Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате

Във финалния ден на конференцията за климатичните промени беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Сред успехите на конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд “Загуби и щети”, който трябва да компенсира бедните засегнати страни. От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C. 

Какво представлява зеленият преход и възможен ли е той у нас? 

Светът поетапно осъзнава необходимостта от бърза промяна към устойчиво развитие и зелен преход на цялата своя икономика. Нашата страна ясно заявява своята позиция и ангажираност по темата, като следва да се подчертае, че без активната подкрепа на бизнеса, тази трансформация не би могла да бъде осъществена. На практика най-замърсяващите и енергоемки отрасли биха дали най-мащабни резултати в борбата с климатичните промени. Настоящата статия разглежда два примера на компании у нас, които поетапно и успешно внедряват устойчиви практики, чрез които намаляват въглеродния си отпечатък. Целта е до 2050 г. производствата да станат въглеродно неутрални. 

Какво да очакваме от COP28 или преговори за климата в петролна държава

COP28 вероятно ще бъде най-посещаваната конференция по измененията на климата досега. Очаква се да бъдат обсъдени много въпроси, с цел най-накрая да се подсигури ограничаването на глобалното затопляне до не повече от 1,5°C. През изминалите месеци се състояха различни събития на ООН, които определиха темите за конференцията, но има опасения, че войните в Газа и Украйна биха подкопали усилията, а освен това COP28 ще се състои в петролна държава с авторитарен режим. За първи път тази година България ще участва със свой павилион на конференцията, с надеждата да получи домакинството на COP29 догодина. Всичко това идва в момент, в който глобалната температура и концентрация на парникови газове са на рекордно равнище, а реалистичният времеви хоризонт за изпълнение на Парижкото споразумение е почти приключил.

Възможен ли е справедлив преход в завладяната енергетика на България?

Следващите години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на справедлив преход в България, който да осигури преминаването към нисковъглеродна икономика, високотехнологични решения и към демократизация на енергийната система. Затварянето на въглищните топлоелектрически централи (ТЕЦ) е безспорно най-голямото предизвикателство пред осъществяването му, тъй като формират голям дял от общото производство на електроенергия. Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията, поетапното затваряне на въглищните ТЕЦ може да се случи без рискове за сигурността на електроенергийните доставки и ще понижи цената на електроенергията с поне 25% до 2030 г. За да отговори ефективно на предизвикателствата пред въглищните региони, България трябва да възприеме по-всеобхватен подход, основан на активното включване на гражданите в процеса, анализ на данни и системни политики в редица сфери.

Каква е равносметката от климатичната конференция в Египет?

Конференцията за климатичните промени в Египет – COP27 продължи по-дълго от предвиденото, като на последния ден от срещата делегатите подписаха документ, който “приветства” създаването на фонд “Загуби и щети”. Засега обаче документът има основно пожелателен характер, а извън него останаха много въпроси като определянето на нови, по-амбициозни цели на държавите за намаляване на емисиите от парникови газове. В същото време някои страни като САЩ и Бразилия обявиха нови мерки и цели.

Защо е важно да бъдат ограничени невидимите емисии на метан от добив и пренос на изкопаеми горива?

Боян Зафиров от екипа ни участва в интервю за БНР Благоевград, където разказва за значението на емисиите на метан от газопреносните системи.

Нови изследвания регистрират невидими емисии на метан от добив и пренос на изкопаеми горива

През последните десетилетия повишаващите се концентрации на метан и ефектите, които предизвиква парниковият газ в атмосферата, привлякоха вниманието на научната общност и международните организации, отговорни за смекчаването и адаптацията към климатичните промени. Същевременно, емисиите на метан от добив и пренос на изкопаеми горива са един от основните антропогенни източници и са слабо регулирани, а тяхното количество – подценено. Чрез съвременни методи и технологии за дистанционни наблюдения в глобален мащаб бяха разкрити съществени количества емисии по цялата верига на добив и транспорт на изкопаеми горива. Теренни изследвания разкриват възможността за множество по-малки, но продължителни емисии от газопреносната система на европейските държави. Възможността подобни емисии да оказват влияние върху концентрациите на метан на територията на България бе подкрепена и от изследване със спътникови данни за идентифициране на горещи точки, където обичайно се наблюдават по-високи концентрации на метан.

“Перспективи за декарбонизация и устойчивост” – събитие с участието на Климатека

На 28 март 2022 г. съвместно със “За Земята” и WWF България и проведохме уебинар за журналисти, посветен на последния доклад на IPCC относно смекчаването на климатичните промени и на финалния Национален план за възстановяване и устойчивост.

“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

ClimAlt: Еволюция на енергийните източници

Видеото е част от поредицата ClimAlt, която цели да повиши информираността по темите за климатичните промени. Лекция 2.1 е на тема потребление на енергия и емисии – ще научите повече за една от основните причини за климатичните промени, а именно – потреблението на енергия за отопление и други енергийни нужди и услуги – подгряване на вода, осветление, използване на електроуреди и др. В това видео е направен исторически преглед на производството и потреблението на енергия – от древността до съвремието. Обсъждат се последствията и устойчивостта на енергията от изкопаеми горива.