Новият доклад на IPCC предупреждава за необратими въздействия на глобалното затопляне

Новият доклад на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) засяга въпросите за последиците от климатичните промени върху околната среда и хората. Според доклада, въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Глобалното затопляне засяга хората и екосистемите в Европа, като в бъдеще се очакват основно негативни въздействия. Достигнати са определени граници на възможностите за адаптация, но те могат да бъдат превъзмогнати чрез преодоляване на редица ограничения, най-вече финансови, управленски, институционални и политически.

Влияят ли климатичните промени върху качеството на виното?

Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на грозде? Дали тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване, преминаващо в есенно, биха повлияли благоприятно върху качеството на гроздето?

Волфия една “нова храна”, но и възможност за борба с климатичните промени

Когато става въпрос за справяне с изменението на климата, фокусът основно е насочен върху решенията за чиста енергия. Но глобалната верига, свързана с производството и разпределението на храни е също така значителен източник на въглеродни емисии, за който все още няма трайно решение. Промяната на хранителната диета, включително и чрез отглеждане и консумиране на “нови храни” е част от възможното решение на проблема. Пример за една такава “нова храна” е волфията, която бе одобрената на 10 декември 2021 г. с Регламент за изпълнение за територията на ЕС.

Климатичните промени могат да провокират интерес към отглеждането на смокини у нас

Страната ни е северна граница за разпространение и отглеждане на смокинята (Ficus carica L.) Култивирането на вида е застъпено по масово в три основни района – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област. В последните десетилетия, с повишаване на температурния потенциал и сухите периоди през лятото, смокинята предизвиква интерес и е търсен овощен вид за отглеждане най-вече в личното стопанство в различни части на България. През новия климатичен период (1991 – 2020 г.) средната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1°C, като за времето на активна вегетация април – октомври това нарастване е още по-значимо. Констатирано е затопляне на зимите и положителен тренд при най-ниските им стойности. По отношение на валежите, експертите забелязват изравняване по сезони, а в много от районите на Южна и Югоизточна България – повишаване на количества извън вегетационния сезон. Смекчаването на характера на зимите намалява значително рисковете от зимни повреди, а по-слънчевото и продължително лято благоприятства процесите на зреене на плодовете. Новите условия са с нарастваща благоприятност и предполагат по-широко отглеждане на смокинята в страната. Въпреки че няма висока транспортабилност, тя има универсална употреба и ценни биологични и стопански качества. Плодовете се консумират в свежо състояние и след сушене. Поради ограничения брой болести и вредители може да се отглежда и по биологичен метод, без химически средства.

Как влияе повишената консумация на месо върху климатичните промени?

Търсенето на месо и други животински продукти в световен мащаб се увеличава поради ръста на населението, нарастващите доходи на потребителите и други социокултурни фактори. Тази тенденция е глобален проблем, тъй като производството на месо е една от основните причини за задълбочаващите се климатични промени. Животновъдната промишленост допринася за загубата на биологично разнообразие и е основен източник на антропогенни емисии на парникови газове. Следователно, намирането на начини да направим диетите по-устойчиви чрез намаляване на консумацията на животински протеини се превърна във въпрос на продоволствената сигурност и на общественото здраве.

Агротема: Има как земеделието да оптимизира вредните си емисии

Радина Калдамукова от нашия екип гостува в Агротв, където говори за това как би могъл да се намали въглеродният отпечатък на земеделието. Тя разказа и кои са дивите роднини на културните растения, които могат да помогнат на земеделието да бъда по-устойчиво на суша.

Дивите роднини на културните растения са по-приспособими към трайни засушавания

Радина Калдамукова от екипа ни в интервю със Светлана Дичева по БНР “Хоризонт” в предаването ”Закуска на тревата”. Темата е: “Дивите роднини на културните растения са по-приспособими към трайни засушавания”.

Защо е важно да опазим застрашените диви роднини на културните растения?

Дивите растения, които са предци на много от познатите ни културни видове притежават важни характеристики, които могат да се окажат решаващи за запазване на хранителната ни сигурност във времена на бързо променящ се климат и нарастващо световно население. Отглеждането на хранителни култури, използвайки характеристики на техните диви роднини чрез селектиран подбор, може да помогне на нашите култури да станат по-устойчиви на вредители, болести и на климатичните промени. Но много от „дивите роднини“ са застрашени в естествените си местообитания и имат спешна нужда от опазване.

ClimAlt: Въздействия от изменението на климата върху хранителните системи

В лекция 4.2 са разгледани различните въздействия на измененията в климата върху хранителната система – производствени и непроизводствени дейности, социални ефекти и въздействия в селски райони. В това видео са представени основните фактори на въздействие, оказвано от климатичните промени върху производствените системи. Ще бъдат разгледани влиянието на изменението на климата върху специфични култури и източници на храна. Накрая ще бъдат анализирани въздействията върху непроизводствени дейности – съхранение, преработка и търговия на храни.

Застрашени ли са зърнените култури в Европа от нови гъбични токсини в резултат на климатичните промени?

Микроскопичните гъбички, известни още като плесени, образуват голям набор от токсини, наречени микотоксини. Гъбичките и техните токсини са широко разпространени в природата и замърсяват хранителните продукти, основно зърнените култури. Попадайки в организма на хората и животните, те предизвикват тежки заболявания и са сериозен проблем за общественото здраве. Сред най-опасните микотоксини се откроява групата на афлатоксините. За тяхното образуване са необходими високи температури, поради което те се срещат предимно в страните с тропически и субтропически климат. В резултат на глобалното затопляне средните годишни температури в Европа се увеличават с всяка измината година и условията на стария континент стават много подходящи за образуването на опасните афлатоксини в зърнени култури и други хранителни продукти. Ако затоплянето продължи с тези темпове, афлатоксините ще се превърнат в сериозен проблем за здравето на хората и селскостопанските животни.