Какви са водещите изводи от изминалите доклади на IPCC

Наскоро открихме още едно чудесно обобщение на шестия оценъчен доклад на IPCC: IPCC Explainer или IPCC интерпретацията на докладите от Джон Ланг. Ланг е юрист в областта на политиката и науката за околната среда. А страстта му е да комуникира науката. Представяме ви неговите инфографики, които, както той отбелязва, ви спестяват доста “вдигане на тежести”, защото 7-те доклада в рамките на шестия оценъчен доклад тежат 28 кг.

IPCC – възможности за по-активно включване на научната общност в панела

Домакинството на България може да подобри регионалните климатични инициативи, да послужи като катализатор за местни и регионални инициативи за климата, да повиши обществената осведоменост и да повлияе на политиката чрез пряко взаимодействие с глобални експерти. 

Образователната игра “Климатична фреска” или какво ни казва тя за климата

Много са методите на образованието за устойчиво развитие (ESD), като само малка част от тях адресират изменението на климата. Един такъв метод е Климатичната фреска – работилница под формата на игра, създадена от френския специалист по климата Седрик Рингенбак. Работилницата се базира изцяло на научните доклади на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC). С помощта на комплект от 42 илюстровани карти и опитен фасилитатор, участниците в работилницата научават най-важното за изменението на климата по леснодостъпен начин в рамките на 3 часа. Серия от Климатични фрески ще бъдат проведени като съпътстващи събития към 61-вата пленарна сесия на IPCC от 26 юли до 2 август.

Сесията на IPCC в София е възможност за наши учени да се включат в диалога и да се ангажира българското общество

София ще бъде домакин на важна среща на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) през месец юли, което е важно постижение на българската дипломация. Тази сесия ще бъде най-дългата в историята на панела, като по време на нея ще се вземат решения за структурата на следващите доклади на панела. Ще бъдат организирани и паралелни събития по време на срещата, чиято цел е да ангажират и българската научна общност и други заинтересовани страни. Статията обобщава и основни факти за IPCC.

IPCC: Светът има едва 7 години, за да намали емисиите си наполовина

В синтезирания доклад на IPCC за пореден път се привлича вниманието върху ефектите от климатичните промени и безспорната човешка роля в тях. Според панела, настоящите усилия за изпълнение на целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C от Парижкото споразумение са все още крайно недостатъчни, а възможността за постигането ѝ все повече намалява. Изборът и действията ни в настоящото десетилетие са ключови и ще имат въздействие върху климата и околната среда сега и за хиляди години напред.

Опустиняването: Какво представлява и какви са рисковете за света?

Приблизително 1/3 от сушата на Земята е заета от пустини. Опустиняването е процес на широка разпространена деградация на земята в сухи райони, вследствие от естествени процеси или такива, които са пряко или косвено предизвикани от човека. В момента процеси на опустиняване се наблюдават в някои райони на света, но те не са повсеместни. В условията на климатични изменения обаче съществува риск за значително разширение на сухите земи в бъдеще, което би имало неблагоприятни последствия за хората и околната среда.

“Перспективи за декарбонизация и устойчивост” – събитие с участието на Климатека

На 28 март 2022 г. съвместно със “За Земята” и WWF България и проведохме уебинар за журналисти, посветен на последния доклад на IPCC относно смекчаването на климатичните промени и на финалния Национален план за възстановяване и устойчивост.

Николай Петков: трябва да действаме за промените в климата СЕГА

Николай Петков от екипа ни в интервю за списание GoBio по въпросите за смекчаването на климатичните промени.

“Сега или никога”: какви са възможностите за смекчаване на промените в климата?

В най-новия доклад на IPCC са разгледани възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени. Според него, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. Понастоящем нивата на емисиите са с рекордни стойности, но те трябва да достигнат своя пик не по-късно от 2025 г., след което трябва да започнат да намаляват. Нужни са повече инвестиции в областта на възобновяемата енергия – през последните 10 г. има съществен спад в цените ѝ. Прилагането на технологии за улавяне на въглерод от атмосферата изглежда неизбежно, но трябва внимателно да бъдат отчетени негативните отражения върху земите.

Над 2000 вида са с изместен ареал поради промените в климата

Николай Петков от нашия екип в интервю за предаването “Нашият ден” на програма “Христо Ботев” на БНР относно най-важното от новия доклад на Междуправителствената експертна група на ООН за климатичните промени – IPCC.