Може ли икономиката да се вмести в границите на планетата?
Oт икономиката на поничката до кръговия модел – какви алтернативи има на идеята за безкраен икономически растеж и могат ли те да помогнат срещу климатичната криза?
Oт икономиката на поничката до кръговия модел – какви алтернативи има на идеята за безкраен икономически растеж и могат ли те да помогнат срещу климатичната криза?
Красивият букет е продукт на глобализиран пазар с високи въглеродни емисии и интензивна употреба на ресурси
Изкуственият интелект има реален физически и климатичен отпечатък, макар да изглежда само „виртуален“.
Зад всяко запитване стои енергоемка инфраструктура от центрове за данни, работещи денонощно.
Една отделна заявка има минимален ефект, но милиардите ежедневни запитвания превръщат AI в сериозен енергиен фактор.
Само ChatGPT обработва над 2,5 млрд. запитвания дневно – ръст от 2,5 пъти за по-малко от година, което се равнява на близо 1 трилион запитвания годишно.
AI може да бъде част от климатичното решение, но без прозрачност и мерки днес той е и част от проблема.
Новият му меморандум разбуни научната общност с послания, които някои определят като подвеждащи и дори контрапродуктивни преди COP30.
Излезе нов европейски доклад за икономическите щети от климатичните промени – Dry-roasted NUTS. Данните показват тревожни тенденции за България и поставят страната сред най-засегнатите в целия Европейски съюз. Климатека потърси мнението на експерта Генади Кондарев, който обобщава какво значат данните и изводите от документа за страната ни.
Български компании вече прилагат принципите на кръговата икономика и доказват, че устойчивото развитие не е европейска директива, а реална възможност за растеж и конкурентоспособност на местния пазар.
„Зиро Уейв“ (био крекери от остатъчен малц), „Насекомо“ (протеинов фураж от органични отпадъци чрез насекоми) и „Йеттел България“ (рециклиране на електронни отпадъци) демонстрират различни подходи към устойчивостта – от стартъпи до утвърдени корпорации.
Устойчивите бизнес модели не само намаляват отпадъците и въглеродните емисии, но и подобряват икономическата ефективност, увеличават пазарния дял и създават нови работни места.
Финансовият сектор играе ключова роля, като зелени кредити и ипотечни продукти насърчават инвестиции в енергийно ефективни решения и устойчиви технологии.
Най-бърз растеж у нас отбелязват стартъпите, изцяло изградени върху кръгови принципи, утвърдените компании постепенно адаптират процеси към устойчиви практики, а това гарантира дългосрочна стабилност.
България все още изостава в сравнение с водещи европейски държави по данъчни стимули, зелени финансови инструменти и регулаторни рамки, но нарастващият интерес на потребителите и предприемаческата активност създават благоприятна среда за устойчив преход.
• Секторът „Отопление и охлаждане“ (2О) задоволява ежедневните нужди на хората от енергия в домовете им. В по-широк смисъл той обхваща и всички останали сгради: административни, обществени, производствени и др.
• Близо 2 милиарда климатици работят по целия свят – 70% са в жилищния фонд, охлаждането е един от водещите двигатели на нарастващото търсене на електроенергия.
• Секторът има голям потенциал за развитието на чисти и достъпни решения. До 2030 г. България планира 44% от енергията за отопление и охлаждане да идва от ВЕИ, а до 2050 г. този дял да нарасне до ¾ от сектора.
• В България липсват официални статистически данни за енергийните потоци за отопление и охлаждане, и свързаните с тях разходи.
• Цялостната ситуация в момента е притеснителна: остарял сграден фонд, инвестиции в енергийна ефективност без видими резултати и липса на данни и прогнози за отоплението и охлаждането. Това води до по-ниско качество на живот и високи сметки за гражданите.
• Проблемите са решими, но трябват политическа воля, прилагане на най-добрите практики и ефективно използване на ограничените финансови ресурси, включително привличане на лични финанси от гражданите и фирмите.
• „Чистата индустриална сделка“ е новата рамка за икономическо развитие, която надгражда и допълва Европейската зелена сделка.
• Предвижда се до 2030 г. изкопаемите горива да представляват под 20% от енергийния микс на ЕС. Това е само след 5 години.
• Внедряването на ВЕИ ще създаде нови работни места и ще увеличи доходите на хората.
• По-евтината енергия ще намали разходите на бизнеса, ще повиши конкурентоспособността му и ще подкрепи преодоляването на енергийната бедност.
• България ще намали зависимостта си от въглища и вносни горива чрез възобновяема енергия, с което ще помогне на индустрията, отоплението, икономиката и устойчивото развитие
• В динамичния и глобален свят, в който живеем, мнозина повярваха, че някой или нещо може да спре зелената енергийна трансформация в Европа и по света.
Търсенето на щастие води до шокиращо огромно количество синтетични отпадъци и превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на планетата. Импулсивните и неефективни покупки на нови дрехи, стимулирани от все по-ниските цени и качество на нарастващото производство, са най-честите причини за свръхпотребление в областта на модата. Зад интензивните покупки на дрехи обаче се крият дълбоки психологически фактори, сред които е стремежът към изграждане на идентичност. Комплексната природа на този процес затруднява намаляването на потреблението. Ключът към него е в осъзнатия и качествен подход към покупките, който може да прекъсне омагьосания кръг на неудовлетвореност, която води до генерирането на нови и нови покупки.
Световната здравна организация (СЗО) определя изменението на климата като най-голямата заплаха за общественото здраве през 21-ви век. Най-многобройни са жертвите на горещите вълни, в сравнение с тези при други екстремни метеорологични явления, които вкупом зачестяват с променящия се климат. Според различни оценки в Европа, горещините са причина за между 91 и 99% от всички свързани с времето смъртни случаи. Според СЗО горещите вълни са се оказали 30 пъти по-смъртоносно явление, отколкото е смятано първоначално. В 74% от държавите към здравните служби се подава метеорологична информация, но едва 23% от тях я използват с цел опазване на общественото здраве при горещо време.