Идеалният, желателният и реалният ефект на модната индустрия върху климата

Търсенето на щастие води до шокиращо огромно количество синтетични отпадъци и превръща модната индустрия в един от най-големите замърсители на планетата. Импулсивните и неефективни покупки на нови дрехи, стимулирани от все по-ниските цени и качество на нарастващото производство, са най-честите причини за свръхпотребление в областта на модата. Зад интензивните покупки на дрехи обаче се крият дълбоки психологически фактори, сред които е стремежът към изграждане на идентичност. Комплексната природа на този процес затруднява намаляването на потреблението. Ключът към него е в осъзнатия и качествен подход към покупките, който може да прекъсне омагьосания кръг на неудовлетвореност, която води до генерирането на нови и нови покупки.

Горещите вълни са сериозно изпитание за здравните, социалните и природните системи в целия свят

Световната здравна организация (СЗО) определя изменението на климата като най-голямата заплаха за общественото здраве през 21-ви век. Най-многобройни са жертвите на горещите вълни, в сравнение с тези при други екстремни метеорологични явления, които вкупом зачестяват с променящия се климат. Според различни оценки в Европа, горещините са причина за между 91 и 99% от всички свързани с времето смъртни случаи. Според СЗО горещите вълни са се оказали 30 пъти по-смъртоносно явление, отколкото е смятано първоначално. В 74% от държавите към здравните служби се подава метеорологична информация, но едва 23% от тях я използват с цел опазване на общественото здраве при горещо време. 

Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?

Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.

Суровините от критично значение не са само ресурс, те са новото политическо и дипломатическо оръжие

От началото на 90-те години, т.нар. суровини от критично значение станаха основна и на този етап все още незаменима суровина в производствения процес на много индустриални сектори и на технологиите, от които зависи зеления преход. Необходимостта от тези суровини в съвременните икономики нараства експанзивно, тъй като те са необходими за производството не само на технологиите, насочени към борбата с климатичните промени и енергийния преход, но и на смартфони, компютри, лед лампи и екрани, тактилни екрани и всякакви други предмети, без които днес животът ни се струва невъзможен. В същото време, те се оказват и пресечна точка на редица геополитически, социални и екологични проблематики, които ги превръщат в мощни дипломатически оръжия. Международната конкуренция за техния контрол се очертава като една от най-важните и значими тенденции, които ще определят едновременно политическите, социалните, дипломатическите и военните ориентации и решения, както на национално, така и на световно ниво. Днес зависимостта на европейските страни от вноса варира между 93% и 100%, а ако тенденциите останат същите, през 2050 г. те ще са държавите в позиция на най-силна зависимост по отношение на доставките на суровините от критично значение. Едновременно с това, темата за критичните суровини осветява няколко проблематични страни на т.нар. зелен преход и поставя фронтално въпроса за необходимата радикална промяна на настоящия икономически модел. 

Европейската регулаторна рамка на устойчивите финанси или защо устойчивото финансиране на зелени технологии и иновации е толкова важно?

Във връзка с поетите ангажименти за постигане на въглеродна неутралност, Европейският съюз допълва регулирането в областта на околната среда с рамка за финансиране на устойчиво развитие. Основната цел на рамката е да насочи частни инвестиции към устойчиви икономически дейности, като предлага общо понятие за устойчивост, изисква от определени компании ежегодно оповестяване на конкретна информация по екологични, социални и управленски въпроси и въвежда допълнителни бенчмаркове и стандарти за финансовия сектор. Много компании от различни икономически сектори са пряко засегнати от новите правила за докладване, а целият пазар в Евросъюза и извън него ще бъде косвено повлиян в значителна степен. 

Пластмасата замърсява и има висок въглероден отпечатък още преди да е стигнала до боклука

Пластмасовите продукти са отговорни за 4,5% от глобалните емисии на парникови газове. Това е притеснително предвид темповете, с които се увеличава глобалното търсене на пластмаса – до 2050 г. се предвижда удвояване, а до 2100 г. – утрояване на нуждата. Този ръст върви с почти съответстващо увеличение на емисиите на въглероден диоксид. Въглеродният отпечатък на пластмасовите продукти е свързан с тяхното производство, обработка, транспортиране и преработка на отпадъка. В зависимост от вида пластмаса и пътя ѝ след кофата за боклук – рециклиране, горене, сметище – могат да се отделят и други парникови газове в атмосферата. Съответно са необходими промени на всеки един етап от живота на пластмасовия продукт, за да се избегнат обезпокоителните прогнози.

Какво представлява зеленият преход и възможен ли е той у нас? 

Светът поетапно осъзнава необходимостта от бърза промяна към устойчиво развитие и зелен преход на цялата своя икономика. Нашата страна ясно заявява своята позиция и ангажираност по темата, като следва да се подчертае, че без активната подкрепа на бизнеса, тази трансформация не би могла да бъде осъществена. На практика най-замърсяващите и енергоемки отрасли биха дали най-мащабни резултати в борбата с климатичните промени. Настоящата статия разглежда два примера на компании у нас, които поетапно и успешно внедряват устойчиви практики, чрез които намаляват въглеродния си отпечатък. Целта е до 2050 г. производствата да станат въглеродно неутрални. 

Намаляване на икономическия растеж – утопия или неизбежна промяна

Концепцията за необходимото намаляване на растежа е колкото интелектуална традиция, толкова и активистко движение. Парадигмата за свиването на икономиката набира все повече популярност от началото на 2000 г., като се стреми да предложи цялостна визия за един нов модел на социално и икономическо структуриране и политическо управление, като отговор на кризата на капитализма и екологичната катастрофа. Темата все още силно поляризира и разделя обществото, но тя носи и много интересни анализи и конкретни предложения, които дори и на моменти да звучат като утопия, печелят все повече поддръжници в един глобален контекст, който позволява все по-малко и малко опции за действие. 

Индустриалният коноп: трудното завръщане на едно набедено, но многообещаващо растение

Индустриалният коноп е универсално, устойчиво растение с различни приложения. Той има потенциала да предложи решение на кризата с изменението на климата, тъй като е жизнеспособен източник на възобновяема енергия. Въпреки че индустриалният коноп е разпространена селскостопанска култура от древни времена, в много страни, производството му доскоро е било забранено поради асоциацията му с растения, отглеждани заради психоактивните си вещества. През 1952 г., преди да бъде забранен за отглеждане, конопът е заемал над 250 хил. декара земеделски площи в България. Бързо нарастващата популярност на конопа в Европа и Северна Америка в последните години може да се отдаде на неговия потенциал за устойчивост, както и приложението му като възобновяема суровина. Заедно с това той спестява много  вода, особено след като сушите стават все по-чести с изменението на климата.