Кивано – далечен родственик на краставицата, и възможна алтернативна култура в родното земеделие

Отглеждането на алтернативни култури има голям потенциал за повишаване на устойчивостта на системите за отглеждане на земеделски култури и допринася за по-разнообразни и здравословни диети. С напредването на изменението на климата нарастват и рисковете от загуба на реколта. Необходимо е да се намалят емисиите от хранителните системи, като същевременно се увеличи тяхната устойчивост. Огромният неизползван потенциал за постигане на тези двойни цели се крие в трансформирането на агро-хранителните системи към по-разнообразни, базирани на растения и регионални системи за производство на храни. Това може да се постигне и чрез отглеждане на нови и нишови култури, каквато за нашата страна е видът кивано. Кивано е част от семейството на тиквовите култури, чиято технология на отглеждане не се отличава съществено от тази на близкия му родственик – краставицата. А имайки едно по-сложно сеитбообращение, с повече култури в полето, нуждата от употреба на синтетични пестициди за борба с плевелите, болестите и неприятелите намалява и имаме повече органично вещество в почвата, което допринася косвено и за намаляването на последиците от климатичните промени.

Сладкият картоф – една алтернативна култура на фона на променящия се климат

Въздействието на изменението на климата се влошава, температурите нарастват и това принуждава растителните видове да мигрират или дори някои от тях да изчезнат. Тази тенденция е валидна и за земеделието. Едно от последствията е, че традиционните култури не могат да се адаптират към променящия се климат и дават по-ниски добиви. Една от стратегиите, с която това може да се компенсира е интродукцията на нови за района култури. Сладкият картоф, който също е известен като батат и неговото въвеждане по-масово в култура е такава алтернатива. Бататът превъзхожда картофа по някои критерии, заради които специалистите го нареждат в редиците на суперхраните. С чудесните си вкусови качества и балансиран хранителен състав, добрите средни добиви без необходимост от значими финансови вложения в технологията му за отглеждане, той е една от културите, които могат по-трайно да навлязат в едно балансирано и устойчиво сеитбообращение у нас.

Как ще се променят условията за отглеждане на царевица у нас?

Последните години са определени като едни от най-топлите и с екстремни или сухи условия през вегетационния период на пролетните култури. Тази година също станахме свидетели на поредната лятна суша в обширни земеделски райони на страната, където засушаването в определени периоди достигна до критични нива за добива на пролетните култури. Агрометеорологичното засушаване през юли, формирано от почвено-атмосферен дефицит на влага, води до физиологичен стрес и проблеми с развитието на растенията и тяхното опрашването. Юли 2023 г. беше с 0,25°C над рекорда – от началото на измерванията в света изобщо. Промените в условията на овлажнение през лятото в Югоизточна Европа, както и специално в България и Румъния будят сериозно безпокойство. Налице е поредното предизвикателство пред сектор земеделие, породено от съвременните климатични условия. Според някои моделни симулации затопляне с до 2 °C може да понижи добивите от поливна царевица в Северна Европа с 1% до 14%, и с 4% до 22% в Южна Европа и България, като при неполивните площи очакванията са силно неблагоприятни. 

Ще издържи ли българският розов домат на екстремните температури?

Климатичните изменения и повишената честота на екстремните събития с метеорологичен произход оказват както пряко, така и косвено влияние върху отглеждането на домати на открито. Високите летни температури са причина за топлинен и воден стрес; опадане на цветове и завръзи; намалена жизненост на полена; прегаряне на плодовете и в крайна сметка и за по-слаби добиви. Като други директни неблагоприятни последствия може да се посочат промяната на условията на растеж и развитие, както и необходимостта от по-високи поливни и торови норми. От друга страна, промените в температурите и валежите увеличават агресивността на плевелите, болестите и неприятелите по доматите. Стресовите фактори водят до намаляване на имунитета и общия здравен статус на растенията.

Зариваме се с 600 000 хранителни отпадъци годишно и все още отиват на депата вместо да се събират разделно

Представяме съвместен материал на Асен Ненов с Рая Лечева от 3e-news. Материалът е разработен в рамките на лабораторията „Наука и журналистика за климата“.

Роман Рачков: „Новата храна“ волфия е с минимален екологичен отпечатък

Роман Рачков от екипа ни разказва пред радио “Благоевград” за т.нар. “нови храни” и по-специално волфията.

Климатични и биосферни граници на индустриалното земеделие

В момента човечеството развива дейности, поради чиито резултати се намира отвъд няколко от границите на позволеното за съществуването си, в рамките на предвидимия за нас риск. Нарастващото производство и изпускане в околната среда на големи обеми нови химикали и голям брой нови за природата субекти с разнообразни рискови потенциали, надвишават способността на обществата да извършват оценки и мониторинг, свързани с безопасността. Ако рискът от агротехническите ни действия става непостижим за предвиждане, тогава плановете ни стават безпредметни, а хранителната сигурност – съвсем не толкова сигурна.

Промените в климата и микробиологичните хранителни опасности

Храната може да служи като среда за растежа на бактериите, ако не се обработва, приготвя или съхранява правилно. Една от причините е промяна в климатичните фактори, като температура, влажност, валежи и интензивност на екстремното време. Съобщава се, че средната глобална температура се е увеличила с 0,8°C и може да се повиши с 2 до 5°C в края на века. Тези климатични промени ще доведат до изменение в сезонните и географски прояви на микроорганизмите в храната. Това може да увеличи честотата на заболявания, пренасяни с храната, особено стомашно-чревни заболявания. Обичайните патогени, пренасяни с храната, като салмонела, ешерихия коли и кампилобактер, които процъфтяват в топли и влажни условия, драстично увеличават популацията си в храната, което води до появата на заболявания. Тъй като жизнеспособността и предаването на тези патогени в околната среда са повлияни от промените в климатичните фактори, много от болестите се появяват през лятото, по-ранна пролет и по-топли зими.

Предимства на биологичното земеделие

Храната е най-мощното “лекарство” за ума и тялото и ние я консумираме ежедневно. В последно време излизат на светло все повече факти за негативното влияние на пестицидите върху здравето на човека, околната среда, почвата, подпочвените води, биологичното разнообразие. Какво представлява органичното земеделие? Това е форма на отглеждане, която възприема изкуствено създадената агросистема като един организъм. Употребата на пестициди е сведена до минимум или премахната изцяло, като се разчита на саморегулиращи механизми между елементите. Вдъхновена е от самата природа и в нея почвата е биологично активен, жив организъм, определян като “жива кожа на планетата”. Биоземеделието е ключов метод при опазване здравето на околната среда и човека. То е в пълен синхрон с мерките, които се препоръчват за намаляване неблагоприятното влияние на климатичните промени в сектора. Биологичното земеделие допринася за смекчаване на парниковия ефект и глобалното затопляне чрез способността си да улавя въглерод в почвата. В тази публикация ще се докоснем до органичното производство и ще отговорим на въпросите кои са положителните страни на това направление и защо принципите му са припознати като метод за борба с климатичните изменения?

Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.