като детска астма до инфекциозни заболявания като малария, климатичните промени, ускорени от човешка дейност, имат пряко и непряко влияние върху здравето на човек. Докато последствията върху физическото здраве са очевидни и добре документирани, често психичното състояние на човек и връзката му с климата биват загърбени и стигматизирани. Ето защо все повече хора и учени наблягат върху значението на състояния като климатична тревожност, скръб и депресия. България не е изключение. На фона на ураганните бури у нас, психолози открито заговарят за екзистенциалната криза, пред която жертвите, изгубили домовете и поминъка си, се намират. Нуждата от изразяване на богатата гама от емоции (включително вина, гняв, отчаяние и отвращение), породени от климатичните промени, е от изключително значение, защото индивидуалните преживявания на човек се отразяват силно на социално ниво.

Септември 2022 г. – у нас месецът предложи много динамично, а в няколко периода – и опасно време

Септември 2022 г. е бил най-топъл в Гренландия с превишение на нормата с повече от 8 °C. В някои райони на САЩ и Канада са измерени най-високите температури за септември. Хонг Конг също има нова най-висока септемврийска температура. В по-голямата част на Европа и Австралия средните температури са били поднормени. В Арктика минимумът на площта с морски лед е по-близо до средните стойности, отколкото до рекордно ниските нива.

Август 2022 г. – най-топлият в Европа

Август 2022 г. е бил много топъл в западните райони на Канада, САЩ и Югоизточен Китай. Опустошителни наводнения в Пакистан и тежки суши в Европа и Китай предизвикаха социално-икономически проблеми. Поднормени температури бяха отчетени в Централна Азия. Площта на морският лед в Антарктида е на второто си най-ниско ниво, докато в Арктика е далеч от рекордите.