Соларна революция: България удвои фотоволтаичните си мощности за две години

Мария Трифонова 11 September 2025

Между 2022 и 2024 г. България преживя соларен бум – само през 2023 г. бяха въведени над 1300 МВт нови мощности, а в определени часове слънцето вече покрива до 80% от потреблението. Това води до по-ниски разходи, по-ниски емисии и по-чист въздух. Съществуват и рискове от дисбаланс в енергийната система поради доминиращото участие на соларни мощности, което подчертава необходимостта от по-балансиран микс с включване на други видове ВЕИ, както и от по-активно гражданско участие в енергийния преход. Климатека поиска коментар за анализ на данните и тенденциите от експерта д-р Мария Трифонова.

Интегрираният план за енергетика и климат: Подводните камъни заложени в политиките за отопление и охлаждане

Петко Ковачев 20 May 2025

• Секторът „Отопление и охлаждане“ (2О) задоволява ежедневните нужди на хората от енергия в домовете им. В по-широк смисъл той обхваща и всички останали сгради: административни, обществени, производствени и др.

• Близо 2 милиарда климатици работят по целия свят – 70% са в жилищния фонд, охлаждането е един от водещите двигатели на нарастващото търсене на електроенергия.

• Секторът има голям потенциал за развитието на чисти и достъпни решения. До 2030 г. България планира 44% от енергията за отопление и охлаждане да идва от ВЕИ, а до 2050 г. този дял да нарасне до ¾ от сектора.

• В България липсват официални статистически данни за енергийните потоци за отопление и охлаждане, и свързаните с тях разходи.

• Цялостната ситуация в момента е притеснителна: остарял сграден фонд, инвестиции в енергийна ефективност без видими резултати и липса на данни и прогнози за отоплението и охлаждането. Това води до по-ниско качество на живот и високи сметки за гражданите.

• Проблемите са решими, но трябват политическа воля, прилагане на най-добрите практики и ефективно използване на ограничените финансови ресурси, включително привличане на лични финанси от гражданите и фирмите.

Какви са рисковете за новия живот в новата климатична реалност?

Зорница Спасова 28 April 2025

• Високите температури ускоряват репродуктивното стареене при жените и понижават качеството на сперматозоидите при мъжете.
• Горещите вълни, пожарите и наводненията увеличават риска от спонтанни аборти, преждевременни раждания и ниско тегло на новородените. Четири или повече последователни дни на екстремни горещини са свързани с 2% по-висок риск от преждевременни раждания и 3% по-висок риск за ранни раждания.
• Бременните жени са особено уязвими към горещините поради физиологичните промени през бременността и често поемат допълнителен риск, ако работят на открито – проучване в Индия показва, че при жените, работещи при високи температури, рискът от мъртво раждане или спонтанен аборт е 2 пъти по-висок.
• Векторно-преносимите заболявания като малария и зика, стимулирани от глобалното затопляне, представляват сериозна заплаха за бременните жени – маларията е причина за 25% от майчината смъртност в Субсахарска Африка, а вирусът Zika води до тежки увреждания на плода.
• Все повече хора преразглеждат желанието си да имат деца – близо 30–38% от младите американци смятат, че климатичните промени трябва да се вземат предвид при семейното планиране.

ЕК представи амбициозен План за достъпна енергия: какво означава това за България?

Георги Стефанов 28 February 2025

• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години.
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората.
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.

Пътната карта за климатична неутралност: малкото камъче, което е на път да обърне милиарди евро за климатични решения

Петко Ковачев 19 February 2025

• Според Европейската комисия, приемането на Пътна карта за климатична неутралност от Народното събрание е неотменимо изискване.
• Продължаващото забавяне на приемането ѝ спира инвестиции за гражданите, бизнеса и публичните сектори.
• Справедливият преход на въглищните региони също е в опасност.
• Парите са блокирани в три финансови инструмента — Механизмът за възстановяване и устойчивост, Фондът за справедлив преход и REPowerEU.

Какво е антропоцен и станаха ли хората геоложка сила?

Димитър Иванов 31 January 2025

Антропоценът е изцяло нов етап от историята на планетата, в който хората са движещата сила, която изменя околната среда – необратимо.
Въпреки отхвърлянето му като официална единица в геоложката скала на времето, антропоценът ще продължи да се използва като безценно описание на човешкото въздействие върху земната система.
„Голямото ускорение“ започнало от 50-те години на миналия век е период на резки изменения на множество планетарни фактори, които са от критично значение за нас и климата.
Антропоценът все повече влияе върху психичното ни състояние, особено на по-младите.
Една от проявите на това влияние е соласталгията, „тъгата по дома, която изпитваме, докато все още сме у дома“.

COP29 постигна цел за финансиране в размер на 300 млрд. долара, но попарва надеждите на най-бедните

Николай Петков 26 November 2024

– Постигнато беше съгласие за увеличение на парите за мерки по климатичните промени за развиващите се страни до 300 милиарда долара на година до 2035 г., но те са значително по-малко от изискваната сума от 1,3 трилиона долара.
– Представителите на развиващите се държави и гражданския сектор определиха резултата като разочароващ и дори като предателство.
– Беше решено поставяне на начало на пазарите за въглеродни кредити.
– За трета поредна година липсва прогрес по ограничаване на затоплянето на планетата.
– За разлика от миналата година, никъде в приетите текстове не се споменава историческата цел от COP28 за „преход извън изкопаемите горива” и изобщо терминът „изкопаеми горива” не присъства никъде.

Превръща ли се COP29 в зелено прикритие за петролната индустрия?

Зорница Спасова 22 November 2024

Срещите на върха за климата се провеждат вече 29 години, но едва през последните две, благодарение на продължителния натиск от гражданското общество, присъстващите на конференцията бяха задължени да декларират кого представляват. Новите правила за регистрация разкриха много лобисти, които вероятно са присъствали на предишните срещи инкогнито и години наред са саботирали усилията на международната климатична общност. На тазгодишната конференция присъстват 1773 лобисти на компании за изкопаеми горива, най-често делегирани като представители на бизнеса. Броят им е по-голям от общия брой на делегациите от 10-те най-уязвими страни от изменението на климата. Заради това глобалният Юг, представители на ООН и гражданското общество излязоха с декларация за реформи в избора на председателство и участие в конференцията.

COP29: борба за пари за климата

Николай Петков 15 November 2024

В Баку, Азербайджан се провежда най-голямата годишна конференция за климатичните промени – COP29. Централна тема е актуализацията на финансирането на мерки за смекчаване и адаптация към климатичните промени за развиващите се държави – цел заложена в Парижкото споразумение. През първите 3 дена на COP29 се проведе среща на върха на световните лидери, като до този момент се постигна съгласие за правилата за въглеродните кредити. Фактът, че форумът отново е под домакинството на петролна държава с авторитарно управление, остава проблемен. За втора поредна година България има собствен павилион и участва с официална делегация от 72-ма души, водена от президента Румен Радев

Успех или провал беше COP28? Зависи кого ще попитате

Николай Петков 14 December 2023

Във финалния ден на конференцията за климатичните промени беше приета първата глобална оценка на напредъка на страните по Парижкото споразумение, като за първи път в историята на преговорите беше включена цел за преход от изкопаемите горива. Сред успехите на конференцията беше и приетото споразумение за утрояване на възобновяемата енергия и за удвояване на енергийната ефективност до 2030 г., подписано от над 120 държави, включително и от България. Също така, беше поставено началото на фонд “Загуби и щети”, който трябва да компенсира бедните засегнати страни. От друга страна, на този етап обаче няма нито една държава, която да си е поставила достатъчно амбициозни цели, които да допринесат за ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C.

За нас

Бързи връзки

Тагове