Превръща ли се COP29 в зелено прикритие за петролната индустрия?

Срещите на върха за климата се провеждат вече 29 години, но едва през последните две, благодарение на продължителния натиск от гражданското общество, присъстващите на конференцията бяха задължени да декларират кого представляват. Новите правила за регистрация разкриха много лобисти, които вероятно са присъствали на предишните срещи инкогнито и години наред са саботирали усилията на международната климатична общност. На тазгодишната конференция присъстват 1773 лобисти на компании за изкопаеми горива, най-често делегирани като представители на бизнеса. Броят им е по-голям от общия брой на делегациите от 10-те най-уязвими страни от изменението на климата. Заради това глобалният Юг, представители на ООН и гражданското общество излязоха с декларация за реформи в избора на председателство и участие в конференцията.

За възстановяването на увредените екосистеми или защо не можем просто да засадим 1 трилион дървета?

Възстановяването на екосистемите е на първо място в международния дневен ред като важна стъпка за смекчаване на климатичните промени и загубата на биоразнообразие, а засаждането на дървета заема централно място. На равнище ЕС вчера беше приет Закон за възстановяването, който има амбиция до 2030 г. да бъдат възстановени поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Въпреки че възстановяването на екосистемите е важно и спешно, съсредоточаването основно върху широкомащабното засаждане на дървета може да бъде проблематично за водните ресурси, биоразнообразието и местните общности. Освен това разчитането на засаждането на дървета за компенсиране на въглеродните емисии е рисковано и ненадеждно от гледна точка на смекчаване на климатичните промени, без конкретни и амбициозни цели за намаляване на емисиите. Изместването на фокуса върху отглеждането на дървета и възстановяването на различни екосистеми – от влажни зони до пасища и гори, ще бъде по-полезно за хората, климата и биоразнообразието. Програмата, която се разработва в Родопите – Rewilding, представлява такъв холистичен подход, който включва и регенеративното използване на земята. В крайна сметка улавянето на въглерод не трябва да се разглежда като основна цел на възстановяването на екосистемите, а като хубав, полезен страничен ефект.

Греховете на грийнуошинга

Д-р Михаела Александрова от екипа ни в интервю за БНР Христо Ботев във връзка темата за грийнуошинга.

Ep. 80 – Greenwashing vol. 2 – с Лора Фучеджиева и Михаела Александрова

Михаела Александрова от екипа ни гостува в подкаста Thrift Sheep, в който тя засяга в дълбочина темата за greenwashing-а, фалшивият зелен маркетинг: инфлуенсъри, през индивиди и компании, до най-големите корпорации и дори държавата. Епизодът е осъществен с партньорството на Климатека.

Как конспирациите за климата водят до разколебаване на ценностите и климатичните политики на глобално ниво?

Конспирациите за климата са разрастващ се феномен сред населението в България и по света. Подобни конспиративни идеи са обект на анализ в психологията, социологията и културологията. Въпреки че от научна гледна точка подобни уклони в мисленето имат обяснение, факт е, че подобни конспиративни идеи задълбочават проблема и водят до разколебаване на проактивни поведения на индивидуално ниво, както и до липса на ефективни политики в глобален план. Социалните медии и климатичният алармизъм допълнително задълбочават проблема, като в България 76% от населението разкриват, че не са запознати с българската климатична политика, а 3% дори смятат, че климатичните промени не представляват проблем.

Greenwashing – измерения, мащаби и как да го разпознаваме

Михаела Александрова от екипа ни в телевизионно интервю по Bloomberg TV, където тя говори по темата за “зеленото измиване” – т.нар. грийнуошинг.

Михаела Александрова: Добрата информираност и критичното мислене са решаващи в борбата с грийнуошинга

Михаела Александрова от екипа ни в интервю по БНР – Благоевград, където тя говори по темата за грийнуошинга, обяснявайки как обществото може да се предпази от тази практика.

Грийнуошинг: икономически, политически и социални измерения

Задълбочаването на климатичните промени и предпочитанията на потребителите в полза на екопродукти са предпоставка за все по-активното прилагане на зелен маркетинг от страна на компаниите. Изграждането на зелен имидж обаче се превръща в доходоносна стратегия, пред която реалните екологични действия отстъпват. Това води до измамно използване на зеления маркетинг, с цел подвеждане на потребителите, че продуктите, целите и политиките на организацията са екологични. Явлението се определя с термина „грийнуошинг“, а негови проявления се срещат не само на корпоративно и икономическо ниво, но и на политическо и социално. По-доброто познаване на неговите характеристики и механизми на действие би увеличило вероятността за преодоляване на негативните му ефекти.