ВЕИ подпомагат енергийната независимост и по-ниските цени на енергията

Енергийният сектор има ключово влияние върху климата, тъй като генерира повече от 74% от общите емисии на парникови газове чрез производството на енергията, необходима за индустрията, транспорта, публични и жилищни сгради, и на практика всичко. Енергията е приложима навсякъде и без нея не бихме могли да задоволим и най-дребните си нужди като да си направим кафе, да се стоплим или да използваме хладилник. Ето защо нейната разполагаемост и цена имат толкова огромно значение за функционирането, както на обществените процеси, така и на дейностите в ежедневието. Поради това всеки опит за алтернативното производство на енергия от местни възобновяеми ресурси има важна роля за енергийната независимост и би трябвало да бъде насърчаван.

Грийнуошинг: икономически, политически и социални измерения

Задълбочаването на климатичните промени и предпочитанията на потребителите в полза на екопродукти са предпоставка за все по-активното прилагане на зелен маркетинг от страна на компаниите. Изграждането на зелен имидж обаче се превръща в доходоносна стратегия, пред която реалните екологични действия отстъпват. Това води до измамно използване на зеления маркетинг, с цел подвеждане на потребителите, че продуктите, целите и политиките на организацията са екологични. Явлението се определя с термина „грийнуошинг“, а негови проявления се срещат не само на корпоративно и икономическо ниво, но и на политическо и социално. По-доброто познаване на неговите характеристики и механизми на действие би увеличило вероятността за преодоляване на негативните му ефекти.

Въглеродният данък като мярка за справяне с климатичните промени

Въглеродният диоксид (СО2) е отговорен за над 70% от общия дял емисии на парникови газове. Глобален данък върху СО2, както и данък върху други емисии, пропорционално еквивалентни на СО2, биха могли да имат решаващо значение за намаляване на парниковите емисии. Въглеродният данък представлява облагане на въглеродните емисии, необходими за производството на стоки и услуги. Подобна мярка би довела до нарастване на цената на въпросните стоки и услуги, което би ги направило по-малко предпочитан избор. От своя страна, това би довело до редуциране на въглеродните емисии. Същевременно въглеродният данък търпи критика и често среща съпротива. В зависимост от начина на приложение, данъкът може да засяга различни актьори и интереси – на глобално, международно, национално и индивидуално ниво. Въпреки многоаспектните предизвикателства, редица страни, както и Европейският съюз, променят своите политики и законодателства в посока на по-нисковъглеродна икономика. Основна роля в подобни усилия се пада именно на въвеждането на въглероден данък.

Зелената сделка и усилията на ЕС за декарбонизация на икономиката през последните десетилетия

„Европейската зелена сделка“ е резултат от дългогодишни усилия в разработването и приложението на политики за устойчива трансформация към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот за гражданите на ЕС през последните три десетилетия. Реализирането ѝ ще доведе до коренно преобразуване не само на всички икономически сектори, но и на ежедневието на хората. Усилията, целящи предотвратяването на промените в климата на ЕС, стават все по-амбициозни, а с тях се зараждат и нови предизвикателства. Последователното и прецизно планиране е надежден инструмент по пътя към осъществяването на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.

“Вокс вириди”, еп. 204 – Циментирай това: бетон, моркови и климат

Авторът ни Христо Панчев се включва в поредицата на подкаста Ratio – “Вокс вириди”, в която той разказва за същността на бетона и въздействията, които производството и употребата му оказват върху околната среда, климата и обществото.

Бетонът, основен градивен елемент и едно от най-разрушителните творения на цивилизацията

Здрав, устойчив на времето, достъпен и сравнително евтин, бетонът остава най-използваният строителен материал в света. Наред с безспорните качества обаче, под сянката на бетона се крият и много проблеми. Индустрията допринася за промяната в климата като производството на всеки тон цимент изхвърля почти толкова СО2 в атмосферата. Праховите частици и замърсяването пък носят редица здравни рискове. Бетонирането на света около нас е свързано с редица културни, психологически и социални последствия. Не на последно място – бетонът е предпочитано място за прикриване на държавна корупция и престъпна дейност в огромни размери и с глобални последствия за човека и природата.

Икономическо‌ ‌развитие‌ ‌и‌ ‌климатични‌ ‌промени‌ ‌

Защо климатичните политики са най-вече икономически политики Румяна Мишонова е доктор по социология и експерт в областта на кръговата икономика…