Еволюция и ефекти на международните финансови механизми за справяне с климатичните промени

След началото на XXI век държавите, които участват в Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), основават поредица от нови и ориентирани към климатичните проблеми финансови механизми. Това постепенно води до изменение на дейностите, свързани с климатичните промени. Фокусът вече не е единствено върху намаляване на въглеродните емисии (смекчаване), а върху признаване, че развиващите се държави ще имат нужда от помощ в своята подготовка да се справят с въздействието на климатичните промени (адаптация). Развитието и растежът на международното финансиране в посока справяне с климатичните промени може да се свържат и с друга важна тенденция – подобрената възможност на многостранни банки и редица международни организации за развитие да разширят своята дейност по адаптация и към смекчаване на климатичните промени. Така, може да се каже, че наблюдаваме възникването и оформянето на режимен комплекс, в който много глобални институции участват в търсенето на решения на глобалния проблем.

Институционализация на климатичните промени в глобалната политика

След средата на ХХ век политическите лидери започват да говорят по-активно за опазване на околната среда и планетата. Едва в края на 80-те и началото на 90-те години обаче въпросът за климатичните промени започва да се разглежда в глобалната политика и то като само един от много проблеми свързани с околната среда. Постепенно климатичните промени се превръщат в приоритет на различни международни политически форуми. Сред някои от опорните точки в историческото развитие на този процес са Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Протоколът от Киото и Парижкото споразумение относно изменението в климата. Въпреки развитието в тази насока, голямото предизвикателство пред политическите лидери днес е как да използват създадените институционализирани пътища по ефективен начин и да постигнат припокриване между заложени цели и реални действия.

ClimAlt: Правни казуси: някои примери за съдебни дела за климата

В лекция 6.1 ще се спрем на идеята за климатична справедливост: нейната история, действащи лица и съдебни спорове. В края на лекцията ще научим какви са основните правни принципи, с които се обосновават съдебните дела за климата. Ще разгледаме и конкретни случаи в Холандия, Пакистан, САЩ и Норвегия.

ClimAlt: Съдебни дела за климата

В лекция 6.1 ще се спрем на идеята за климатична справедливост: нейната история, действащи лица и съдебни спорове. В този урок са представени целите и същността на съдебните дела за климата.

ClimAlt: Климатична справедливост – въведение

В лекция 6.1 ще се спрем на идеята за климатична справедливост: нейната история, действащи лица и съдебни дела. В този видео-урок ще разберем защо е необходима климатичната справедливост, какво е климатичен дълг и ще се запознаем с произхода на движенията за климатична справедливост.

ClimAlt: От устойчивото развитие до международни климатични споразумения – част 2

Тази част на курса представлява увод в политиките около климата. Направен е преглед на историята на нарастващата загриженост за околната среда през XX век, международните конференции за климата и околната среда. Във втората част на лекцията ще проследим историята на процесите по преговори за климата – конференциите на страните (COP) и основни споразумения. Ще обърнем и специално внимание на срещата на високо равнище за Земята през 2012 г. в Рио де Жанейро, Бразилия.

ClimAlt: От устойчивото развитие до международни климатични споразумения

Тази част на курса представлява увод в политиките около климата. Направен е преглед на историята на загрижеността за околната среда, международните конференции за климата и околната среда. Във настоящото видео ще разберем повече за това как се е формирала осъзнатостта на екологичните проблеми през втората половина на ХХ век и за първите международни срещи за околната среда.

Парадоксът на Джевънс и въглеродната неутралност

Все по-ефективните технологии, оказва се, не намаляват глобалния разход на ресурси и енергия. Точно обратното. Този противен на привидната логика и сетивата ни “парадокс” е познат отдавна и въпреки това продължава да бъде причина за стратегически грешки с последствия върху природата и климата, културата и качеството ни на живот.

Зелената сделка и усилията на ЕС за декарбонизация на икономиката през последните десетилетия

„Европейската зелена сделка“ е резултат от дългогодишни усилия в разработването и приложението на политики за устойчива трансформация към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот за гражданите на ЕС през последните три десетилетия. Реализирането ѝ ще доведе до коренно преобразуване не само на всички икономически сектори, но и на ежедневието на хората. Усилията, целящи предотвратяването на промените в климата на ЕС, стават все по-амбициозни, а с тях се зараждат и нови предизвикателства. Последователното и прецизно планиране е надежден инструмент по пътя към осъществяването на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.

Международни политически стратегии за справяне с климатичните промени: еволюция на Протокола от Киото

Въпреки редица политически, социални и икономически предизвикателства, през последния четвърт век се правят политически усилия в насока формулиране на работещи международни стратегии за справяне с климатичните промени. Като такава стратегия може да се разглежда и Протоколът от Киото. След като ключови страни по протокола не спазват своите ангажименти, се стига до формулирането на Парижкото споразумение относно изменението в климата. Негова цел е ефективно да замени Протокола от Киото. Парижкото споразумение се стреми да разпределя открито и справедливо ангажиментите между развити и развиващи се страни, а България – като страна-членка на Европейския съюз, трябва да допринася за постигането на общите цели, заявени от съюза.