Климатичните промени вероятно ще доведат до нарастване на бедността у нас

Бедните хора са непропорционално засегнати заради изменението на климата. В България всеки пети човек е беден – страната ни е на дъното на класацията за издръжка на живот в Европейския съюз. Има най-малко 3 канала, чрез които въздействието на изменението на климата може да повлияе на благосъстоянието на домакинствата – разходи, активи и производителност. У нас се очаква увеличение на реалните цени в цялата икономика, което вероятно ще доведе до значително намаляване на реалните доходи и до увеличаване на бедността за домакинствата. Доходите също ще се променят – приходите от квалифициран и неквалифициран труд се очаква да намалеят, което предполага повече хора да паднат под линията на бедността. Инфлацията при храните, дължаща се на промените в климата, ще бъде 3% годишно до 2035 г. А за момента българите дават най-голям дял от месечния си доход за храна, в сравнение с останалите европейци – 34,9% при 21,2% средно в Европа. Освен това икономическото неравенство е най-голямо у нас от страните в целия Евросъюз, а както бедността, така и неравенството, имат пряко отношение към проблема за изменение на климата. Освен това всеки шести работещ у нас упражнява дейност на открито, с което е изложен пряко на екстремни метеорологични явления, зачестяващи заради затоплящия се климат. Налице е необходимост от вземане на спешни мерки за защита на уязвимото население, които обаче у нас почти не присъстват в нормативните документи, анализи и планове на държавата и подчинените ѝ отговорни институции.

Присъда ли е да си беден във времена на климатична криза?

Разположени по-близо до Екватора, до 2060 г. най-бедните държави в света ще бъдат 2 до 5 пъти по-изложени на горещи вълни, отколкото по-богатите страни. Бедните държави и слоеве на населението ще бъдат най-потърпевши от глобалната климатична криза, защото са изложени в по-голяма степен на рискове и имат най-малки адаптивни възможности. Същевременно исторически те носят най-малка вина за промените в климата. Свръхбогатите имат основен принос за климатичната криза, като един милиардер отделя милион пъти повече въглеродни емисии от “средния” човек. Освен това е два пъти по-вероятно богатите да инвестират в замърсяващи околната среда отрасли в сравнение със средния инвеститор. Тези данни повдигат остро темата за т. нар. климатична, а и социална справедливост, като поставят на дневен ред старателно избягвания в обществото въпрос за промените в климата и бедността.

Какви са ползите от първия енергиен атлас на София?

Статията представя първия енергиен атлас в България. Изследването е проведено в института GATE с водещ изследовател д-р инж. Лидия Витанова. В него се съчетават подходи от географските информационни системи (ГИС) и статистически методи за оценка на потреблението на енергия в сгради с различно предназначение. Резултатите от атласа идентифицират значителен контраст в потреблението на енергия между сгради в силно урбанизирани райони в София и тези в предградията. Установено е, че увеличеното потребление на енергия принадлежи на зоните, които са застроени с търговски, промишлени и спортни сгради. Резултатите от това изследване могат да се използват за допълнителен анализ на енергийна консумация и изменението на климата, както и за изчисляване на градските топлинни острови. Подобни разработки са важни за обществото, тъй като предоставят изчерпателна и достъпна информация за заобикалящото ни енергийно състояние и възможностите за вземане на решения с цел подобряване на начина ни на живот. 

Умният транспорт помага на градовете да използват ресурсите си по-ефикасно и отговорно, като щадят природата и климата

Какво е умен транспорт и кои големи градове по света използват новите тенденции и иновации в обществения транспорт, за да подобрят функционирането си? Дали има умни транспортни технологии и в България? Статията разкрива връзката между умния транспорт и климатичните промени и разглежда какви са предизвикателствата пред умния транспорт и навлизащите технологии по света и у нас. Според данни на община София и “Информационно обслужване”, регистрираните автомобили през последните години в столицата са около 1 милион. Ако включим и другите моторни превозни средства, като микробуси, мотори, мотопеди и автобуси, броят им ще е еквивалентен с този на жителите на София (над 1,2 млн.). Увеличеният трафик, задръстванията и лошата инфраструктура водят до увеличени емисии, замърсяване на въздуха, градски топлинен остров, влошаване на човешкото здраве и цялостен дискомфорт на жителите. За тази цел е необходимо постоянно да се изграждат, развиват и прилагат стратегии за посрещане на предизвикателствата на градската мобилност и решаване на проблемите, свързани с нея, като част от всеки един уникален и умен град.

Какви са проблемите на дърветата в градска среда?

Големите градове в България имат добро наследство от трайна дървесна растителност, но днес за нея не се полагат достатъчно грижи и липсва разбиране за ползата ѝ. Добро озеленяване е сред най-ефикасните методи за намаляване на прегряването в градовете. Много често обаче градските дървета се намират под значителен стрес в резултат от небрежното отношение и неправилните действия, подсилени и от засилващите се климатични промени и всички тези фактори влошават състоянието и съкращават живота им. Имаме нужда не само от професионална грижа за градските дървета, но и от работеща нормативна уредба, която да позволява пряко третиране на трайната дървесна растителност като основен градивен елемент на зелената система на всеки град.

Видеокаст със Симеон Матев: Деца на 7-8 години не са виждали истински сняг

Участие на д-р Симеон Матев от екипа ни във видеоподкаста “Капитал Green” относно климатичните промени в България и влиянието им върху бизнеса и обществото.

Защо градовете трябва да “дишат” и ролята на дървета

Момчил Панайотов от авторския ни екип гостува в предаването “100% Будни” по БНТ, където разказва за значението на градската растителност в контекста на климатичните промени.

Топлинен остров в България и какво е влиянието му върху градската среда и хората?

По последни данни, за последните 145 г. температурата в централните части на София се е повишила с приблизително 4 °C, поради нарастващата урбанизация, потреблението на енергия и вследствие на климатичните промени. В Пловдив и Варна се наблюдава умерена интензивност на острова на топлина от около 1 °C до 2 °C разлика между централните части и покрайнините. Важно е гражданите да бъдат добре информирани и да участват активно в акции за подобряване на климата. Държавното и местно управление носят отговорност да работят по въвеждането на финансови стимули за зелени покриви и фасади, използване на електромобили, умни технологии и правилното усвояване на незастроени и публични пространства.

Пресклуб: Топлинен остров в София – какво е влиянието му върху градската среда и хората?

На 31 май 2023 г. Климатека организира провеждането на пресклуб на тема “Топлинен остров в София – какво е влиянието му върху градската среда и хората?”. В него д-р Лидия Витанова представи феномена “Градски сотров на топлина”, с акцент върху неговото влияние в град София. Тя също така разказа какви са възмонжите мерки за управлението на това явление. Благодарим на всички присъстващи медии, които отразиха събитието!