Горещо и сухо: жегата променя земеделието в Дунавската равнина

Кристиян Панайотов 31 August 2026

Ново изследване откроява Северозапада като най-рисковата зона за топлинен стрес, а екстремните горещини идват точно когато царевицата и слънчогледът са най-уязвими

Доматът, който не се плаши от сушата. Може ли да вирее и в България?

Роман Рачков 23 July 2026

Отглеждан от векове по склоновете на Везувий, сортът Пиеноло впечатлява с наситен вкус, дълго съхранение и качества, които могат да го превърнат в добър избор и за все по-горещите лета у нас

Какво се случва с българската земя? Засушаването и рискът от опустиняване

Емил Гачев 23 June 2026

Около 30% от територията на България е изложена на риск от засушаване и деградация на почвите, а климатичните промени задълбочават…

Защо мъжете и жените имат различен въглероден отпечатък?

Зорница Спасова 13 January 2026

Ежедневните избори като храната и транспорта, както и социалните роли, оформят неравенствата в емисиите

Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена

Роман Рачков 14 October 2025

Храна, фураж и биоетанол в едно – с ниски изисквания за отглеждане и с внимание към инвазивността

Слънцезащита за растенията: ролята на каолиновата глина

Роман Рачков 26 August 2025

Акценти:
• Силните летни жеги са способни да предизвикат слънчеви изгаряния и при растенията, като най-податливи са доматите, чушките, гроздето и ябълковите дървета.
• Все по-често земеделците търпят и ще търпят сериозни икономически загуби вследствие на това.
• Каолиновата глина действа като „крем с висок фактор“ за растенията, отразява UV лъчите и намалява риска от изгаряния по листата и плодовете. Както белите дрехи пазят човека в жегата, така и каолинът намалява температурата на растенията и забавя загубата на влага.
• Освен срещу изгаряния, каолинът пази от вредители, забавя развитието на болести и подобрява фотосинтезата. Освен това третираните растения дават по-едри, по-цветни и по-здрави плодове, дори при горещи и сухи условия.
• В България тази практика все още е почти непозната, въпреки че разполагаме с големи запаси от каолин – около 200 милиона тона.
• Използван от векове в Азия, този метод се утвърждава и днес като част от устойчивото земеделие. Каолинът е решение което е достъпно, природно, лесно за прилагане и на добра цена.

Стевията: по-сладка, безвредна, устойчива алтернатива на захарта

Роман Рачков 05 June 2025

• Алтернативните земеделски култури – каквато е стевията – играят важна роля в справянето с климатичните промени.

• Захарната индустрия е ключов източник на въглероден диоксид.

• Стевията е добра алтернатива на захарта – безвредна и устойчива на промените в климата. Тя е природен подсладител с нулеви калории без ефект върху кръвната захар.

• Има значителен икономически потенциал, особено в контекста на глобалната тенденция към намаляване на употребата на захар и търсенето на по-здравословни алтернативи.

• Основните вещества в стевията, които я правят популярна и уникална: стевиозиди и ребаудиозиди са между 200 и 400 пъти по-сладки от захарозата.

• Има голям потенциал в България. В страната има опит от над три десетилетия – в Земеделския институт в Шумен успешно се отглежда стевия. Вече има и регистриран и наш сорт, който може успешно да се отглежда във всички райони на страната.

• Стевията вирее в топъл климат и е сравнително устойчива на засушаване.

Кайсията в капана на климата — засилват ли се рисковете при отглеждането ѝ в България?

Надежда Шопова 25 April 2025

• Зимите стават все по-топли и непредсказуеми, с недостатъчно студени дни за нормалното развитие на кайсията, което води до преждевременно излизане от покой, ускорено развитие и повишен риск от измръзване.
• Повишаването на температурата по време на фазата на затопляне има силен ефект за напредване на цъфтежа.Нестабилността на времето води до загуба на реколта. На всяко десетилетие в България има риск за 2 напълнo провалени и 1 слаба година. Има опасения за провал и на реколтата през 2025 г.
• Тази нестабилност затруднява производителите, намалява интереса към инвестиране в млади градини, увеличава зависимостта от внос и е предпоставка за повишаване на цените на пазара.
• Площите с кайсии у нас са намалели от около 6000 ha през 2000 г. до средно около 2500 ha през последните години, като промишленото производство остава значително по-ниско спрямо началото на века.
• Необходимо е обновяване на сортовете с адекватни изисквания за топлина и студ по време на покоя, по-добра студоустойчивост, , застраховки и адаптирани агротехнически практики както и сътрудничество между учени и производители.

Агроексперти: Резките промени на времето застрашават реколтата от плодове и ще се отразят на цените

Климатека 16 April 2025

• Резките застудявания и промени на времето през последните месеци нанесоха сериозни щети на някои овошки, което ще доведе до по-високи цени на плодовете.
• Роман Рачков: “По всяка вероятност българските земеделски стопани, които отглеждат череши, праскови и кайсии тази година няма да имат реколта или тя ще бъде в минимални количества, като при всяко положение ще претърпят и сериозни финансови загуби.”
• Екстремните климатични условия изискват преосмисляне на земеделските практики. Според агронома Надежда Шопова, фермерите трябва да адаптират избора на култури, сроковете на сеитба и засаждане, както и да използват прогностични инструменти за управление на риска.
• Застраховането на насажденията могат да помогнат за управление на риска.
• Държавата трябва да насърчи създаването на гаранционни фондове и да адаптира законодателството към новите климатични реалности.
• Потребителите също ще усетят ефекта от климатичните аномалии чрез ограничено предлагане на местни продукти и по-високи цени на вносните плодове.
• Климатичните промени вече не са абстрактен риск – те влияят пряко върху икономиката, доходите на земеделските производители и цените за потребителите.

Защо е важно да пазим почвите?

Роман Рачков 04 December 2024

– Здравите почви са основата на живота, екосистемната стабилност и ефективната борба с климатичните промени.
– Почвите съхраняват около два пъти повече въглерод от атмосферата, което ги прави ключов природен буфер. Неустойчивите земеделски практики обаче водят до освобождаване на този въглерод и засилват климатичните промени.
– Устойчиви практики като регенеративно земеделие, оптимално сеитбообращение и енергоспестяващи технологии са ключови за опазването на почвеното здраве.
– Липсата на целенасочена стратегия и държавна политика за опазване на почвите в България остава сериозен проблем, който изисква спешни действия.

За нас

Бързи връзки

Тагове